Повечето хора не обичат да им се дават съвети, а още по-малко да ги изпълняват. Но понякога се случва да съжаляваме, че не сме се вслушали. Въпреки че опитът е ценен учител, хитра тактика е човек да се учи и от прозренията и опита и на другите или поне да погледне нещата от друга перспектива, а не само от своята, защото не можем да знаем абсолютно всичко.
Егоцентричната нагласа да не приемаме чуждо мнение или гледна точка я има навсякъде – в бизнес средите, болниците, училищата и т.н. Тя често пречи на вземането на най-подходящото решение в дадена ситуация.
Как можем да вземем предвид съвета на близък човек, такъв, когото много уважаваме или на някой, който е минал през избрания от нас път, без да включваме автоматично всичките си съпротиви?
Има един психологически подход, който се казва „взимане на чужда перспектива". При него си представяме какво човекът, от който бихме поискали съвет, би ни казал относно въпроса, който ни вълнува. Този подход не само че обогатява арсенала ни от възможни начини за действие, но и постепенно намалява съпротивата ни срещу реалното поискане на съвет от друг човек, както показват резултатите от психологическото проучване на Янив и Чошен- Хилел (Yaniv and Choshen-Hillel 2012).