„Не бях притеснена, когато излях всичко в един Facebook статус. Не бях притеснена и когато натиснах копчето, предизвикало десетки обаждания, коментари и съобщения”.
В този дух Сам Ескобар, стилист и моден съветник, казала на света, че не е нито мъж, нито жена, пише Cosmopolitan. Не я тревожило, че целият свят вече ще знае. До нея има две истински приятелки, които я подкрепят. Голямото откровение се случило в нощта на Коледа през 2015 г. Умът на Сам пулсирал под влиянието на чашите каберне и разказал за нея като за човек с небинарен джендър (обхващащ всичките разновидности).
„Когато бях млада често се чудех какво би било, ако съм момче", разказва Ескобар.
Нейната мисъл не се въртяла около някакво имагинерно желание да бъде третирана като член на по-силния пол. Тя просто искала да има мъжко тяло, за нея било любопитно.
„Въпреки това оценявах всички аспекти на женската анатомия, която имах, но за едно момиче с ясна полова принадлежност, което още е в началното училище, било много объркващо и некомфортно все още да няма конкретизирана определеност на пола", допълва Сам. Той се отнася до социално установените роли, поведения и характеристики, присъщи за мъжа и жената. В този ред на мисли тя не била наясно от коя страна е...
"Когато бях около 9 години не бях изцяло привлечена от момчетата, не знаех какво означава думата гей или какво изобщо е половото определяне", разказва още Сам. В тези си ранни години тя нямала смелостта да прекрачи границата на обществената норма. Не смеела да смени дрехите си с по-чудати, притеснявала се да не събере очите на омразата, които иначе редовно дебнат по улиците.
Единственото, което правила, е да изследва собственото си любопитство при това на по-късен етап – в колежа.
„След часовете, прекарани в хомо-центричните сайтове (ЛГБТИ), осъзнах, че не съм просто ексцентрична, а донякъде се идентифицирах с мъжкия пол”. Но за Сам това нямало общо с бирата, спортовете или „братлетата”. Според нея било повече на сексуално ниво, защото самата тя се възприемала от мъжката, активната страна.
Във времето тя споделила за специфичната си същност с някои свои близки приятели, които я подкрепяли, но въпреки това били объркани.
Нейната любов към модата и грима била в противоречие с пола, който е припознала.
„В един момент имах момче за гадже, но докато той се опитваше да ме подкрепя, моите вътрешни тревоги засилиха обтягането на без това сложните ни отношения, вследствие на което скъсахме”, споделя Ескобар.
Единственият начин да покаже своята труднообяснима полова същност бил тя да се показва във все повече двуполов, андрогенен облик.
И така Сам започнала все по-често да посещава мъжките секции в магазините за облекло. Купила си дори и стягащ корсет, за да скрие очевидните анатомични белези, които има всяка жена. Но тези дрехи не били показвани навън. Стягането с корсета, многото грим и разните експерименти оставали строго пазени в огледалото на Сам. Това бил нейният процес по себеопознаване и търсене на истинското аз, който се оказал болезнен и изпълнен с разочарования.
„Моето 21-годишно аз не можеше да се реорганизира така, че да се впише в конкретен стандарт”, спомня си тя.
„И така, докато бях в колежа, се върнах обратно в килера, при тайните. Отказах се да издирвам собствената си еволюция, защото не се чувствах достатъчно силна, за да продължа”, допълва Сам, а житейският ѝ път продължил с клинична депресия, хранителни разстройства и посттравматичен стрес, причинен от десетките промени, които самата тя си е налагала във времето.
Този период от живота ѝ бил така труден, че тя започнала да се разделя с миналото си. Изхвърлила мъжките дрехи, престанала с опитите да се гримира като мъж и оставила нещата просто така.
Години по-късно, някъде в Ню Йорк, Ескобар попада на малко общество, в което посрещали различните с отворени обятия и правели заедно обсъждания по болезнени теми. Там тя открива най-важното нещо за себе си – „Не е нужно да изглеждам като мъж, за да се идентифицирам като такъв, а по-скоро да се чувствам като такъв”.
И това я направило щастлива.
Подготви: Александър Градинаров