Романтичните хора биха казали, че Фрида Кало и Диего Ривера са били предназначени един за друг. Тази любовна история обаче е много далеч от идеалната. Тя е многообразна и включва както необуздана страст, така и всепоглъщащ гняв, нежност и предателство, преданост и ревност, любов и болка. 

Фрида пише в своя дневник, че претърпява два разрушителни инцидента в своя живот. Първият е ужасната катастрофа, която за малко не ѝ коства живота, а втората е срещата ѝ с Диего Ривера, който се превръща в любовта на живота ѝ. 

Безстрашното момиче

Първо Диего чува гласа ѝ. През 1922 година художникът рисува стенопис в Националното подготвително училище в Мексико Сити. На няколко пъти, невидимо момиче, което се крие зад колоните, му крещи шеги. След това, една вечер, докато Ривера рисува и тогавашната му съпруга Лупе Марин работи, те чуват силна суматоха, идваща от група студенти, блъскащи се към вратата на аудиторията. След миг вратата се отваря и едно момиче е избутано вътре.

„Тя беше облечена като всеки друг ученик в гимназията, но маниерът ѝ веднага я отличаваше. Имаше необичайно достойнство и увереност в себе си, а в очите ѝ имаше странен огън. Погледна ме и ме попита дали може да гледа как работя. Веднага се съгласих“, пише Ривера. Постепенно ревността на Лупе се повишава и тя започва да обижда момичето. Дори се опитва да я накара да си тръгне, но Фрида остава прилепена към стола си и дори не се стряска от жената. 

„Когато си тръгна каза само лека нощ. Година по-късно научих, че името ѝ е Фрида Кало, но нямах идея, че един ден ще бъде моя съпруга“.

Крилата на черен кос

Едва след няколко години двамата отново се срещат. По това време Фрида вече е претърпяла ужасна автомобилна катастрофа, която почти ѝ коства живота, прекарала е няколко месеца в гипс, научила се е отново да ходи и е започнала да рисува. 

Този ден Ривера е работел по един от стенописите в Министерството на образованието, когато чува едно момиче да крещи: „Диего, моля те, слез оттам! Имам нещо важно да обсъдя с теб!“. Художникът си спомня, че момичето е било на осемнадесет години. Имала е фино тяло и нежно лице, а косата ѝ е била дълга, веждите – тъмни и дебели, съединяващи се над носа. „Изглеждаха като крилата на черен кос“.

Снимка: БГНЕС

Заинтригуван, Диего слиза от скелето, а Фрида не крие своето възхищение и факта, че е привлечена от него. Тя му казва, че не е дошла за забавление, а просто иска да работи, за да изкарва прехраната си. Предлага му няколко картини, за които иска да чуе професионалното му мнение. Моли го да ѝ каже цялата истина, за да не заблуждава, ако не е добра в рисуването. 

Диего разглежда три портрета на жени и веднага е впечатлен. „Те разкриваха необичайна енергия на изразяване и истинска строгост. Не показваха нито един от триковете в името на оригиналността, които обикновено бележат работата на амбициозни начинаещи. За мен беше очевидно, че това момиче е автентичен художник“. 

Фрида обаче, след като е била предупредена за репутацията на Ривера като повелител на женските сърца, е била скептична към думите му. Не била дошла при него, за да търси комплименти, а искала критика. Ривера ѝ отговорил: „Според мен, колкото и да ти е трудно, трябва да продължиш да рисуваш“. 

Накрая тя моли Ривера да дойде в дома ѝ, за да разгледа и останалите картини. Едва след като предоставя адреса си, тя казва името си на художника. Разкритието го шокира и го връща назад в миналото при онова безстрашно, напористо момиче, което му разказвало шеги. Веднага се съгласява да посети дома на Кало.

„Все още не го знаех, но Фрида се беше превърнала в най-важната част от живота ми. И ще продължава да бъде до момента, в който не умре, 27 години по-късно“.

Слонът и гълъбът

Родителите на Фрида са били против този брак. Боляло ги е да гледат крехката си дъщеря до това чудовище – огромен, пълен и грозен женкар. Гилермо и Матилда наричат този съюз “бракът между слон и гълъб“. Бащата на Кало обаче разбира, че Ривера разполага с добри финансови възможности, което означавало, че Фрида може и да не работи през целия си живот. 

При едно от посещенията на Диего в дома на Кало, Гилермо го дърпа настрана и му казва, че дъщеря му е болна и винаги ще бъде интелигентна, но изобщо не е хубава. Когато Ривера отвръща, че все пак е влюбен във Фрида, Гилермо му казва, че тя е дяволът. Художникът обаче не се отказва от нея. 

