IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Snimka Posoka Boec

Робин Уилямс – тъгата, която се криеше зад огромната усмивка

12 август 2020 18 00

На 11 август се навършиха шест години от смъртта на актьора

Снимка: БГНЕС

Представете си да изпитвате самота, дори когато сте в стая, пълна с най-добрите ви приятели. Да трябва да излизате всеки ден на сцената с усмивка на лице, да забавлявате хората и винаги да сте дружелюбни с тях. Да нямате право да откажете снимка или автограф. Да бъдете известни със своите забавни истории, но вътре във вас да се е настанила толкова голяма тъга, че да чувствате, че се давите в нея.

Такъв е бил животът на Робин Уилямс. Гений на комедията, който имаше само една скорост – пълна газ. От момента, в който нахлу в живота на зрителя с ролята си на извънземно в „Happy Days“, той успя да ни изуми с редица таланти, които ни оставяха без дъх. 

И все пак, зад тази забавна фасада седеше човек, който беше дълбоко измъчван от депресията, алкохола и наркотиците. Въпреки вътрешните му демони, Уилямс не се отказа от призванието си да разсмива и да подобрява настроението на всеки. Той продължи да ни радва от екраните до последния си дъх, което го направи недостижим в Холивуд. 

Кой е Робин Уилямс? 

Робин Макларин Уилямс се появява на този свят на 21 юли 1951 година. Роден в болница „Свети Лука“ в Чикаго, той е единственото дете на Лори и Робърт Уилямс. Семейството е заможно, тъй като бащата работи като изпълнителен директор към „Ford Motor Company“. Лори пък е бивш модел и актриса на непълно работно време. 

Голяма част от ранните си години Робин прекарва сам в огромното имение, в което живее. За да се справи със самотата си, той си създава герои и разговаря с тях в главата си. Като дете, Уилямс се бори със затлъстяването, което предизвиква и тормоза от страна на съучениците му. 

„Шести клас беше най-трудният в живота ми. Често се прибирах у дома, плачейки след като другите деца са ме тормозили и са ме обиждали“, казва актьорът. Всеки ден се е превръщал в кошмарен за него, а единствените му приятели са били тези, които е създавал в главата си. Още оттогава депресията се заражда в Робин и той се опитва да се бори с нея до края на живота си.

Робин Уилямс

Снимка: БГНЕС

Робин започва да използва комедията като защитен механизъм, а хумористичният му талант идва от майка му. Тя е била остроумна и често е вкарвала шеги и саркастични забележки в общуването със сина си. За да се свърже с нея още повече, Уилямс започва да копира поведението ѝ и така се ражда един комик, който все още няма стигане в Холивуд.

Когато Робин е на 16 години, семейството се мести в Тибурон, Калифорния, където момчето започва да посещава местната гимназия. Тогава приключват 60-те години на миналия век и праволинейният Уилямс се озовава в среда, която се върти около секс и наркотици. Постепенно той тръгва по пътя на връстниците си и започва да пуши марихуана. Въпреки че прави нещо незаконно, Робин за първи път се чувства като част от обществото.

Именно в гимназията той се натъква на драматичния отдел. Бъдещата звезда бързо си спечелва славата на клоуна на класа и постепенно усъвършенства комедийните си способности. Затова смята, че е време да добави още нещо към резюмето си и се включва в уроците по драма. Влюбва се в идеята за импровизация и личността му бързо започва да изпъква сред другите актьори.

В същото време Робин се включва в отборите по футбол и борба, доказвайки се като успешен спортист. Когато завършва през 1969 година, съучениците му го избират за „най-смешен в цялата гимназия“, но твърдят, че няма да успее в бъдеще. 

След завършването Уилямс посещава мъжкия колеж в Клевърмонт, който е насочен към кариера в политическите науки. Малко след приемането си обаче той започва все по-често да изпуска важните часове, за да присъства в колежанския театър. Печели ролята на Фагин в пиесата „Оливър“, а изпълнението му ясно показва, че той е орисан да бъде под светлината на прожекторите. 

