IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Snimka Posoka Boec

Царица Елеонора – коронованият ангел на България

15 септември 2020 18 00

Втората съпруга на цар Фердинанд е известна със своята благотворителна дейност

Снимка: БГНЕС

Историята на България винаги е събуждала интерес не само у нашия народ, но и по целия свят. Държавата ни преминава през няколко трудни периода, но винаги е намирала начин да се изправи и отново да завоюва мястото си на картата. Територията ни е завзета два пъти, постигаме победи и в двете световни войни, но някак си предците ни се събират и започват да изграждат наново основите на днешна България. 

Във великото ни минало има личности, които се открояват сред обществото. Тук говорим за писатели, бунтовници и революционери, способни да повлияят на цял един народ и да го събудят от дългия сън, за да го накарат да потърси свободата и правата си. Към тези силни мъже и жени се присъединява и една дама, която не е с български корени, но се влюбва в страната ни в момента, в който стъпва в нея.

В последствие тя сяда на най-високия трон за една жена и получава титлата царица. Чрез брака си с цар Фердинанд I, тя се превръща в майка на нацията и дори е наречена „Коронованият ангел на България“. Нейното име е Елеонора.

Коя е царица Елеонора?

Елеонора Каролина Гаспарина Луиза, принцеса Ройс цу Кьостриц, е родена на 22 август 1860 година в Тшебехов, Полша. Тя е дъщеря на принц Хайнрих IV Ройс цу Кьотриц и принцеса Луиза Ройс цу Грайц. За съжаление на младата принцеса, на 15 години тя губи майка си, а загубата нанася огромна травма върху живота ѝ. 

Само година по-късно още една трагедия се случва в семейството на благородниците. По-голямата сестра на Елеонора, принцеса Хелене, също умира. Бащата остава да се грижи за другите си две дъщери – бъдещата царица и по-малката ѝ сестра Елизабет. Заради тежката си съдба, Елеонора решава да започне да помага на другите хора и да се опитва да спаси живота им.

Елеонора БГНЕС

Снимка: БГНЕС

Привлечена е от професията на медицинска сестра и започва да се обучава в тази сфера. По време на Руско-Японската война от 1904-1905 година тя и сестра ѝ постъпват като доброволци в руската армия. Елеонора е назначена за началник на Втори санитарен влак, който обслужва линията Санк Петербург – Манджурия. Действащият там медицински персонал приема, лекува и хоспитализира над 2500 ранени. 

Освен към медицината, бъдещата царица отделя голямо внимание на литературата и музиката.

Първи опит за женитба

Едно пътуване до Русия променя живота на Елеонора. За съжаление, причината отново е смърт на нейн близък. Първородният син на братовчедка ѝ Мария Павловна е починал и семейството иска да си каже последно сбогом. Но дори в най-мрачните дни, има възможност за лъч светлина. Именно в този момент принцесата се среща с граф Марк Александрович Оспени.

Типичен красавец за онова време, графът бил висок и с руса коса, което привлякло вниманието на Елеонора. Оспени поискал разрешение да продължи комуникацията си с нея дори и след завръщането ѝ у дома и започнал да ѝ пише писма. Два пъти в седмицата принцесата получавала поща, която изчитала и прибирала в ковчежето си за бижута. 

След няколко месеца комуникация от разстояние, графът поискал да се ожени за Елеонора. За това обаче той трябвало да се срещне лично с баща ѝ и да поиска ръката на своята любима. Желанието му се сбъднало и принц Хайнрих дал своето съгласие. Така годежът бил факт, а освен огромен и красив годежен пръстен, Елеонора получила и изумруди, които били подарени на прабабата на графа от Екатерина Велика. 

За съжаление, щастието им продължило доста кратко време. Само няколко месеца след годежа, през 1877 година граф Оспени се връща в Русия и разбира, че Александър Втори обявява война на Турция. Марк е извикан на бойното поле, където е сериозно ранен в крака при сражения край село Телиш. Първоначално лекарите на фронта са мислели, че ампутацията ще реши проблема, но скоро след това графът умира. 

Българската царица

През 1899 година съпругата на Фердинанд I – Мария-Луиза Бурбон-Пармска, умира и тогавашният княз е принуден да се грижи сам за четирите си деца. Задачата му се струва непосилна и затова той започва да си търси втора съпруга. Тогава той се среща с княгиня Мария Павловна, към която се обръща за помощ.

Тя веднага предлага своята братовчедка Елеонора, която вече била на 47 години и все още страдала по загиналия си годеник. Всички около нея си мислели, че тя ще остане стара мома и затова Мария взела нещата в свой ръце. Тя пристига в България през 1907 година за откриването на паметника на цар Освободител. Условието на Фердинанд било жената до него да бъде милосърдна, да се занимава с благотворителност и да не очаква много внимание от него. 