Снимка: БГНЕС

Фрида и Диего се венчаят на 21 август 1929 година. На сватбения прием, който следва след церемонията, художникът се напива обилно. В пиянска ярост той чупи пръст на друг мъж, чупи няколко предмета на масата и размахва пистолета си. Фрида е била бясна от поведението му и не се мести при него в продължение на няколко дни. 

Скоро след това тя забременява, но се наложило да направи аборт поради медицински причини. Художничката отчаяно е искала дете от Диего, но той пък не иска деца. Малко след брака им Ривера е изключен от комунистическата партия, след като приема голяма комисионна от мексиканското правителство. Фрида, демонстрирайки своята лоялност към него, също напуска партията, въпреки че и двамата не изоставят целите на комунизма.

Кало е рисувала само за забавление и никога не се е смятала за художничка. Тя е била доволна от ролята си на съпруга на Диего и е била готова на всичко за него. Когато той получава няколко големи поръчки в САЩ, Фрида го придружава, но остава в неговата сянка. Американците обожават Ривера, но разглеждат Кало просто като любопитен обект.

Американската мечта

Шестте месеца в Сан Франциско са били много продуктивни за Кало, защото тя почти не комуникира с никого. В града тя създава една от най-известните си картини – „Фрида и Диего Ривера“. Изненадва се, когато я вижда на изложба за жени художници. Това е първото публично показване на нейна работа. 

Ривера е изневерявал на жена си почти от първия ден, в който са се събрали. В Сан Франциско той започва връзка с тенис красавицата Хелън Муди, която е модел за един от панелите в стенопис, който рисува. За отмъщение Фрида започва сексуална връзка с Кристина Хейстингс – съпругата на един от помощниците на Диего. 

По това време болката в десния крак на Кало, обезобразен от полиомиелит, се влошава и тя е хоспитализирана. Известният хирург д-р Лео Елоесер диагностицира физическите ѝ проблеми като свързани със стреса и препоръчва почивка в леглото и здравословна диета.

Съпрузите се завръщат в Мексико отделно – Фрида през май 1931 година, а Диего през юни. По време на раздялата Кало е имала възможност да се запознае с нюйоркския фотограф Николас Мъри. Тяхната тайна любовна връзка продължила 10 години. 

Снимка: БГНЕС

Скоро Диего и Фрида отплават за Ню Йорк, за да присъстват на откриването на възобновената изложба на Ривера в Музея за модерни изкуства. Диего се наслаждавал на славата. В ентусиазирани статии за него, Кало е наричана просто „госпожа Ривера“. Следвайки следващия ангажимент, двойката се мести в Детройт, който е описван от Фрида като „изтъркано старо село“. 

Тя отново забременява, но три месеца и половина по-късно прави спонтанен аборт в болница „Хенри Форд“. Следващите 13 дни Кало прекарва в лечебното заведение и рисува една от най-трагичните си картини, посветени на починалия си син. 

В началото на 1932 година Фрида получава вест, че майка ѝ е тежко болна. Матилда умира седмица след пристигането на дъщеря си. Завръщайки се в Детройт, Кало има доста свободно време, тъй като Диего постоянно е по задачи и рядко ѝ обръща внимание. Изпитвайки носталгия по Мексико, Фрида започва да рисува отново и когато се връща в Ню Йорк заедно с Диего, тя създава известната си картина „Моята рокля виси там“, критикувайки скучния индустриализиран свят на САЩ.

Работата на Диего върху стенопис в Рокфелер център завършва със скандал. Наред с други герои, художникът рисува Ленин, което предизвиква възмущението на клиента. Двамата не намират общ език и Ривера е уволнен. Заради скандала той губи комисионните и семейството е разорено. Двамата художници са принудени да се завърнат в Мексико. 

Болка и щастие

В началото на 1934 година Фрида понася няколко удара наведнъж. Третата ѝ бременност също завършва със спонтанен аборт. Малко след това Фрида научава, че Диего има връзка с по-малката ѝ сестра Кристина. Кало винаги е подозирала, че съпругът ѝ ѝ изневерява, но не е обмисляла факта, че „другата жена“ може да е от нейното семейство. Тя се е почувствала предадена от двама души, които е обичала най-много.

Фрида напуска Диего и наема собствен апартамент за няколко месеца. Както обикновено, тя излива болката си върху бялото платно. Рисува жестока сцена на убийство, описана във вестниците, наричайки картината си „Няколко малки зърна“. 

