Историята на еврейското момиче Ане Франк е прочута в целия свят. Живяла едва 15 години, тя се прочува дълго след смъртта си със своя дневник, наречен „Задната къща“. Там тя пише всички неща, които ѝ се случват в ежедневието, което прекарва в скривалище в Холандия. Там тя, заедно със своето семейство, се крие от нацистите по време на Втората световна война.
За съжаление, през 1944 година, убежището е открито, а предател се оказва Антон Алерс, който се представя за приятел на бащата на Ане Франк. Ото Франк му се доверява и дава координатите на мястото, където е скрил семейството си. След като са арестувани Ото, Ане и майка ѝ – Еди Франк са изпратени в нидерландския лагер „Вестерборк“.
Месец след това са откарани в Аушвиц, където бащата е разделен от своите момичета. Ане Франк умира през 1944 година и завинаги остава на 15 години. Дневникът ѝ е публикуван след смъртта ѝ от баща ѝ, който успява да се спаси след войната.
Сега на пазара ще излезе и още един подобен спомен за войната. Става въпрос за книгата „Дневникът на Рениа: Животът на едно младо момиче в сянката на холокоста“. Историята ѝ е подобна на тази на Ане, като тя също е убита от нацистите, но малко по-рано от Франк. Годината е 1942, а Рениа е само на 18 години.
Цялото ѝ име е Рениа Шпигел и е родена в Полша. Започва своите записки, когато е едва на 15. Тя пише за абсолютно всичко – за бомбените атаки, принудата да останат в скривалището си, както и за изчезването на цели еврейски семейства от родния ѝ град Пржемисъл, когато нацистите го окупират.
Снимка: Instagram
В дневника ѝ обаче има истории, които не са свързани с ужаса на войната. Рениа описва как се е влюбила за първи път в момче на име Зигмунт Шварцер. Според написаното, двамата споделят първата си целувка минути преди нацистите да влязат в града.
„На където и да погледна виждам само кръв. Ужасен погром. Има убийства навсякъде. Всемогъщи Боже, за стотен път ти се моля, помогни ни, спаси ни! Боже, остави ни живи, моля те, искам да живея! Много малко съм видял от живота. Не искам да умра. Изплашен съм до смърт. Всичко е толкова глупаво, толкова незначително, толкова малко. Днес се чудя дали съм хубав. Утре може да спра да мисля завинаги“
Това са думи на Зигмунт Шварцер, написани в книгата на Рениа след смъртта ѝ. Той е заловен и депортиран в Аушвиц, но успява да избегне смъртта. Става лекар и работи в американската армия. През 1950 година намира сестрата на Рениа и майка ѝ – Елизабет и Роза в Ню Йорк.
Той им предава дневника, а двете жени не могат да сдържат емоциите си. „Беше шокиращо изживяване. За първи път виждахме тези писания. Ние сме единствените оцелели от нашето семейство“, казва Елизабет пред BBC.
Емоциите са били толкова големи, че двете не са успели да стигнат до края на дневника. Оттогава той се намира в банков трезор, където е добре защитен. Проектът за книга е на дъщерята на Елизабет – Александра Белак. Тя решава да преведе писанията на леля си от полски на английски, за да може да разбере повече за нейната история.
„След като прочетох дневника, успях да се потопя в дълбините на тази душа, която е била доста зряла за своята възраст. И си помислих, че не трябва само аз да знам историята на Рениа. Тя трябва да бъде достояние на целия свят“, казва Белак пред BBC.
Очаква се книгата да бъде пусната на пазара на 19 септември.