IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Съдия Рут Гинсбърг – жената, която промени мъжкия свят

23 септември 2020 18 00

Тя стана едва втората жена във Върховния съд на САЩ

Снимка: БГНЕС

На 18 септември, на 88-годишна възраст, почина легендарният съдия на Върховния съд на САЩ Рут Бадер Гинсбърг.

Гинсбърг бе втората жена-съдия във Върховния съд, и най-възрастният член на институцията. Тя защитаваше равенството между половете със зъби и нокти.

Но как едно момиче от имигрантско семейство се превърна в икона на съвременния феминизъм и любимец на американската нация?

Рут (с истинско име Джоан Рут Бадер) е родена на 15 март 1933 г. в американско семейство на еврейски имигранти. Тя е най-малката дъщеря на Нейтън и Селия Бадер. По-голямата ѝ сестра Мерилин почива от менингит на шестгодишна възраст. По това време Джоан е само на 14 месеца. В детската градина учителите ѝ започват да я наричат с второто ѝ име Рут, което се превръща в основното ѝ. Следвайки всички традиции на семейството, Рут посещава синагогата, взема активно участие в подготовката на еврейските празници. Освен това момичето учи усърдно, като е един от най-добрите ученици в своя клас.

Когато Рут влиза в гимназията, майка ѝ е диагностицирана с рак. Четири години по-късно Силия почива, само няколко дни преди дипломирането на дъщеря си. Тази трагична загуба оставя голям отпечатък върху Рут. В крайна сметка майката винаги е била нейният идеал – жената, която я вдъхновява да се бори за равенство между половете.

„Майка ми непрекъснато ми казваше две неща. Първо, бъди жена и второ – бъди независима. Изучаването на право беше необичайно за жените от моето поколение. За повечето момичета, израснали през 40-те години, най-висшата цел в живота не е бакалавърска степен, а статут на съпруга“, разказва приживе съдия Гинсбърг.

Но способната и талантлива Рут не се отказва от кариерата си заради социалните стереотипи

Тя постъпва в университета Корнел, където специализира публична администрация. Там тя става член на еврейската студентска организация Alpha Epsilon Phi, чиито дейности са насочени към подпомагане на жените в кариерното израстване и разкриване на таланти.

По време на следването си Рут се запознава с Мартин Гинсбърг, който скоро става неин съпруг. Техният брак продължава 54 години. Въпреки успешната си адвокатска кариера, Мартин винаги намирал време да помага на жена си с нейните проекти и да се грижи за нея, когато тя се разболява сериозно. Те имат две деца, които тръгнаха по стъпките на родителите си.

Няколко месеца след дипломирането си Рут се мести в Оклахома, където Мартин е назначен за офицер в Корпуса за обучение на резервни офицери. Рут работи в службата за социално осигуряване и там отглежда дъщеря си, която се ражда през 1955 г. След известно време семейството се мести отново, този път в Масачузетс.

Рут решава да надгради образованието си и успешно издържа всички изпити в Харвардския юридически факултет. Тя е една от деветте жени от курс с 500 студенти. Но дори и при толкова неравен дял на студентите, деканът бил недоволен. Един ден той дошъл в лекционната зала, огледал всички и се обърнал към Рут и нейните еднокурснички – „Как възприемате факта, че сте заели местата на квалифицираните мъже?“.

Но нито постоянният натиск от факултета, нито половите стереотипи попречили на Рут да стане най-добрата студентка. След като завършва Харвард, тя получава степен доктор на юридическите науки в Колумбийския университет.

Рут започва работа за две редакции – Harvard Law Review и Columbia Law Review (единствената жена и в двете). Тя обаче не искала само да отразява правни въпроси в пресата, но и да се занимава на практика.

Тук започват първите проблеми

Малко преди дипломирането си Рут кара стаж в адвокатска кантора в Ню Йорк.

„Мислех, че съм свършила невероятна работа и очаквах да ми предложат работа веднага щом завърша“, разказва тя.

Но това не се случва и изпраща автобиографията си до други 12 адвокатски кантори. Само две от тях я допускат до следващ етап, но в крайна сметка не успява да започне работа никъде.

Професорът от Харвардския юридически факултет Алберт Сакс, който е впечатлен от способностите на Рут, решава да ѝ помогне и лобира пред съдията от Върховния съд Феликс Франкфуртер да я наеме като чиновник. Но Франкфуртер отказва дори да обмисли кандидатурата ѝ, молейки Сакс да му препоръча мъж специалист.

Професорът от Юридическия факултет на Колумбийския университет Джералд Гутър също се включва в борбата за кариерата на Рут. Той на практика поставя ултиматум на съдия Едмънд Л. Палмери от Окръжния съд – или ще наеме Рут Гинсбърг, или Гутър никога повече няма да му препоръчва своите възпитаници. Ултиматумът успява и две години тя работи в Окръжния съд и успешно придобива практически юридически умения.

