Най-често пътуващият човек в света – с 30 млн. въздушни километра

През изминалия април Том Стъкар, който непрекъснато пътува по работа, стана най-често пътуващият човек в света, като е направил близо 30 млн. въздушни километра за 14 години. Това е доста време, прекарано във въздуха.

Освен множеството филми, които е изгледал и храните и напитките, които е изконсумирал по време на полетите му, той е натрупал и доста радиация. Тя се равнява на около 1000 рентгенови снимки на гърди. Какви обаче са рисковете за здравето ни, които това крие?

Може да предположим, че радиационната доза на тези, които най-често пътуват, идва от контролно-пропускателните пунктове на летището с техните скенери за тяло и рентгенови машини за багаж, но това не е така. Дозите на облъчване на пътниците от тези процедури за сигурност са незначителни.

Основният източник на радиация при въздушния транспорт идва от самия полет. Това е така, защото на голяма надморска височина въздушният слой става по-тънък. Колкото по-нависоко се издигаме, толкова по-малко молекули газ има за обем пространство.

По-тънкият слой въздух означава по-малко молекули, които да отклоняват „входящите“ космически лъчи – излъчването от външното пространство. При по-малка атмосферна защита съответно има и повече излагане на радиация.

Най-тежка е ситуацията при астронавтите, които пътуват изцяло извън атмосферата на Земята, без да имат тази защита от лъчението. Следователно при тях количеството радиация е най-голямо.

Прекалено дългият престой в космоса крие риск от катаракта, рак и потенциални сърдечни заболявания, когато астронавтите се върнат на Земята.