Въпреки предателството обаче, Фрида не можела дълго време да стои настрана от Диего. Съпрузите се помиряват в края на 1935 година, но водят отделни животи. Докато е разделена с Ривера, Кало има няколко различни афери както с мъже, така и с жени. В дневника си художничката пише „Диего=моят съпруг/ Диего=моят приятел/ Диего=моята майка/ Диего=моят баща/ Диего=моят син/ Диего=аз/ Диего=Вселена“.

През януари 1937 година Лев Троцки и съпругата му Наталия Седова пристигат в Мексико, където Лев получава политическо убежище. Те се настаняват при бащата на Фрида в „Синята къща“, където момичето прекарва цялото си детство. Малко след пристигането, Кало и Троцки се сближават и започнали тайна и страстна връзка. 

Снимка: БГНЕС

Двамата разговарят само на английски език, който е чужд на съпругата му Наталия. Предавали си любовни бележки, скрити в книги, които си давали един на друг. Въпреки че не разбира английски, Седова веднага улавя тайната афера. Малко по-късно Фрида се изморява от „стареца“ и връзката им приключва. След края на отношенията им, тя дава на Троцки свой автопортрет, който да окачи на стената в кабинета си. Когато той и съпругата му напускат „Синята къща“, не взима рисунката със себе си.

През 1937 година Фрида отново започва да рисува и през този период тя прави едни от най-добрите си творби. Почти безнадеждна, тя ги изпраща на изложба в Мексико Сити. По време на изложбата, работата на Кало привлича вниманието на Жулиен Леви – собственик на галерия в Ню Йорк. 

През октомври 1938 година Фрида пътува до Голямата ябълка за първата си самостоятелна изложба. Успехът е грандиозен и Кало вече не е „съпругата на Ривера“, а доказан художник. След това следва изложба в Париж, където един от автопортретите на Кало е купен от Лувъра. Снимката на артистката в екзотичния ѝ мексикански тоалет и с цветя в косите е поставена за корица на френския Vogue. 

Снимка: БГНЕС

Въпреки успеха си, Фрида се е чувствала безкрайно самотна и отчаяно е искала да се върне вкъщи. В същото време дългогодишният ѝ романс с Николас Мъри приключил, защото той решил да се ожени за друга жена. Така Кало се почувствала предадена и изоставена от всички мъже в живота си. Накрая тя се връща в „Синята къща“, а същата година се развежда и с Диего. 

След развода художничката рисува картината „Двете Фриди“. Едната героиня е тази, която Диего обича, а втората – тази, която той отхвърля. Все пак, на следващата година двойката отново се жени.

Докато смъртта ни раздели

След смъртта на баща ѝ Гилермо през 1941 година, физическото състояние на Фрида се влошава още повече. Тя претърпява няколко сериозни операции на гърба и краката, гипсирана е от глава до пети и вече не може да живее без огромни дози болкоуспокояващи. Изпада в голяма депресия и започва да си води дневник, за да документира емоционалните си чувства в текстове и картинки до смъртта си.

През 1948 година Диего започва афера, която предизвиква публичен скандал. Актрисата Мария Феликс искала на всяка цена да се омъжи за Ривера. Той моли Фрида за развод. Мислейки, че всичко е просто шега, тя се съгласява. Когато разбира, че това е истина, тя изпада в пристъп на ярост и отмъщение. Обажда се във вестниците, за да им разкаже за „незаконната“ връзка между Диего и Мария. На следващия ден историята лъсва на първа страница. Мексиканците католици веднага застават на страната на измамената съпруга и Мария бързо прекратява аферата. 

През 1953 година гангрената на крака на Фрида се влошава и лекарите са принудени да го ампутират. Година по-късно тя прекарва два месеца в болница заради пневмония. Болестта не преминава и сериозно влошава здравето на Кало. 

Диего прекарва нощта преди смъртта на съпругата си до леглото ѝ. Тя му подарява пръстена, който му е купила за годишнината от сватбата. Ривера е бил изненадан, защото са оставали още 17 дни до датата. „Чувствам, че ще те напусна много скоро“, му казала тя. На 13 юли 1954 година лекарите обявяват час на смъртта, а Диего дълго време отказвал да повярва, че Фрида вече я няма.

Диего Ривера умира три години по-късно от инфаркт. Докато е жив той заявява желанието си да бъде кремиран и пепелта му да бъде поставена в „Синята къща“ до тази на Фрида. Двете му дъщери и последната му съпруга обаче отказват да изпълнят молбата на художника.