Сценична треска? Не, сценично спокойствие

Всеки човек си мечтае за своите 15 минути слава, през които да е застанал пред огромна аудитория и всички да го слушат със зяпнала уста.

Когато обаче това се случи на практика, на човек по-скоро му идва да се скрие в килера с хартиена торба на главата, отколкото да се изправи там, пред всички онези хора и да се притеснява дал няма да си обърка собственото име.

Няма значение дали говорим за презентация пред клиенти, четене на курсова работа пред професори или среща с бъдещи журналисти, както е в нашия случай – вълнението си го има и са нужни много усилия, за да не се превърне в сковаваща паника.

Подготовката

Най-големия приятел на страха е незнанието. Липсата на точен план в главата ви кара да си измисляте какви ли не страховити сценарии.

Както и за преодоляване на страха от летене, тук също трябва да знаете какво ви очаква. Хубавото е, че зависи изцяло от вас.

Подгответе се добре и изрепетирайте, ако трябва пред огледалото, това, което ще говорите или поне встъпителните думи.

Когато дойде моментът да ги кажете, мисълта ви ще потече спокойно и всичко ще мине по вода.

Големите грешки

Ученето наизуст на речи е най-голямото предизвикателство. Когато човек пише, използва едни думи, а когато говори – други.

Художествените еквилибристики могат да изглеждат добре на хартия, но когато тръгнете да ги говорите, ще изглеждат глупаво, кухо и празно.

Изключение правят репликите в театралните постановки, но тук няма да разигравме театър, така че да оставим професионалистите да си репетират на спокойствие.

Не наизустявайте, защото при засечка няма да можете да продължите напред изобщо, а няма кой да ви подскаже.

Били сме свиделите на ужасно притеснен мениджър, който повтори „Нашият продукт е...“ около 7 пъти, защото беше забравил какво следва след „е“.

Обикновено човек говори за неща, които си знае, така че само си набележете основните точки и го обяснете със свои думи.

Другата голяма грешка е да седнете да се притеснявате какво ще си помислят хората за вас. Не си сплесквайте самочувствието излишно, изправете се пред публиката си уверено и с идеята, че чуждото мнение не ви интересува, вие ще направите всичко както трябва.

Стената

Вперените във вас няколко десетки чифта очи (или няколко хиляди, взависимост от мащабите) могат наистина да вцепенят човек.

Актьорите използват т.нар Четвърта стена, която мислено издигат между себе си и публиката, за да могат да „потънат“ в действието на сцената и кашлящият от четвъртия ред да не ги притеснява.

И накрая – ако се объркате, по-добре е да признаете грешката си с усмивка, отколкото да се опитвате да я замажете някак си. На публиката ви ще й хареса откровеността ви.

А и усмивките намаляват напрежението.