Елеонора и

Снимка: БГНЕС

Елеонора напълно се вписва в тези критерии и княгиня Павловна ѝ изпраща писмо с новината, че ѝ е намерила мъж. Бъдещата царица не била много въодушевена от това предложение, но приела брака като мисия и с надеждата да помогне на един народ, който е изстрадал достатъчно много в миналото. 

Принцесата пристига в България без да знае и думичка на родния ни език, но се надява познанията ѝ по руски да направят нещата по-лесни. Пред народа тя е представена като вдовица, защото от двореца се притесняват как ще бъде приет фактът, че князът се жени за жена, която е останала сама 47 години. 

Още в началото на семейния им живот Фердинанд и Елеонора изпитват трудности. Двамата са от различни религии и това сериозно пречи на церемонията. Князът е католик, а избраницата му е протестантка. Пасторът на херцозите отказва да венчае двойката, защото българинът отказва да изрече заветното „Да“. След няколко часа увещания, все пак сватбата преминава само със съгласието на Елеонора. 

Първоначално принцесата получила титлата княгиня на българите, но на 22 септември 1908 година тя става царица на българите. Историята разказва, че бракът между Елеонора и Фердинанд е напълно формален и е лишен от всякакви чувства. Показателно за това е настояването на царя двамата да спят в различни спални, когато гостуват на Карол I - кралят на Румъния. Интересното е, че това се случва по време на медения месец на двойката, което напълно разкрива какви са били мотивите за сватбата. Царят просто е искал жена, която да се грижи за дома и децата.

Елеонора обаче не се притеснява от липсата на романтика, а се фокусира върху своята благотворителна дейност. Само две години след като се сдобива с титлата царица, тя създава фонд на свое име, с който цели построяването на отделни сгради на институтите за глухи и слепи деца. Тя създава и Детския санаториум за лечение на костна туберкулоза, който се намира във Варна. 

През 1912 година тя спасява Боянската църква, която е застрашена от събаряне. Тя лично се заема със задачата да издейства нов парцел, където да се построи по-голям храм, за да не се налага разрушаването на вече съществуващата сграда. 

Дейността ѝ по време на войните

Само няколко месеца, след като спасява Боянската църква, царица Елеонора разбира, че е избухнала Балканската война, а по-късно става свидетел и на Междусъюзническата. Това отново я връща назад в миналото, когато губи годеника си на бойното поле. За да предотврати подобни трагедии в българските семейства, тя се заема със задачата да обучи 300 доброволки за военнополевите болници. 

В двореца тя организира и училище за шивачки, закупувайки 10 професионални машини. На тях дамите от висшето общество се учат да шият ризи, чаршафи и партенки за войниците, които се борят за родината. Като сертифицирана медицинска сестра, Елеонора постоянно пътува до фронтовата линия, за да види какво се случва с момчетата. 

За разлика от съпруга си, който не иска да цапа красивите си обувки и остава в каляската, царицата стъпва смело в калта, за да се ръкува с войниците. Смелостта и милосърдието ѝ са затвърдени, когато се грижи за болните от тиф и холера и дори държи ръцете им без да се притеснява от заразата. 

Едно от най-големите геройства, с които Елеонора ще остане завинаги в българската история се случва по време на Междусъюзническата война. Тогава тя изостава от четата ни и се намира в лазарет с близо 400 ранени войници. Тогава Фердинанд дава заповед царицата да бъде изведена на всяка цена, но тя отказва и остава с болните. „Аз съм царицата и ви заповядвам да осигурите преграден огън, за да може целият персонал и всички ранени да бъдат натоварени безопасно на талигите“, казва тя на българската батарея. 

Смъртоносната болест

Докато се опитва да спаси другите, царицата усеща силна болка в стомаха. Лекарите предполагат, че е нещо маловажно като гастрит и предписват специална диета, която Елеонора трябва да спазва. За съжаление обаче състоянието ѝ е много по-сериозно и болестта се оказва рак

Въпреки влошеното ѝ състояние тя продължава да планира пътувания из света, до които обаче така и не стига. На 12 септември 1917 година царица Елеонора умира в любимия си Евксиноград. Последната ѝ воля е била да бъде погребана до южната фасада на Боянската църква. 

По време на тоталитарния режим гробът на царицата е осквернен и ограбен, а надгробният паметник е премахнат. През 1989 година новата власт в България възстановява мястото и позволява на българите да отдадат почит на Елеонора. Въпреки огромната си любов към бижутата, царицата е била погребана като обикновен гражданин. 

Причината е, че от аксесоарите е нямало и следа, тъй като тя ги е използвала като разменна монета срещу протези за осакатени войници, бинтове, болнични легла и за закупуването на парцела за нова църква в Бояна. Царица Елеонора остава и единствената жена, която е носителка на Военния орден „За храброст“. 

„Жена венценосна,
сестра милосърдна,
сестра на героите из боя жестоки, 
Царице, ти любов си победна,
душа изтъкана от чувства високи.“

                                     Иван Вазов.

Автор - снимка
Автор на статията:
Дарена Найденова

КоментариКоментари