Признанията на Принс за живота, музиката и още нещо

В песента си Moonbeam Levels Принс пее „Вчера се опитах да напиша роман, но не знаех откъде да започна“. Годината на излизане е 1982-а, а 34 години по-късно явно нещата доста са се променили, тъй като Принс започва да пише своята автобиография.

За съжаление той така и не успява да я довърши, тъй като на 21 април 2016 година изпълнителят умира на 57 години. Като причина за смъртта беше посочен приемът на фентанил, а в обвиняем се превърна лекарят, който незаконно е предписвал болкоуспокоителни на изпълнителя.

Снимка: Getty images

Принс специално избира писателя Дан Пиепенбринг, с когото да работят по книгата „The Beautiful Ones“. Автобиографията е кръстена на едноименната песен от албума Purple Ram. След смъртта на изпълнителя, Пиепенбирг продължава писането и получава достъп до снимки на Принс, които досега не са били показвани на обществеността.

В книгата Принс говори откровено за кариерата си, личния си живот и каква точно е целта на „The Beautiful Ones“. Ето някои от нещата, които певецът споделя за себе си.

1. Не е бил фен на Ед Шийран

Принс говори открито за бъдещето на музиката и за своите притеснения как вече започва да се произвеждат песни в един и същи жанр. „Навират ни в лицето песни на Кейти Пери и Ед Шийран, но ние не ги харесваме независимо колко пъти ни ги пускат“, пише изпълнителят.

Снимка: Getty images

Според Пиепенбринг, Принс се е ядосвал на определени изпълнители и посоката, в която е тръгнала музиката. „Той говори срещу култура, която не позволява на артистите да излизат извън границите“, казва писателят.

2. Фен е на Кунг-фу панда

Принс често наема цяло кино за себе си и приятелите си в Минеаполис. Дан Пиепенбринг е бил на една от прожекциите, а филмът бил Кунг-фу панда. „Каза на асистента си да ни донесе пуканки. Седеше сам на задния ред, но често го чувах да се смее. Когато филмът свърши, той веднага слезе по стълбите и видях, че носи от тези маратонки, на които подметките им светят. Изглеждаше като дете“, споделя Дан.

Снимка: Getty images

Освен историята за пандата боец, Принс също така си е падал и по анимацията „Търсенето на Немо“. Пиепенбринг признава, че изпълнителят е харесвал приказките и детските филмчета.

3. Надявал се е книгата му да прекрати расизма

Изпълнителят е вярвал, че автобиографията му ще има огромна сила върху обществото. От една страна, Принс е искал да разкаже за себе си, за детството, кариерата и родителите си. Но от друга е искал да използва книгата си като начин да продължи дейността си с организацията Black Lives Matter.

Снимка: Getty images

„Може ли да спре расизмът?“. Това се е питал покойният изпълнител и отчасти дори е вярвал, че автобиографията му може да е толкова силна.

4. Започнал е да работи по книгата само 4 дни преди смъртта си

На 14 април 2016 година самолетът на Принс е принуден да кацне аварийно, а изпълнителят е приет в болница. Същата седмица се свързва с Дан Пиепенбринг и му казва, че иска да продължи с писането. „Бях толкова облекчен, когато разбрах, че е добре и все още мисли за своите мемоари“, казва писателят.

Лобното място на Принс става музей

Изпълнителят е признал, че смята да спира с турнетата и да се заеме сериозно с книгата си. „След като приключихме разговора, в мен се зароди един невероятен оптимизъм. Разбира се, нищо от това нямаше да се случи“. Само 5 дни след това, Принс напуска този свят завинаги.

Снимка: Getty images

5. Мемоарът е бил само началото на серия от книги

Явно Принс сериозно е обмислял да смени попрището. Пиепенбринг споделя, че изпълнителят сериозно се е замислял за още книги, свързани с живота и кариерата му. „До края на живота си ще се чудя какво още е могъл да каже и какво точно от това, което аз дописах, щеше да премахне“, завършва Дан.

12 милиона и е ваша: Резиденцията на Принс

„The Beautiful Ones“ вече е на пазара.