Джон Ф. Наш-младши, математик, спечелил Нобелова награда през 1994 година за работа, която значително разширява обхвата и силата на съвременната икономическа теория и чийто живот вдъхновява филма и книгата „Красив ум“, загина в автомобилна катастрофа в Ню Джърси заедно със съпругата си. Той беше на 86 години. 

Д-р Наш и съпругата му, Алисия, на 82 години, са се возили в такси около 16:30, когато шофьорът губи контрол над колата, преминавайки от лявата в дясната лента, удря парапет и друга кола. След като медиците вадят двойката от колата, те няма какво да направят и просто констатират смъртта. 

Снимка: БГНЕС

Семейство Наш се е връщало у дома от летището след пътуване до Норвегия, където Джон и математикът Луис Ниренберг получиха награда „Абел“ от Норвежката академия на науките. Д-р Наш е считан за един от големите математици на XX век, известен с оригиналността на своето мислене и борбата си с проблеми, които малцина са се осмелявали да атакуват.

В писмо от негов учител в подкрепа на влизането му в докторската програма на Принстън, има само едно изречение, което гласи: „Този човек е гений“. 

„Забележителните постижения на Джон вдъхновиха поколения математици, икономисти и учени“, казва Кристофър Ейсгрубер – президент на университета „Принстън“. Той добавя, че историята за живота на Джон и съпругата му Алисия е трогнала милиони читатели и киномани, удивили се от смелостта им пред плашещи предизвикателства. 

Ръсел Кроу, който влиза в ролята на Наш в адаптацията на книгата „Красив ум“, публикува в Twitter, че е шокиран от смъртта на математика. „Невероятно партньорство. Красиви умове, красиви сърца“, написа актьорът. 

Теорията на д-р Наш за некооперативните игри, публикувана през 1950 година и известна като „Равновесието на Наш“, предоставя лесен, но мощен математически инструмент за анализ на широк спектър от конкретни ситуации, които се случват в кооперативните съперничества и вземането на законодателни решения. Подходът на Наш е широко разпространен в икономиката и в социалните науки като се прилага в други области, включително и еволюционната биология.

Харолд Кун, професор по математика в Принстън и дългогодишен приятел и колега на д-р Наш, който умира през 2014 година, казва, че теорията на математика е сред топ 10 на най-добрите идеи в икономиката. Според Роджър Майърсън, „Равновесието на Наш“ може спокойно да се сравни с откриването на двойната спирала на ДНК.

Д-р Наш прави принос и за чистата математика, а много математици смятат, че този му труд е много по-важен от теорията на игрите. Той успява да реши нерешим проблем в диференциалната геометрия, получен през XIX век по време на работа на друг математик – Георг Фридрих Бернхард Риман.

За по-широката публика д-р Наш вероятно е най-известен със своята житейска история, едно ослепително постижение, опустошителна загуба и почти чудотворно възстановяване. Историята за блестящия му възход, годините, помрачени от шизофренията, връщането му към реалността и получаването на Нобелова награда, е разказана в биографията на Силвия Насар и във филма „Красив ум“. 

Там Дженифър Конъли играе Алисия Наш, а лентата улавя обществото, представяйки един портрет на разрушителната сила на психичните заболявания и стигмата, която може да преследва тези, които страдат от тях.

Арогантен, Амбициозен и Странен

Джон Форбс Наш е роден на 13 юни 1928 година в Блуфийлд, щата Вашингтон. Баща му Джон Наш-старши е инженер по електротехника, а майка му Маргарет е учител по латински. Като дете Джон може да е бил умен, но не бил от отличниците в класа. „Той постоянно е четял. Играел е шах. Подсвирквал е цели мелодии на Бах“, пише Силвия Насар в „New York Times“ през 1994 година. 

В гимназията се натъква на книгата „Мъжете на математиката“ на Е.Т.Бел и скоро започва да демонстрира собствените си математически умения, доказвайки класическа теорема на Ферма. В есе, написано за Нобеловия комитет, Наш си спомня за това свое ранно постижение.

Снимка: Getty

Възнамерявайки да стане инженер като баща си, той влиза в университета „Карнеги Мелън“ в Питсбърг. Много скоро обаче се оплита в задачите и курсовите работи и решава да се обърне към математиката. Насърчен е от свои преподаватели, които бързо виждат гения в него и острия му ум. 

