Понеделник

Имам един приятел, който в неделя винаги си стои вкъщи, отказва да излиза навън, няма желание да прави каквото и да било извън уюта на дома си и е на мнение, че неделя е най-ужасният ден от седмицата, защото макар и почивен след него неизбежно идва първият работен ден.

Така и не разбрах, дали толкова много не харесва работата си, че самата мисъл за ранното ставане на следващата сутрин му беше неприятна или просто прекалено много обичаше да мързелува цяла неделя и това му служеше за оправдание.

За мен неделя е много разтегливо понятие, чиято граница е чак в понеделник сутрин, но да си призная първият ден от седмицата винаги е бил начало на нещо, което много искам да приключи.

Целият проблем беше в това, че всички планове за нещо извън рамките на модела ставане-работа-прибиране се правеха за петък вечер и нататък.

И естествено нямаше как да продължи дълго време така, защото идеите за „правене на нещо друго“ трябваше да бъдат прокарани много ловко през седмицата.

В началото имаше голям отпор, тъй като на всичките ми предложения приятелите повтаряха едно и също „да, супер трябва да се видим, но хайде да е в петък, имам много работа“.

После постепенно и с голяма доза упорито, но умерено нахалство по телефона, нещата започнаха да се променят.

В понеделник вечер след работа сме в бара зад ъгъла за по питие или просто на чаша студен чай, във вторник сме на вечеря, в сряда задължително на кино, в четвъртък се събираме да готвим и т.н.

Всеки път е нещо различно, не винаги се получава да се видим, но поне мисълта, че след работа няма да се отправя директно към спирката, ме прави по-щастлива.

В крайна сметка не е оправдано да хвърляме вината върху един ден от седмицата, който може да се окаже даже много приятен.

Но се радвам, че не ми се налага да ходя на училище, защото по онова време неделя неизменно си беше ден за писане на домашни и наваксване на ученето.