Робин Уилямс

Снимка: БГНЕС

Оставяйки в миналото политическите си амбиции, Уилямс се записва в театралната програма на обществен колеж. По време на часовете той импровизира, карайки съучениците и учителите си да се заливат от смях. Само три години по-късно той получава невероятната възможност да учи в школата „Джулиард“. Уилямс е един от двамата студенти, които са приети в професионалната актьорска програма през 1973 година. Другият е Кристофър Рийв. 

Постепенно Рийв и Уилямс стават много близки. „Никога не съм виждал толкова много енергия в един човек. Той беше като надут балон, който е изпуснат във въздуха“, казва Кристофър. В „Джулиард“ Робин продължава да изумява учителите и състудентите си. Той е имал способността да влезе в роля с такава лекота, че сякаш на сцената не стои Робин Уилямс, а съвсем друг човек.

Робин обаче е бил разочарован от актьорската програма. Той просто не се вписвал в общността на „Джулиард“. Само след две години, преподавателите казват, че няма на какво да го научат и Уилямс напуска академията през 1976 година. Първата му спирка след училището е била стендъп комедията на Западното крайбрежие.

Робин Уилямс – комикът

Големият пробив на Робин в сферата на комедията идва в клуб в Сан Франциско. Първото му шоу се провежда в „Holy City Zoo“, където прекарва време и зад бара. Тези ранни изпълнения са били толкова странни, че са граничели с психотичното. Никой не е бил виждал Робин в подобна светлина. 

Той е играел няколко скандални герои като „Отец Орално удовлетворение“. Черпил е вдъхновени от Лени Брус, Питър Селърс и Джонатан Уинтърс. Въпреки агресивните си смешни и остроумни забележки, шоуто на Робин се превръща в хит и той започва работа като комик на постоянно работно време.

Робин е обичал незабавната обратна връзка, която ти предлага стендъп комедията. Въпреки очевидната лекота, с която прави изпълненията си, излизането на сцена е било много стресиращо за актьора. Зад маската на нахакания комик, се е криел един изключително срамежлив човек. 

В миналото Уилямс е казвал, че започва да използва наркотици и алкохол, за да се успокои преди сценичните си излизания. През 1977 година се мести в Лос Анджелис, където започва да работи в „Comedy Club“. Именно там се запознава с телевизионния продуцент Джордж Шлатер, който му предлага място в римейка на шоуто „Laugh In“. 

Предаването не продължава дълго, но Уилямс успява да се утвърди като лице в телевизията. Той става част от актьорския състав на „The Ricard Pryor Show“, като същевременно продължава да изпълнява стендъп комедия. 

Появата на Робин в „The Richard Pryor Show“ приковава вниманието на продуцента Гари Маршал, който се занимава с хитовия ситком „Happy Days“. След пет сезона сценаристите започват сериозно да се изчерпват откъм идеи. Тогава те решават да направят епизод, в който зрителите се запознават с извънземния Морк от Орк. 

В ролята влиза Уилямс, а зрителите толкова го харесват, че епизодът е заснет отново, но този път Морк е водещият персонаж. Голяма част от работата на актьора е импровизация, допълнена с комедия от областта на физиката. 

Това води до създаването на сериала „Морк и Минди“, който продължава от 1978 до 1982 година. Шоуто катапултира Уилямс до звездния връх само за една нощ. Продуцентите позволяват на Робин да импровизира колкото си иска, за да направят комедията още по-забавна. 

Славата обаче не е нещо, за което Робин е готов. Той започва да залита към наркотиците, жените и алкохола. Създава си навика да купонясва в ранните часове, прибирайки се в 5 сутринта и отивайки на работа в 10. Въпреки че енергията му е била неизчерпаема, Уилямс понякога е заспивал на снимачната площадка или е забравял репликите си. 

Една вечер, след като имал късно изпълнение в комедиен клуб, Робин се срещнал с колегата си Джон Белуши. Те се друсат с кокаин, след което се разделят. На сутринта Уилямс разбира, че приятелят му е мъртъв от свръхдоза. Новината шокира актьора, карайки го да направи сериозни промени в живота си.

Робин Уилямс – семейният мъж

През 1976 година Робин се запознава с Валери Веларди. Тя е танцьорка, която преди също е учила в „Джулиард“. Двамата започват връзка и се женят на 4 юни 1978 година. В продължение на няколко години Валери е принудена да се съобразява с бурния начин на живот на Уилямс, пристрастяването му към кокаина и непрестанните купони.