Получава бакалавърска и магистърска степен от Карнеги, след което се мести в Принстън през 1948 година. Джон Наш бързо става известен сред колегите си със своята интелектуална арогантност, странните си навици и красивата си визия. „Той постоянно ходеше по стаите, прекъсваше разговори и свиреше непрестанно“, казват негови познати.

Измисля игра, известна като „Наш“, която се превръща в мания сред студентите. Той също така се захваща с проблем, който пионерите в теорията на игрите – д-р фон Нойман и Оскар Моргенстерн, оставят нерешен. Те атакуват така наречените игри с нулева сума, в които печалбата на един играч е загуба на друг. 

Повечето взаимодействия в реалния свят обаче са по-сложни. Интересите на играчите не са пряко противоположни и има възможност за взаимна печалба. Решението на д-р Наш, съдържащо се в докторската му дисертация от 27 страници, която той пише на 21 години, предоставя начин за прогнозиране на възможен изход от игра с множество играчи, в която всеки от тях увеличава собствения си интерес.

Снимка: Getty

Това измамно просто разширение на теорията на игрите проправя пътя за прилагането на икономическата теория към редица ситуации, а не само върху пазара. „Различни хора бяха постигнали едни и същи резултати, но Джон успя да ги победи и то съвсем сам“, казва д-р Кун.

Блясъкът се превръща в опасност

След като получава докторска степен от Принстън, д-р Наш работи като професор в „MIT“ и продължава да се занимава с проблеми, които никой друг не може да реши. Предизвикан от приятели, той разработва изцяло оригинален подход към дългогодишен проблем в диференциалната геометрия, показвайки, че абстрактните геометрични пространства, наречени риманови многообразия, могат да бъдат вкарани в произволни малки парчета от евклидово пространство. 

Докато кариерата и репутацията му процъфтяват, личният живот на д-р Наш става все по-сложен. Бурен романс в Бостън с медицинската сестра Елинор Щиър води до появата на сина им Джон Дейвид Щиър през 1953 година. Д-р Наш има и връзки с мъже докато работи в „RAND“ през лятото на 1954 година.

Джон Наш и съпругата му Алисия Ларде. Снимка: Getty

Според биографията на Насар, той дори е арестуван в мъжка баня за неприлично поведение. Освен това започват да се появяват и съмнения относно постиженията му. През 1957 година той се жени за Алисия Ларде, която е негова студентка в „MIT“. 

„Той изглеждаше много добре, беше много интелигентен“, казва г-жа Наш пред Насар. Тя добавя, че Наш е бил почитан като герой от другите студенти. Алисия забременява през 1959 година, когато умът на Джон започва да го предава. Той започва да чува гласове и да изпитва параноя. Влиза в психиатрично отделение в болница извън Бостън.

Това е само началото на болестта на Наш. Той е лекуван с инсулин, след което заминава за Европа. Оттам изпраща загадъчни картички на колеги и членове на семейството. Постепенно той се превръща във загадъчна фигура, която обикаля коридорите в Принстън и драска неразбираеми формули по черните дъски. 

Снимка: БГНЕС

Въпреки че теорията на игрите придобива все по-голяма популярност, а работата му се преподава във всички икономически курсове по целия свят, д-р Наш изчезва от професионалния свят. „Той не е публикувал научен труд от 1958 година. Не е заемал академична длъжност от 1959-а. Някои хора предположиха, че му е направена лоботомия, а други мислеха, че е мъртъв“, пише Насар.

Д-р Майерсън си спомня, че един учен е искал разрешение за повторно отпечатване на статия, написана от Наш. Тогава той праща писмо до математика, а върнатият отговор съдържа само едно изречение: „Може да използвате статията, сякаш съм мъртъв“. 

Измъкването от ада

Все пак д-р Наш има щастието да притежава семейство и приятели, които го защитават и се грижат цялата му работа да оцелее през времето. Алисия се развежда с него през 1963 година, но продължава да бъде до него, приемайки го в къщата си, за да го наблюдава. Двойката се жени повторно през 2001 година.

В началото на 90-те години, когато Нобеловият комитет започва да проучва възможността да присъди на д-р Наш мемориалната награда по икономика, болестта му затихва. По-късно той казва, че просто е решил да се върне към реалността. 

„В крайна сметка излязох от ирационалното мислене без лекарства“, пише той в имейл през 1996 година. Колегите на математика успяват да убедят Нобеловия комитет, че той заслужава наградата. Д-р Наш я споделя с двама икономисти.