Автор: Катя Дионисиева, info@tialoto.bg

Моята приятелка си хвана гадже. Невероятно, но факт. Отдавна бяхме решили, че в рамките на България за нея мъж няма. Тя е страхотна жена, но е ужасно претенциозна. Вечно е недоволна от мъжете. Този бил грозен, онзи - простак, третият пък старец. Даже, тя самата иронично се представяше с думите: „Приятно ми е Маргарита, стара мома!"

Абе, в общи линии, беше решила, че завинаги ще си остане стара мома и, даже беше убедила и нас в това. Но един прекрасен ден пред колата и спря някакъв младеж с мотор и й заяви, че няма да помръдне, докато тя не излезе с него.

Страшно романтично, а и мъжът бе направо страхотен. Спортист, един такъв стегнат, запазен, със зелени очи. Като ни го представи на женската сбирка направо хлъцнахме.

И така, започнаха те една романтична история и Маргото от студена кучка се превърна в мила и нежна женица. Някак си омекна. Аз и досега не мога да повярвам как един нищо и никакъв си младеж може да преобрази една жена буквално за дни.

Това добре, но след известно време това състояние на любов и романтика се превърна в зараза за всички около нея. Другата ми приятелка Сузи взе, че се влюби в някакъв барман. Той един такъв обикновен, но за нея беше като Брад Пит.

Започна тя да гледа унесено, да се вълнува от срещите им, да говори непрекъснато за него – как я бил погледнал, какво й казал... Леко почнах да се притеснявам. Какво им става на тия жени. До вчера плюеха по всички мъже, на всяко събиране се чуваха само клетви и крясъци срещу противоположния пол, а сега изведнъж женските ни сбирки се превърнаха в лигави изповеди за любовта към прекрасните мъже. Гадост. Спряха да пият даже, само някакви леки питиета, че било грозно жени да се наливат и след това да ходят на среща с любимия си леко почерпени.

Остана ми само една вярна дружка с която си пиехме и се веселяхме на воля. Плюехме мъжете и надпреварвахме коя кой да зареже първа. Да, обаче заразата лека полека прихвана и нея. Тя взе, че се влюби в някакъв 18 г. и това вече беше последната капка в чашата, преди тя да прелее.

Стоя и си мисля, аз последният мускетар, какво става? Как едно влюбване може да промени хората за часове? И то жени на по 30 години. Няма лошо. Нека да се обичат хората, ама моите девойки направо изглупяваха. Гледам ги отстрани и се чудя дали и аз не изглеждам по същия начин като съм влюбена? Грозна гледка. Толкова ли сме слаби жените, че при първия поглед от чаровен мъж и се превръщаме в зомбита?

Още по темата

Как животът започва да придобива смисъл само, когато сме с любимия си? Хубавото на цялата ситуация е това, че някак си всички станахме по-добри, по-състрадателни , по-мили към хората около нас. Любовта направо ни превзе. Взех и аз да гледам съпруга ми с други очи. Струва ми се един такъв красив и неустоим. Май започвам отново да се влюбвам в него. Ами ако и аз съм вече заразена от любовта? Ами ако стана и една такава мила, нежна и внимателна? Страх ме е? Моля помогнете!