Когато „Тя“ стане „Той“ и иска отново да е „Тя“

Проучвания показват, че повечето хора, които приемат да сменят пола си, нямат желание да се завърнат към първоначалния си естествен пол. Но историята на Ели и Неле е изключение. Ели е на 21 години от Белгия, а Неле е от Германия и е на 24 години. Те имат специална връзка. Приемат тестостерон, за да станат по-мъжествени и си отстраняват гърдите с операция – двойна мастектомия. Сега обаче нещата около тях са се променили и те са пожелали да си възвърнат първоначалния женски пол, който им е отреден от природата при раждането.

Така от миналата година двете героини решават да прекратят употребата на тестостерон и отново се завръщат към женските местоимения „тя“ и „нея“. Бавно и постепенно собственият им естествен естроген започва да действа в телата им.
„Много съм развълнувана да видя промените“, споделя Ели пред BBC. Оказва се, обаче, че годините на прием на тестостерон са оставили дълбок и необратим ефект.

„Гласът ми никога няма да се върне“, разказва Неле. „Обичах да пея и вече не мога. Гласът ми е просто много монотонен, работи по-различно. Когато се обадя на някого по телефона, звуча като мъж.“

Историите на тези двама герои е сложен. Те не са типичните представители на хората, които искат да променят пола си. Ели, например не помни да се е чувствала неудобно като момиче в детска възраст. Това се променя, чак когато става тийнейджър.

„Разбрах, че правя много неща като момчета и някои хора не ме приемаха, особено децата. Спомням си, че са ме наричали и „хермафродит“. Ели е висока, атлетична и любовта ѝ към баскетбола кара мнозина да я мислят за момче. На 14 години тя разбира, че е привлечена повече от момичета. По-късно споделя това и с родителите си и сестра си.

„Сестра ми разказа, че се чувства горда, че е жена и на мен ми звънна камбанката. „О, аз съм жена и не се чувствам добре от този факт. Дали не искам да съм мъж. Аз всъщност не знаех какво е да си жена. Исках да съм неутрална и да правя каквото си искам“. Ели разказва още, че се е чувствала учудена от факта, че брат ѝ може да излиза гол до кръста, а тя – не.

Неле също преживява различни емоции, сред които и хранително разстройство. Тя също е привлечена от жени, но мисълта, че е лесбийка е била ужасяваща за нея. Смятала е, че ако разберат приятелите ѝ, ще спрат да искат да я виждат. Решава да е бисексуална. Чувствала го е като по-безопасно. Но нежеланото мъжко внимание ѝ действа зле и решава, че иска да премахне гърдите си. Постепенно се среща с терапевт. Осъзнава, че или трябва да премине от другата страна или ще се самоубие. В рамките на три месеца започва да приема тестостерон.

Ели пък от своя страна също започва да приема мъжки хормони, когато е на 16 години. Била е твърде млада и се е нуждаела от родителско одобрение. Първият лекар, който я посещава ѝ казва, че трябва да изчака. Търси друг специалист, който е по-склонен да приеме желанието ѝ за промяна. „Той каза на родителите ми, че всички ефекти са обратими, което се оказа най-голямата лъжа. Бях проучил лекаря и знаех, че мога да му вярвам. “.Бащата на Ели – Ерик се тревожел за въздействието на тестостерона върху здравето на детето му, но лекарят го успокоил.

„Все още бяхме в шок от това, че имаме момиче, което искаше да бъде момче“, спомня си той. „И лекарят каза, че хормоните ще са добри за нея.“

Майката се опитала да намери аргументи и да накара детето ѝ да почака с това решение, но нямала успех. В началото тестостеронът действа на Ели, като я кара да се чувства емоционално вцепенена. По-късно се чувства малко по-добре. На 17 години момичето си прави двойна мастектомия. По-късно завършва гимназия и напуска Белгия, за да отиде в университет в Германия.

Преминаването към мъжки пол не е приключило, но Неле чувства отчаяние. Тя все още има мисли за самоубийство, както и страда от хранително разстройство. Започва да вярва, че тестостеронът е единственото добро за нея. Не споделя с терапевта си за хранителното разстройство.
„Много се срамувах от хранителното си разстройство. Споменах го в началото, но не смеех да говоря за това повече заради срама – мисля, че това е нормално с хранителните разстройства.“ Тя не казва и защото смята, че трансджендърното лечение ще бъде спряно, ако има съмнение за психичното ѝ здраве. „В Германия е много трудна ситуация, защото терапевтът е този, който ти дава предписанията за хормони и за операция.“, разказва тя пред изданието.

Мнозина, които сменят пола си имат проблеми с хранителните навици и вярват, че като променят пола, ще облекчат и този проблем. Оказва се, че хранителното разстройство остава, дори и след промяната, отбелязва изданието.

Ели продължава живота си в Германия, смятайки, че животът ѝ продължава наново, без миналото да напомня за себе си. Получава и положителни коментари и много хора я подкрепят, че преходът ѝ е успешен. Мнозина не могат да повярват, че е транс. Затова пък Ели започва да усеща, че се налага да скрие твърде много аспекти от живота си и да не говори за детството си като момиче. Това я кара да чувства пореден дискомфорт.

В един момент Ели започва да усеща привличане към мъже и да се идентифицира като пансексуална. Ели се запознава с Неле в приложение за запознанства, търсейки романтика с друг трансмъж. Двете започват да обменят опит. След първата им среща в Дюселдорф връзката им се развива добре. Неле също си прави мастектомия, а Ели я подкрепя. Заживяват заедно. Изживяват войната на трансджендърите и започват да се питат наистина ли са транссексуални или просто е начин, който откриват да преминат. Започват да водят интензивни дискусии за собствената си идентичност.

Усещат и други проблеми, заради приема на хормони – вагинална атрофия, което се среща при жени в менопауза и е страничен ефект от приема на тестостерон. Спират приема му. „Страхувах се да спра хормоните и да се върна в тялото си. Дори не познавах естественото си тяло“, спомня си Ели. Мисълта да се върне назад е страшна за нея, защото се мести, за да избяга от проблемите си. „Връщайки се към пола ми означаваше да се изправя пред неща, които никога не успях да преодолея“, разказва и Неле.

Не са много изследванията, които показват какво е да се завърнеш към истинския си пол. Причината е, че процентът е много малък – 0,5%. Липсата на подобни проучвания се отразява на онези, които се колебаят дали да не го направят. Все пак Ели и Неле правят онлайн пространство, в което канят хората да споделят своя опит. Наясно са, че подобен опит може да подейства и за атака на трансхората, които искат да сменят пола си. Все пак те следват и собствените си потребности и искат да се приспособят към живота на жена гей.

„Беше ѝ трудно да ни се обади и да ни каже“, споделя Ерик, бащата на Ели, който отново свиква с идеята да нарича детето си жена. За него ситуацията не е „черно-бяла“. „Знаех, че от самото начало, когато реши да сменя пола си, че никога няма да бъде мъж и никога не е имала вярата за пълната операция“, разказва той.

А дали Ели съжалява за първоначалните си решения? „Всички онези физически промени, които преживях по време на прехода ми помогнаха да развия по-силна връзка с тялото си. Те са просто част от моето пътуване“, размишлява Ели пред изданието. Неле също приема нещата. Опитът ѝ от „тя“ до „той“ и отново към „тя“ чувства като положително влияние върху живота ѝ.