Жените живеят по-дълго заради своите пра-пра баби

Продължителността на човешкия живот се е увеличила и мозъкът на хората се е уголемил, защото бабите са започнали да се грижат за внуците си преди два милиона години. Това са заключенията на американските учени.

Помощта на бабите в гледането на децата в ранния етап от човешката история е довел до еволюционни промени, заради които жените започнали да живеят по-дълго след менопаузата.

Женските шимпанзета рядко живеят повече от 30 или 40 години, когато приключва фертилния им период. Компютърни симулации обаче показаха, че влиянието на бабите може да удължи живота им колкото е човешкия за 24 000 до 60 000 години.

Според популярна теория, наричана "бабешката хипотеза", възрастните жени са много полезни от еволюционна гледна точка, защото се грижат за внуците, след като вече сами не могат да имат деца.

Новото изследване на учени от университета на Юта подкрепя тази теория, като доказва, че само бабите, а не други фактори като уголемяване на мозъка са довели до удължаването на живота на жените. Учените дори допускат благотворната роля на бабите за увеличаването на човешкия мозък, защото благодарение на тях майките са имали възможност да отглеждат повече деца, а това е увеличило натиска на естествения подбор върху малките.

Повечето примати и бозайници събират сами храната си, след като са отбити. Когато африканските гори са заменени от сухи савани преди два милиона години, децата вече не можели да си осигуряват храна.

Според "бабешката теория" по-възрастните жени са започнали да се грижат за децата, като са изравяли кореноплодни от сухата земя и са чупели вместо тях твърдите черупки на ядките, и това дало възможност на дъщерите им да продължат да раждат. Така дълголетните здрави баби са можели да предадат гените си на повече наследници и борят на жените, надживели детеродна възраст, се увеличил.

"Дейността на бабите е първата стъпка към това, което представляваме сега", каза ръководителят на изследването проф. Кристен Хоукс. "Благодарение на нея се появяват цял набор от социални умения, които са основата на еволюцията на други отличителни човешки черти, като връзката в двойките, по-големия мозък, научаването на нови умения и склонността към сътрудничество".