Дъщерята на Дейвид Боуи и Иман - Лекси Джоунс - сподели, че й е поставена диагноза аутизъм.
Звездната наследница на покойния британски рок певец разказа за скорошната си диагноза в трогателна публикация за опознаването на себе си.
„Аутизмът няма един външен вид, един глас или един начин да се прояви“, написа 25-годишната Джоунс чрез Instagram през юни. „Той се проявява в много форми и много от нас се научават да го крият, без дори да осъзнават, че го правят. Наскоро ми беше поставена диагноза аутизъм и най-накрая ми станаха ясни толкова много неща, които тихо носех през целия си живот досега.“
Художничката и музикантка, която е единственото дете на Боуи и съпругата му - сомалийският модел Иман, отбелязва, че се случва „много често“ жените да бъдат „диагностицирани на по-късен етап от живота“.
70-годишната Иман беше омъжена за певеца на „Starman“ в продължение на 24 години, преди Боуи да почине през януари 2016 г. на 69-годишна възраст след битка с рак на черния дроб.
„Често сме обусловени да маскираме, отразяваме и интернализираме“, обясни Джоунс. „Това не го прави по-малко реално. Тази диагноза не променя коя съм, но ми дава глас, яснота и облекчение.“
Тя добави: „Споделям това, защото знам, че не съм единствената и защото истории като тази заслужават да бъдат чути.“
Разстройството от аутистичния спектър е „състояние, свързано с развитието на мозъка, което влияе върху начина, по който хората виждат другите и общуват с тях“, според клиниката Mayo. Състоянието често влияе върху начина, по който хората общуват с другите в социално отношение.
Междувременно Джоунс сподели есе, което е написала, „Тихото усилие: Невродивергенция през моя обектив“, за да формулира по-добре личния си опит преди поставянето на диагнозата.
„Прекарах целия си живот, чувствайки се различна. Сякаш се опитвах да се справя с нещо, което на другите хора е дадено естествено“, написа тя, посочвайки „социалните взаимодействия, сензорната толерантност, емоционалната регулация и дори просто основното функциониране“ като ситуации, в които се е чувствала зле подготвена да се справи в сравнение с другите.
Джоунс казва на своите последователи: „Никога не съм се чувствала сякаш принадлежа някъде и в крайна сметка това ме изтощи.“
Тя написа, че част от „объркването“, което е изпитвала към себе си, идвало от способността ѝ „емоционално да артикулира“ чувствата си, което не винаги е така при някого, който е в аутистичния спектър.
„Знам как да се изразя по начин, който кара хората да се чувстват сякаш съм добре или че имам силно чувство за емоционално саморазбиране. Много съм интроспективна и емоционално интелигентна. Но това не означава, че не се боря“, продължава Джоунс. „Просто означава, че съм прекарала години в анализ на себе си и съм се учила как да обяснявам какво чувствам.“
В есето от четири страници Джоунс разкрива, че най-накрая е получила „яснота“ относно ситуацията си след „дълъг и изтощителен процес на саморазпитване“.
„Наскоро посетих експерт по аутизъм и получих официална диагноза, потвърждаваща, че съм аутист. Чуването на това на глас не промени това, което съм“, добави Джоунс. „Това ми даде име на преживянето, което съм опитвала да разбера.“
Тя сподели: „Претоварването, чувствителността, маскирането, прегарянето, постоянното чувство за несинхронизиране. Сега има причина.“
Джоунс твърди: „Аз все още съм аз. Но сега мога да бъда аз с повече разбиране, повече самосъстрадание и по-малко срам.“
Тя заключва: „Става въпрос за това да мога да видя себе си ясно за първи път. И исках да споделя това.“
Два месеца преди Джоунс обсъди диагнозата си, тя отпразнува 25-ия си рожден ден, важен етап, който майка ѝ отбеляза със сладка почит в социалните медии.