Трудно ни е да си представим, че усмивката на Робин Уилямс някога е слизала от лицето му. Актьорът беше познат със своите невероятни роли и весело поведение пред камера, като филмите с негово участие почти веднага се качваха на върха в боксофиса. Също като героя си Пач Адамс, Уилямс с лекота успяваше да разсмива зрителите и да ги накара да забравят за тревогите си поне за няколко часа.
Но усмивката не присъстваше чак толкова в реалния живот на Робин. Самият той често е говорим за депресията приживе, като думите му отекват и до днес. „Мисля, че най-тъжните хора винаги се опитват с всички сили да накарат другите да бъдат щастливи, защото знаят какво е да се чувстваш безполезен и не искат никой друг да се чувства по този начин“, казва актьорът. Като че ли тези думи най-добре описват живота на Уилямс, който, за съжаление, завърши преждевременно заради силната хватка на депресията.
Сега Сам Нийл говори малко повече за приятелството си с Робин и неговата истинска личност, която повечето зрители не виждат. Актьорът от „Джурасик парк“, който наскоро сподели, че е победил рака, се подготвя за публикуването на автобиографията си, в която разказва повече за Холивуд, приятелствата в киното, колегите и враговете. Здравето му също е зачекнато, но една от най-интересните истории определено е тази за връзката му с Робин Уилямс.
Нийл и Уилямс работят заедно по филма „Двестагодишен човек“ през 1999 година. В книгата си Сам разкрива, че двамата често са имали прекрасни разговори между заснемането на сцените, като са си гостували в караваните с часове. По думите му, темите са били всякакви – от работни ангажименти до личен живот, а Уилямс е бил „неустоимо, възмутително, неудържимо, гигантски смешен“.
Снимка: Getty Images
Макар Нийл да описва покойния си колега като най-забавния човек, когото е срещал, той също така казва, че Уилямс е бил и най-тъжният човек, когото е виждал.
„Той имаше слава, беше богат, хората го обожаваха, имаше чудесни деца – светът беше в краката му. И все пак го съжалявах повече, отколкото мога да ви опиша. Той беше най-самотният човек на една самотна планета“, пише Нийл. Той допълва, че често е виждал Уилямс в дълбоко депресивни състояния и изолиран от останалия свят.
Макар актьорът от „Джурасик парк“ да признава, че е усещал тъмните помисли в душата на колегата си по време на разговорите им, всичко това се изпарявало, когато камерата щраква и работата започва. „Забавните неща просто се изливаха от него и всички умираха от смях. А когато всички се смееха, Робин беше щастлив“, разказва Нийл.
Робин Уилямс умира след самоубийство на 11 август 2014 година, когато е едва на 63 години. Малко по-късно бе открито, че той е страдал от деменция с телца на Леви, която е втората най-често срещана форма на болестта след алцхаймер. След смъртта му, говорител на Уилямс сподели, че той се е борил със сериозна депресия дълго време.
Актрисата Лиза Джейкъб: Робин Уилямс ми помогна в борбата с психичните проблеми
Вдовицата на Робин Уилямс: Лекарите ни казаха да спим в различни стаи
Робин Уилямс – тъгата, която се криеше зад огромната усмивка
През 2020 година синът му Зак Уилямс говори по-подробно за психичните проблеми на баща си. Той споделя, че е бил наясно с борбата му срещу депресията, като това се е превърнало в неговата зависимост и е правил всичко възможно, за да поддържа благосъстоянието си в норма.
Robin Williams' eldest son Zak reflects on his father's struggles, as the fifth anniversary of the actor's death approaches ? pic.twitter.com/krlYkTAh3r
— Good Morning Britain (@GMB) July 21, 2019
„Това, което помня най-ясно са опитите, които той правеше, за да помогне на себе си и да бъде от полза на другите. Виждаше се, че поставя психичното си здраве на първо място през по-голямата част от живота си, поне когато аз бях около него“, казва още Зак.
През 2019 година Зак става баща за първи път, след като годеницата му Оливия Джун ражда сина им Мики. Три години по-късно се ражда и дъщеря им Зола Уилямс.