На 11 април 1983 година се ражда синът им Зак. Това събитие кара Робин да се отърси от зависимостта си и да промени начина си на мислене. Общото дете обаче не пречи на актьора да се заглежда по други жени. В крайна сметка той изневерява на съпругата си със сервитьорка на име Мишел Тиш Картър.

През 1986 година г-жа Картър съди Уилямс за 6,4 млн. долара, обвинявайки го, че съзнателно я е заразил с херпес. Случаят се разрешава извън съда, но съпругата на Робин подава документи за развод само няколко месеца по-късно. „А, да, развод... латинската дума за това да изтръгнеш слабините на един мъж през портфейла му“, казва Уилямс.

На 30 април 1989 година, по-малко от година след финализирането на развода му с Валери, Робин се жени за Марша Граймс – бившата бавачка на сина му Зак. Това всъщност е продължение на аферата, която започва през последните две години от брака му. По време на сватбата Марша е бременна с второто дете на Робин – дъщеря му Зелда.

Две години по-късно се ражда и второто им дете – Коди Алън. Бракът между Граймс и Уилямс продължава 19 години, след което тя го напуска, защото не може да се справи със зависимостите на актьора.

Робин се жени за трети и последен път през 2011 година. Избраницата е Сюзън Шнайдер – графичен дизайнер по онова време. Двамата се срещат докато актьорът се възстановява от сърдечна операция през 2009 година. Те остават заедно до смъртта на Робин през 2014-а.

Робин Уилямс – филмовата звезда

Славата на Робин на малкия екран неизбежно предизвиква интереса на създателите на филми. Първата му главна роля идва през 1980 година във филма „Попай“. Лентата обаче се проваля и изглежда сякаш филмовата кариера на Уилямс е приключила още преди да е започнала. 

През 1982 година обаче се появява „The World According to Garp“, където звездата успява да покаже повече от драматичния си талант. Филмът е добре приет от критиците, които наричат изпълнението на Уилямс „нетрадиционно и запленяващо“. 

След няколко по-малки роли, той най-накрая получава своя звезден час в лентата „Добро утро, Виетнам“. Тогава актьорът влиза в обувките на Ейдриън Кронауер – диджей от въоръжените сили, който е разположен в Сайгон по време на войната. Ролята е перфектна за Уилямс, който импровизира повече от половината неща на екрана. Благодарение на филма, актьорът се сдобива и с първата си номинация за „Оскар“. 

Робин Уилямс

Робин Уилямс в „Добро утро, Виетнам“. Снимка: БГНЕС

През следващото десетилетие Робин се появява в голям брой филми, показвайки огромния си талант. Той блести като драматичен и комичен актьор, като печели единствения си „Оскар“ за поддържаща роля във филма „Добрият Уил Хънтинг“, излязъл през 1997 година. 

Той озвучава и Духа в „Аладин“, а може би най-обичаният му персонаж е този на г-жа Даутфайър. В едноименния филм, Робин играе баща, който се прави на прислужница, за да е по-близо до децата си. Филмът има голям успех и се работеше по продължението му, когато Уилямс умира през 2014 година.

Последната му поява на голям екран е през 2014 година в „Нощ в музея: Тайна гробница“, където той играе президента Теодор Рузвелт. 38-годишната му кариера събира в себе си цели 74 филма.

„Мисля, че най-тъжните хора са тези, които винаги се опитват да правят останалите щастливи“, казва Уилямс. 

Робин Уилямс

Снимка: БГНЕС

На 11 август Робин Уилямс се самоубива в дома си, обесвайки се с колан. Съпругата му, Сюзън, казва, че той е бил убит от „терористите в собствената му глава“. 

След като научиха за смъртта на любимеца си, много от феновете публикуваха снимки в социалните мрежи, на които са изправени върху чинове и бюра, пресъздавайки сцената от „Обществото на мъртвите поети“. 

Автор - снимка
Автор на статията:
Дарена Найденова

КоментариКоментари

Handel ( преди 1 месец )
Наркотиците и алкохола не прощават.
Отговори Сигнализирай за неуместен коментар