Има ли някой, който ви вдъхновява? Tialoto.bg продължава поредицата си за творците, които с работата си ни карат да се гордеем. Днес в нея ще ви срещнем с един народен певец. Той е роден в Смолян – сърцето на Родопа планина, закърмен е с фолклора и иска да предаде автентичните песни и традиции от своя роден край на идните поколения.
Фидан Меров е доказателство, че когато човек вярва в мечтите си и работи упорито, рано или късно ги сбъдва. Израснал в семейство, в което фолклорът винаги е бил на почит, той се влюбва в родопската песен и тя става негова съдба.
„Винаги съм изпитвал много силни чувства, когато чуя народна песен – независимо дали по радио или телевизия, когато някой пее на живо...“, казва талантливият изпълнител. По думите му, най-вероятно е наследил таланта от баба си, която искала да стане певица, но не ѝ разрешили, защото по онова време не се гледало на тази професия с престиж.
Източник: Михаил Хубчев
Танци или музика – голямата дилема
Още във втори клас Фидан започва да се интересува по-сериозно от народните песни и танци. Преподаватели от Детско-юношески фолклорен ансамбъл „Орфей“ – Смолян посещават неговото училище и събират даровити деца за своите школи. Тогава той се чуди какво да избере и започва да танцува, но народната песен продължава „да го дърпа“ към себе си:
„Аз наистина бях много запален по танците, но всеки път, когато минавах покрай залата на хора, слушах как се разпяват децата и изпълненията им много ме впечатляваха“.
Впоследствие той спира да танцува и продължава с пеене, с което предопределя кариерата си на изпълнител:
„Не съжалявам, че избрах второто, защото се отдадох на песента. Сега разбирам, че явно това е моят път и просто рано съм имал възможността да намеря правилната посока към него“.
ДЮФА „Орфей“ – школа за млади таланти
Въпреки че е „на ти“ с фолклора и може да влезе в НУФИ „Широка Лъка“, Фидан продължава образованието си в Смолян. Завършва Гимназия с преподаване на чужди езици „Иван Вазов“ и пее близо 11 години в ДЮФА „Орфей“.
„През цялото време, до самото завършване, не съм пропускал нито една репетиция в детския ансамбъл. Винаги ходех с много голямо желание и това повлия върху развитието ми след това. Разбира се, всичко, което съм постигнал, дължа на моя преподавател по музика – Марияна Каранлъкова, с която успях да се развия като певец“, обяснява Меров.
Според 27-годишния родопчанин, школата в детския ансамбъл му дава солидна основа и успява да го направи по-отговорен и дисциплиниран човек, а времето, прекарано там, ще помни винаги с добро:
„Освен че се запознах с много хора, песента ме направи много емоционален човек, пазещ българските традиции. Успях да видя много места по света и да представя нашия фолклор на различни фестивали, да опозная различни култури. Имам много хубави спомени от „Орфеевите празници“, „Рожен“ и други събития в Смолян, страната и чужбина“.
Музикант къща не храни! Да ама не!
След като завършва 12 клас, родопчанинът иска да учи право в ПУ „Паисий Хилендарски“ и го приемат. По същото време обаче Държавен ансамбъл „Родопа“ обявява конкурс за певци, на който той се явява.
„За съжаление не бях приет в ансамбъла. Тогава реших, че може би вече е време да се отдам изцяло на правото“, разказва той.
Благодарение на дисциплината, която има от малък, Фидан се справя успешно с висшето образование и е един от най-добрите студенти в специалността. Много негови роднини вече му предричат успехи в съдебната зала, но музиката отново „го повиква“ и той се връща да работи в родния си град, но не като адвокат.
Камъкът си тежи на мястото
Малко преди да вземе дипломата за юридическо образование, певецът отново има възможността да кандидатства за ансамбъл „Родопа“. Тогавашният солист – Младен Койнаров, се пенсионира и Фидан заема неговото място, с което сбъдва своята мечта.
„Отново имах възможността да изпитам най-голямото удоволствие. Не, че съм спирал да пея. Ходил съм на различни участия, но ми бе мъчно, че не мога да се изявявам както преди. Някак си тази тръпка – да запееш сред толкова много изпълнители, е нещо, което не всеки може да го разбере, но за мен е нещо уникално!“, обяснява той.
Песента – начин да си излееш както мъката, така и радостта
По думите на Меров, истинският родопчанин пее не само когато е весел, но и когато му е тъжно. „Чрез песента човек намира начин да излее мъката и да покаже радостта си. Няма по-голяма тръпка от това да пееш – независимо дали на сцената или в по-формална обстановка“, казва народният певец, който не дели публиката и се отнася по един и същи начин както с петима души, така и с пълна зала.
Казва, че за него сцената е същински храм, в който той се изповядва. Но обожава да пее и сред природата, където зеленината на родопската гора, ароматът на боровете и песента на птиците са неговата мотивация да покаже на какво е способен гласът му.
Всеки път, когато трябва да излезе на сцената, Фидан се вълнува сякаш му е за първи път. Споделя, че винаги е самокритичен за изпълненията си и се интересува от мнението на публиката:
„Отговорността е голяма, защото ти трябва да заредиш тези хора, да оставиш някаква емоция у тях. Наскоро пях на един юбилей и като изпълних „Черешко, чорна вишничко“, човекът направо се разплака. За мен това е морална оценка за работата ми. Когато човекът насреща види, че се раздаваш за него, няма как да не настръхне или да не се разплаче“, обяснява солистът на ансамбъл „Родопа“.
Снимки: Фидан Меров, личен архив
Всяка песен има история
Планината, гората, девойката и любовта ѝ към момъка, красотата на родопчанката.... Всичко това е преплетено в родопските песни, които са много емоционални и всяка има своята история – друго нещо, от което се интересува младият певец.
„Като един млад изпълнител, по-голяма е тръпката и предизвикателството да изпея бавна песен. „Пейни ми, пейни, Петкано“, например, ми „лежи на сърцето“ и много хора знаят, че я изпълнявам. Много обичам още „Заспал юнак в гора зелена“ или „Позачул бех, любе Димитро“, казва още певецът, който обича ниските женски гласове и често черпи от репертоара на Надежда Хвойнева, Христина Лютова, Бойка Присадова, Младен Койнаров и други.
Една от целите на Фидан Меров, е не само да се развие като изпълнител, но и да предаде на идните поколения позабравените песни от Родопа планина.
„Има много песни, които ние трябва да съхраним. Те са написани в сборници, но никой не ги изпълнява. Имал съм възможността да посещавам възрастни хора, от които да записвам песни“.
По думите му, за да останат песните и традициите ни живи, младите хора трябва да се допитват повече до възрастните, които са допринесли за развитието на българския фолклор.