Жените се страхуват от провал

Никой не обича да се проваля, а нежният пол приема грешките си по особено труден начин. Социологическо проучване на Корнелския университет по темата показва, че за жените е толкова неприятно да допуснат грешка, че някои от тях дори не се явяват на интервю за работа, освен ако не се чувстват 100% сигурни във възможностите си, пише сп. Elle.

Но това колебание е някак разбираемо. Когато една дама се провали, тя бива осъдена много по-тежко от обществото спрямо мнението, което получават мъжете за некомпетентността си. А те, мъжете, от друга страна са способни да провалят цели страни, но въпреки това си се измъкват с императорската поговорка „Е, случва се! И това ще мине“.

Но какво означава за една жена да се провали? Има ли нещо срамно в това и защо? Може би трябва да се отърсим от клишето, че един провал трябва да бъде заметен под килима и засекретен дълбоко под бельото в чекмеджето за чорапи. Той не е ли една поука, която трябва да си вземем – поука с градивна цел?

Жените се придържат към по-високи изисквания, които много лесно ги обезкуражават и разочароват

Когато проф. Клаудия Голдин, преподавател по икономика в Харвардския университет, се опитала да разбере защо мъжете в икономическите специалности превъзхождат жените в отношение 3:1, тя открила следното. Жените, които учат определени дялове на икономиката и получават оценки под отличната, са по-склонни да сменят специалността си, отколкото мъжете в същото положение. Според анализа на проф. Голдин, дамите, получили оценки „Много добър“, не се чувстват така уверени, както колежките им, получили оценка „Отличен“. Но същата ситуация, пренесена в полето на силния пол, не се характеризира с подобни реакции. За мъжете било все тая дали ще получат 5 или 6.

Изводът е, че жените не възприемат поуката, обратната връзка, така, както мъжете. Дамите с високи постижения по принцип градили увереността си не на база поредица от обратни връзки, а по-скоро от лични впечатления за заобикалящата ги среда. Това, комбинирано с един негативен урок от съдбата, предизвиква емоционален срив у нежния пол.

Документирано е, че жените искат да превъзхождат по качества силния пол

Изследване на проф. Шели Корел, социолог в Станфордския университет, разкрива, че когато една жена е уведомена, че участва в изследване, в което неин конкурент е мъжът, тя е уверена, че трябва да натрупа повече позитиви. И докато личният минимум при дамите е 89 от 100 точки, при мъжете той е 79.

Изследването показва, че когато една жена е поставена в ситуация, в която е пряко сблъскана с негативния стереотип за пола си, тя става загрижена за последствията, иска да се докаже и не допуска, че стереотипът може да представя реалността.

А когато една жена не се справи, тя го приема лично

Част от причината дамите да се придържат към високите си изисквания се крие в представата, че никой не трябва да греши, че грешката е грях. Друг социолог от Станфорд, проф. Карол Дуек, пише в една от книгите си („Mindset“), че представителите на нежния пол, които страдат от личното си виждане, че няма да успеят, реално не го правят.

„Техните провали се дължат на фиксираните им нагласи, които категорично ги карат да мислят, че няма да успеят“, пише проф. Дуек. Една студентка би погледнала на лошата си оценка с критика към вътрешното си Аз, вместо да види обективната реалност – бележката е отражение на усилията и възможностите ѝ?, казва още социологът.

Начинът, по който момичетата биват отглеждани, ги прави несигурни, като те възприемат собствените си качества като симптоми на лудост

Изследванията показват, че фиксираните нагласи са вредни за жените, защото почернените стереотипи за техните възможности могат да резонират в ниско самочувствие. Проучванията показват още, че една жена със зрели нагласи има реалната възможност да се изкачва в социалната йерархия, докато една с фиксирани нагласи би се мъчила, възприемайки всеки отзив и коментар като атака срещу личността ѝ.

Подготви: Александър Градинаров