Секс в хотел? Има ли проблем?!

Секс в хотел? Защо не?! Това не е нищо ново и необичайно в днешно време. Но всъщност доста хора остават някак предубедени и не изпитват особен комфорт да консумират страстите си в стая за няколко часа.

Да, знам – в любовта и желанието срам няма. И все пак не е като да си си у дома и да не с съобразяваш с никого.

Когато за пръв път ми се наложи да ида на хотел с едно момче, ми беше доста сконфузено. Вървях десет метра зад него, посред нощ, на майната си и на рецепцията имаше една възрастна женица, която можеше да ми бъде баба. Също като баба ми, тя леко си повдигна очилата и попита съвсем рутинно: "За почивка или за нощта?".

Стана ми доста тъпо. Някак си не съм свикнала да срещам "баби", които не се възмущават на тези неща и дори в работата им влиза да посрещат двойки за секс. Гледах пода тогава и най-вероятно доста съм се изчервила. Младежът до мен обаче беше безсрамник (и Слава Богу) и за него определено това не бе никакво "събитие".

Една приятелка пък ми разказа, че когато тя отишла за пръв път с влизането се оправили, но с излизането имало проблем. Не само тя, но и любовникът и се притеснявал да остави ключа. И след кратък спор, просто го оставили на вратата.

Колкото и голяма да е страстта, тя не може съвсем да заличи желанието за благоприличие у повечето хора. Да реално не би трябвало да им нищо срамно. Искате се, нямате терен – отивате на хотел. Но в хорското мислене е залегнала дълбоко идеята, че правиш ли секс извън дома си (извън нечий дом), значи правиш нещо грешно. И когато отидеш във фоайето на регистрацията, момичето отсреща вече си е казало – "тази е любовница". Трябва ли да ти пука? Крещиш с цяло гърло: НЕ. Ала в действителност не искаш, който и да е, да ти прикача някакви епитети. За щастие, в повечето случаи няма да го видиш (човекът от персонала) отново.

Идеята на обслужващите по хотели, хижи и всякакви подобни заведения е да осигурят спокойствие и комфорт на гостите и разбира се пълна дискретност. Една вечер Лили бе решила най-накрая „да пусне" на новия си ухажор, който я заведе в малко хотелче в полите на Витоша. Преди да слязат от колата обаче провели кратък дебат, придружен от множество жестове в автомобила и когато най-накрая се озовали пред рецепцията, около 40-годишната лелка им подала ключа с думите: "Хайде бе, момко. От колко време ви чакам. Досега ли я кандърдисва?". Представям си я как се е изчервила и тя до ушите от "дискретността" на персонала.

Сконфузено става и когато камериерките объркат стаята. Лидия забърса един пич в една столична дискотека и се озоваха в малко хотелче в Драгалевци – той беше женен, а тя живееше с техните. Та по време на бурния сутрешен секс вратата се отключила и възрастна камериерка нахлула с количката си да подготвя стаята за гости (които в случая вече си били в нея). Първото, което жената видяла било поклащащото се голо дупе на мъжа, яхнал нашата стенеща от кеф Лидия. Камериерката била толкова вцепенена и уплашена, че вместо да си тръгне, просто се заковала на място. Естествено след като напуснала засрамено стаята, любовният им акт вече бил секнат. Тя ми разказа, че на излизане я причаквала на входа да й се извинява допълнително, като само привлякла излишно внимание. Оттогава Лидия не стъпва в Драгалевци.

Маргото не страда от излишни скрупули като Лидия и един път направо си излезе по чаршаф. След бурна нощ с женения й любовник, той така й беше накъсал дрехите, че нямаше друг начин. Когато ми сподели как си е тръгнала като принцеса от хотела увита с чаршаф и по високи тънки токове, направо умрях от смях. И то не къде да е, а в столичен хотел, който в никакъв случай не бих нарекла "дискретен" или закътан.

Тя е оперирана от срам, но въпреки това, втори път не стъпи там!

Ето че за някои хотелската любов е адреналин и емоция. За други - място за спасение (от оковите на брака), за трети – възможност за дълго чакания оргазъм. Аз предпочитам да държа всичко под контрол и да не осведомявам ненужни хора с присъствието си някъде, че ще давам воля на страстта си. Предпочитам в апартамент, отколкото "на почивка" в хотелска стая, където трябва да си тръгвам нощем като крадец. Но пък живея за емоцията и има пъти, в които просто си заслужава да пуснеш пердето – и буквално, и преносно! Нали?