Проф. д-р Даниела Илиева е от бизнес дамите, които носят много шапки. И всички еднакво ѝ отиват.

Даниела е изпълнителен директор на една от най-успешните български неправителствени организации – Фондация „Право и Интернет“. Организацията е център за изследвания, анализи и политики, и работи по разнообразие от чувствителни теми в сферата на право на информационните технологии, защита на лични данни, изкуствен интелект, киберсигурност, детско правосъдие, защита на правата на човека и др.

Освен това тя е един от най-популярните академични професори в страната и автор на няколко книги. Експерт по Международен туризъм и хотелиерски мениджмънт, има бакалавърска степен по Бизнес администрация и магистърска степен по Маркетинг. От 2015 г. е доктор по Икономика (Социално управление), през 2016 г. добива академичната длъжност „доцент“, а през 2022 г. става „професор“ по Мениджмънт (Бизнес комуникации и управление на личностното развитие). Преподавател е във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, в Университета за национално и световно стопанство (УНСС), в Университета по библиотекознание и информационни технологии (УНИБИТ) и в международния факултет на University of Sheffield.

Проф. Илиева е автор на няколко книги, като една от тях – „Комуникация НАвреме и НА място“, изследва задълбочено тенденциите в бизнес общуването, вербалната, невербалната, писмената и дигиталната комуникация, и разкрива разнообразие от ефективни комуникационни техники. Последната ѝ книга – „Управление на личностното развитие“, поставя акцент върху талантите и заложбите ни, изборите, които правим за образование и кариера, и изграждането на лично удовлетворение и цялостно благосъстояние.

Даниела е също професионален трейнър – консултант по Бизнес етикет и международен протокол, сертифицирана от EUROPROTOCOL – The European School of Protocol (Брюксел, Белгия), и сертифициран трейнър по Невролингвистично програмиране (НЛП) и Коучинг, акредитирана от Международната НЛП Асоциация и от Европейския консул по менторство и коучинг. Профилът ѝ включва богат опит с бизнес етикет и протокол, бизнес коучинг, бизнес комуникации, мениджмънт на бизнес процеси и проекти, междукултурни комуникации, презентационни умения и личностно развитие.

Често е канена като гост-лектор за различни академични и бизнес събития. Единствен трейнър и преподавател в България, който комбинира областите НЛП, модерен бизнес етикет, международен протокол и управление на имиджа.

А можеше да бъде прекрасно

Дали беше случайна среща? Или съдбовна?

Внимавай какво си пожелаваш, но най-вече внимавай кога си го пожелаваш. Понякога Вселената изпраща точния човек – с всичките му търсени позитиви и поносими негативи, но не в точното време. Но все пак е точно онзи – от поръчките по новолунията, от описанията пред приятелите, от молитвите пред великите сили, от най-дълбоките желания на душата и мечти на сърцето. За няколко мига постигаш онова душевно преплитане, за което си се чудил дали съществува. През няколко разменени погледа се прокрадват сякаш няколко споделени живота. Няколко минути стигат, за да започне взаимното допълване на изречения. Един кратък разговор те оставя в изумление от множеството синхроничности, съвпадения, съдбовни предопределения и се питаш: „Дали това не е онази специална поръчка за специална любов по специален начин, поднесена като ранен подарък от Съдбата за рождения ден?“ Следват часове на разговори и в тях намираш себе си – по нов начин, но и стария си дух – онзи забравен от години пламък, който те разпалва и отвън, и отвътре – пламъкът за живот. Няколко часа след първата среща се питаш дали всъщност е била само една. Защото тази една среща те изпълва като за един живот.

Клик – просто си кликваш с човека – съвпад на енергийно, интелектуално, емоционално, сексуално и всякакво ниво.

И ти става едно такова хубаво, емоционално, разнежено, красиво, развълнувано, възбудено и нетърпеливо за това какво следва. Потапяш се в мига и нищо не мислиш. Оставяш се на момента и да става каквото ще. Искаш и си готов да тръгнеш навсякъде – сега, утре, веднага.

И така минават няколко мига, дни, а може би седмици. До момента на reality check – коя съм аз, кой е той, какъв е емоционалният и житейски багаж на всеки един от нас, децата, работните ангажименти, адресните локации, историческите справки, бившите, обществото, клюките, драмата, разстоянията, сложното… А на една определена възраст тъкмо си опростил всичко сложно. Нали уж с възрастта се помъдрява?!

А можеше да бъде просто. И можеше да бъде прекрасно…

Страх? Може би. Даже много.

Разминаване във времето? Кой знае.

Пространствена грешка? Сигурно.

Но и този пусти житейски компас – какво искам, какво мога и какво е редно. Искам ли го? Да. Мога ли? Разбира се – та аз съм царицата на моженето! Редно ли е обаче? Точно сега, точно така… Удряш спирачки, заглушаваш сърцето, изтриваш чара на емоциите, гасиш блясъка в очите, включваш логическо мислене на макс и си казваш „Защо точно сега?“ Внимавай кога си го пожелаваш.

А можеше да бъде прекрасно…