Предизвикателство №4: Седмица без сладко

В основата на сладките храни е фабричната рафинирана захар (захароза). Наричат захарта бялата отрова. През последните десетилетия употребата й многократно се е увеличила. Навикът да се употребява сладко и захар се култивира от най-ранна възраст и ни придружава през целия ни живот.

Намалете захарта още от днес. Разбира се, навикът е втора природа, с която трудно можем да се разделим изведнъж. Но намалявайки по малко всеки ден, можем да постигнем голяма промяна на хранителните си навици. Стига да имате желание и да осъзнаете, че с малки стъпки всеки ден можете да направите много за своето здраве.

Присъединете се към кампанията 100 калории по-малко на ден, защото всички заедно можем да го направим. С всяка изминала седмица ще бъдем все по-бодри, жизнерадостни и в по-добра форма!

Да победим сладкото

Зависимостта от сладкото е сред основните проблеми, известни на всеки, който иска да отслабне. Повече е разпространена сред прекрасната половина на човечеството, но и мъжете не са подминати. Вредна ли е захарта? Не трябва да изпадаме в крайност. Захарта не е вредна, ако се употребява с мярка. Това означава не повече от 30 г дневно или това са 120 ккал. Но кой спазва мярката? В нея влиза не само захарта, която добавяме в кафето или чая.

В много готови продукти и полуфабрикати влиза „скрита“ захар – кетчуп, майонеза, лютеница, практически всички полуфабрикати съдържат захар. За газираните напитки, пакетирани сокове, йогурти въобще да не говорим. Съдържанието на захар в тях надвишава всякакви граници. Производителите се стараят да направят своите продукти по-вкусни и щедро ги тъпчат със захар, развивайки и поддържайки в нас зависимостта от сладкото. С какво е опасен излишъкът от захар?

Количеството излишна захар, която не е нужна на организма за неговата дейност, се преработва в мазнини и се складира. Това може да доведе до затлъстяване, нечувствителност на клетките към инсулин и захарен диабет, метаболитен синдром и много други здравни неблагополучия. Зависимостта от сладкото съществува на физиологично и емоционално ниво. Тя не е определена генетически.

Физиологичните причини са няколко:

– Следване на много ограничителни диети с рязко намаляване на калорийността-за жизнената дейност на организма (и особено на мозъка) е необходима енергия, най-достъпният ѝ източник е глюкозата. Пълният отказ от сладко с рязко намаляване и на другата храна води до глад и търсене на източници на бърза енергия;

– Недостатъчно количество храна в първата половина на деня по същите причини повишава апетита за сладко. За това е важна закуската;

– Недостатъчно количество белтък в храната;

– Дефицит на микроелементи – като правило дефицитът на хром повишава апетита за сладко. Психологическите причини често са водещите. Доказано е, че зависимостта от сладко има всички характеристики на наркотична зависимост и психиката е водеща при нейното формиране.

– Категорична забрана на сладко при започване на диета. Да се изпълни това е практически невъзможно. Забраненият плод е най-сладък. Забраната предизвиква стрес с повишаване на хормона кортизол, който предизвиква глад. От друга страна празният стомах произвежда хормона грелин, който също предизвиква глад. И настъпва срив с неконтролируемо преяждане.

– Опити да се избавим от стреса и неприятните чувства, които са го предизвикали. Когато е стресиран човек се чувства изтощен, нещастен, самотен. Сладкото е един бърз и достъпен начин да си достави енергия, да си подобри настроението и да се почувства поне малко по-щастлив. То влияе върху центровете на възнаграждаване в главния мозък. За да избегнем тези капани не е необходимо рязко да спираме употребата на сладко и още по-малко да го забраняваме. Борбата с всяка зависимост е бавна и трудна.

Опитайте всеки ден да намалявате количеството сладки неща, докато ги намалите до допустимия минимум. Старайте се да не ги консумирате почти автоматично, когато мозъкът изобщо не ги отчита като храна. Живейте осъзнато и не преживявайте всеки стрес редом с хладилника. Намерете други начини да се справяте със стреса.