След това тя получава няколко предложения за работа от частни адвокатски кантори, но този път тя отказва. Избира да се концентрира върху изследователски дейности за Колумбийския университет, по време на които отива в Швеция, за да проучи тънкостите на местното законодателство. В резултат на тази изследователска работа Гинсбърг пише книга за съвременната правна система в Швеция (заедно с Андерс Брузели), а също така сериозно обмисля да реформира американското правно поле към равенство между половете. В началото на 60-те години около 25% от местата в шведските юридически факултети се ръководят от жени. И броят им непрекъснато се увеличавал. Докато в Америка тази ситуация все още била извън границите на приемливото.

През 1963 г. Рут получава първата си професура в Американското юридическо училище Rutgers. Но дори и тук се сблъсква с дискриминация въз основа на пола. Разбрала, че мъжете, които работят на нейното ниво, получават в пъти повече. Това я подтиква да оглави протеста на жени професори, които искат равно заплащане. Активната ѝ дейност води до резултат и в края на 60-те заплатите на жените и мъжете професори са изравнени.

Но въпреки тази малка победа, Гинсбърг осъзнава, че дискриминацията между половете все още е основен проблем в Америка. И именно това се превръща в нейна кауза през следващите десетилетия от живота ѝ.

През 1971 г. тя публикува няколко образователни статии по този въпрос, а също така започва да води семинари за необходимостта от изкореняване на дискриминацията по пол. По същото време Рут се присъединява към Американския съюз за граждански свободи като съосновател на Проекта за правата на жените. Заедно със своите съмишленици тя участва в стотици дела, включващи дискриминация на основата на пола.

Един от първите случаи, по които Рут работи е свързан със закона от Айдахо, който очевидно облагодетелства мъжете пред жените при определянето на това кой да управлява имуществото на хора, починали без завещание. Решението на Върховния съд на САЩ по делото (известно още като Рийд срещу Рийд, 1971 г.) се превръща в ориентир в американската история. Това е първият път, когато дискриминацията по полов признак е обявена като противоконституционна и противоречаща на принципите на еднаква защита.

Този прецедент впоследствие спомага за спечелването на делото Фронтиер срещу Ричардсън, което оспорва закон, който затруднява жените военни да получават обезщетения за съпруга си в сравнение с мъже войници, търсещи подобна полза за жена си.

През 1980 г. президентът Джими Картър назначава Рут Гинсбърг за съдия в Апелативния съд на Съединените щати за окръг Колумбия във Вашингтон. Тя заема тази позиция в продължение на 13 години, спечелвайки репутация на прагматичен либерал, който обръща голямо внимание на детайлите.

На 14 юни 1993 г. президентът Бил Клинтън назначава Гинсбърг за помощник съдия във Върховния съд. Тя става втората жена в историята на САЩ, получила такава длъжност след Сандра Дей О'Конър. Така Рут Гинсбърг се превръща в централна фигура в правната общност, която се бори за равенство.

Тя става известна не само със своя професионализъм и пледоарии в съда

Като защитник на правата на човека, Рут Гинсбърг не само насърчава равенството между половете в заплащането и достъпа до образование, но също така защитава правата на абортите на жените, подкрепя разширяването на правата на ЛГБТ общността, противопоставя се на расизма.

Рут Гинсбърг1

Тя беше обичана не само от либералните американци, но и от прогресивната младеж. И нейните заслуги по пътя към равенството не могат да бъдат надценени.

„Съдия Гинсбърг проправи пътя за много жени, включително и за мен“, каза бившата кандидатка за президент на САЩ Хилари Клинтън.

Когато Тръмп дойде на власт, Гинсбърг се превърна в най-голямата пречка пред плановете му да ограничи права като аборта.

На 18 септември Рут Гинзбърг умира в дома си във Вашингтон, заобиколена от семейството си, от рецидив на рак на панкреаса, с който се бори от 2009 г. През 1999 г. тя успява да се пребори с рак на дебелото черво, претърпява операция и химиотерапия, която помага за преодоляване на болестта.

„Можеше да се окаже различно. Ако бях получила работа в адвокатска кантора, сигурно щях да съм израснала в кариерата и днес да съм един пенсиониран партньор. Но в живота често се случва препятствията да се превърнат в голям късмет“, казва в свое интервю Рут Гинсбърг.

„Независимо дали сте съгласни с нея или не, тя беше удивителна жена, която водеше невероятен живот“, заяви Доналд Тръмп.

Конкурентът му за президентския пост Джо Байдън бе дълбоко покрусен. „Тя изповядваше най-високите американски идеали, справедливост, равенство и равнопоставеност пред закона. Рут Бадер Гинсбърг представляваше всички нас“, посочи Байдън.

В памет на съдийката ще бъде издигната нейна статуя в родния ѝ Бруклин в Ню Йорк.

Рут Гинсбърг

Автор на статията:
Галина Чолакова

КоментариКоментари

RBG ( преди 3 години )
Като изключим някои фактологични неточности в статията все пак си заслужава да се отбележи каква икона беше RBG. Въпреки сравнително лекия характер на повечето материали тук, тази статия може би ще достигне до хора, които до този момент не са чували за RBG. Жена за пример и вдъхновение!
Отговори Сигнализирай за неуместен коментар