IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Chernomore Start.bg Posoka Boec

Трудните хора

15 януари 2010 14 43

... и как да се справим с тях

Агресията не помага. Снимка: Dreamstime

Агресията не помага. Снимка: Dreamstime

Случвало ли ви се е да сте принудени да общувате с колега, познат, шеф, все хора, които са в състояние за нула време да ви извадят от равновесие.

А след това да се чудите, как е възможно да ви се струпат толкова много негативни емоции само заради един единствен човек.

При това, винаги сте спокойни, отстъпчиви, когато е нужно сте готови и на компромиси, когато това е ключът към взаимното разбирателство.

Дали става въпрос за непреодолима разлика в характерите? Възможно е...

Истината обаче е, че този тип хора просто не са „вашият тип хора“.

Трябва да се научим да се справяме с тях (ако не можем да ги избягваме вечно) и в същото време да пазим психиката си.

Представете си, че при общуването с хора, които най-общо казано ни дразнят, сме поставени като пред огледало, което отразява безпогрешно нашите реакции.

Гневът и раздразнението със сигурност не са от най-добрите черти, които искаме да ни характеризират, още повече да ни контролират.

Затова, вместо да ви пращаме в някоя група за овладяване на стреса при проблемно общуване или в близкия бар за силен коктейл, като единствен начин да не гледате на кръв шефа си, просто сменете тактиката.

Вместо да избягвате човека, който не харесвате или да си представяте, как уж разливате кафето си върху него, докато любезно го поздравявате в коридора, бъдете любезни, уверени в себе си и се усмихвайте.

В никакъв случай не изпускайте нервите си, може да си послужите и с малко актьорска игра ако се налага.

Играта на котка и мишка понякога е много забавна и се отдава на силните характери, но не е самоцел и трябва да знаете, какво искате да постигнете.

Само един лек и добронамерен поврат в поведението ви е в състояние да обърка опонента ви и да промени и неговата нагласа към вас, така че сблъсъкът на характери може да се превърне в положително изпитание.

Трудностите при справянето с неприятните личности около нас почти винаги са резултат на това, че обикновено те правят нещата по-различно, отколкото ние.

Запомнете, че всяка слабост може да бъде превърната в предимство и силно оръжие изцяло във ваша полза.
 

КоментариКоментари

( преди 15 години )
Въпрос на стил... Ти може и да им кажеш, че са гадни и не те интересуват. Аз не съм толкова мила :) Предпочитам лично да го играя гадна и се надявам никой да не се интересува от мен :) Да си говорят с мен само по работа, да не ме поздравяват лицемерно, да не ме занимавт с личние си драми, а ако нещо съм им накривила шапките служебно - знаят кой ми е шефът - да се оплачат на него.
Отговори Сигнализирай за неуместен коментар
nikolova_n_a ( преди 15 години )
За наистина трудни хора няма полза нито да се ребчиш, нито да се мазниш- най-добрия вариант- по възможност по далече от такива хора!
Отговори Сигнализирай за неуместен коментар
( преди 15 години )
Stardust, мнгоо хубаво си го казала:))) особено това, че е напълно излишно да се "мазниш" на някой а после да риташ за гърба му. Но съм в общи линии на точно обраното мнение. и то по-скоро, защото схванах идеята на статията не точно за хората, които те мачкат или са груби или нещо такова, при което верно най-добре е да си категоричен и ясен, а по-скоро за онзи тип, аз ги наричм - "тежки" хора. които са криви, проклети, конфликтни, самовлюбени, чепати, комплексари, надути... иии с които, по някакво стечение на обстоятелствата, си постоянно, всеки ден и за дълго време. примерно стоят на отсрещното бюро или са част от семейството ти. ето тогава какво правиш, как ги преодоляваш? бориш се всеки ден с тях? казваш им категорично, че са гадни и не те интересуват..?? ами не, то просто не става така, според мен. единственото, което има смисъл е да си искрен и доброжелателен. това е. и то не искрен и доброжелателен само като театър или игричка, а наистина, от сърце. и само тогава разбираш, че понякога, наистина, само една едничка добра дума към твоя персонален звер...върши чудеса.и е многократно по-лесно от тоновете бесове и нерви, които обикновено хабиш, за да водиш ежедневните битки.
Отговори Сигнализирай за неуместен коментар
Stardust ( преди 15 години )
Никакви задръжки - директно с рогата напред! Какво ще ми пили нервите, а аз ще му/й се усмихвам любезно?! Няма шеф, няма шефка - аз да не съм им ратай нещо, че да им търпя дразнещото общуване. Много се дразня от разни същества, дето ги тъпчат, а те се усмихват, псуват наум и после се разтоварват каго говорят зад гърба на тоя, дето ги тъче. Какво се усмихваш, на кого се усмихваш? Каква беше онази малодушна поговорка за преклонената главица... И до кога така ще търпиш някоя неприятна личност - докато стане по-приятна ли? На такива, дето са си повярвали, че са нещо повече от теб, мен, нас, още в началото им казваш в спретнат вид какво мислиш за тях. После, ако искат, да заповядат за още. Ако сам не се уважаваш - как да очакваш другите да го правят?
Отговори Сигнализирай за неуместен коментар
male-male ( преди 15 години )
За женити май ми говорите :-D
Отговори Сигнализирай за неуместен коментар
keiti ( преди 15 години )
Applause!:)Ina4e li4no za men drug zabaven na4in za spravqne s takiva hora e ironiqta. Durja se liubezno, usmihvam se i v su6tiq moment izrusvam ne6to kato indirektna obida i se pravq na tupa; ili puk im spodelq nqkoi tehen kusur, uj na 6ega. Abe, seirat e golqm:)
Отговори Сигнализирай за неуместен коментар