Вредно ли е да тичаме боси?

Феновете на джогинга в големите градове все повече се увеличават. Вече не е изненадващо сутрин да видиш хора от всякаква възраст да правят по няколко кръгчета в парка без значение от сезона и възрастта си. Това, което ме изненада тази сутрин бе, че видях мъж на около 50-те, който тичаше бос по асфалта. И то не бягаше бавно, а със средна за един редовно тичащ мъж скорост.

Първото, което си помислих, бе: „Този луд ли е? Не му ли се набиват стъпалата? Ами ако настъпи по невнимание някое стъкло или остър камък?". Но проследявайки го с очи, видях как мъжът не намалява и за секунда темпото и бяга, сякаш цял живот го е правил и то бос.

Реално тичането без обувки не е нещо необичайно, когато се прави на пясък или трева. Доказано е, че по-меките повърхности действат масажиращо на стъпалата, които имат точки, свързани с органите в организма, и помага за тонизирането на тялото. Но джогингът по асфалт е нещо различно!

Преди време Криостофър МакДъгал издаде книга, която се казва „ Born to Run" и в нея описва предимствата на тичането бос. Самият той го прави по 50-60 км седмично. Неговият труд предизвиква доста дебати сред лекари, физиотерапевти, треньори и спортисти. Компаниите, произвеждащи спортни стоки, също следят тенденциите и излязоха на пазара с подобрени и специализирани спортни обувки за бегачи. Масово навлязоха минималистичните маратонки тип „5 пръста", които са със специални подметки и уж следват естествената извивка на стъпалото и едновременно го предпазват от нараняване.

За съжаление, до момента няма конкретно изследване, което да каже дали е по-добре да се тича бос или с маратонки/гуменки. Но пък проучване показва, че МакДъгал може би е напипал нещо, само че по-различно от това, което си е мислел.

„Дебатът, който се развива публично е грешен. Не става въпрос за бягане с маратонки или без обувки, а по-скоро за техниката на тичане", казва Даниел Лийбман, професор по еволюционна биология в Харвард, който прави изследване по темата през януари тази година.

В книгата си Кристофър посочва, че без значение от иновационните спортни обувки, между 40-80 % бегачи годишно получават наранявания. Той дори дава за пример материал за мексиканското племе Тарахумара (Tarahumarа), което тича с кожени сандали.

Професорът по биомеханика към университета „Делауеър“ Ирене Дейвис смята, че проблемът с контузиите се получава при липсата на адаптационен период. Тя обяснява пред mensjournal.com, че не може да си тичал месеци или години наред с някакви спортни обувки и после изведнъж да тичаш същата дължина бос. Ако човек реши, че иска да бяга без маратонки, трябва да започне от много къси разстояние и да стъпва „леко", за да не натърти петите или пръстите си.

„Трябва да се започне с не повече от 400 метра. Грешката, която хората правят най-често е, че тичат дълго разстояние и то веднага без преходен период", обяснява дамата.

Ирене разкрива още, че в съвременните обувки мускулите и сухожилията ни са „блокирани" и че обувките като цяло са създадени за „мързеливци". Самата крачка и походка е ориентирана и приспособена към възможностите на обувките, а не обратното. Ако човек се върне към движенията на първобитните хора по някакъв начин, тогава би могъл да ходи бос и да няма наранявания.

Проблемът според Дейвис с еволюцията е, че в момента крачките ни са конструирани така, че удряме силно с петата в земята, когато вървим. „Това е като ударна вълна, която пътува из цялото тяло", казва дамата. Точно тази вълна причинява травми на коляното и други места по крака, както и плантарни фасциити (заболяване свързано с възпалителни изменения на плантарната фасция, която се намира по протежението на свода от петата до пръстите), накарали МакДъгал да се откаже от маратонките.

Изглежда, че все още отговорът дали е по-полезно да тичаме боси, остава без ясен научен отговор. Ала дори маратонецът Скот Джурек предупреждава: „Трябва да се приспособите постепенно към бягането без обувки. Внимавайте за техниката на бягане, като не гонете скорост, а по-скоро комфорт по време на тичането", споделя спортистът, който заяви, че тича по половин километър два пъти седмично без спортни обувки.

Експертите смятат, че адаптационният период след свалянето на маратонките трябва да продължи от няколко месеца до година. Истината е, че с обувки се тича по-бързо. Така че ако искате да печелите състезание, не сваляйте маратонките.