IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Snimka Posoka Boec

Маратонът на надеждата: Историята на Тери Фокс

24 септември 2020 18 00

Той е доказателство, че волята може да победи всичко

Снимка: iStock

Още от малки сме учени, че не трябва да се предаваме по пътя към мечтите си. Да, със сигурност животът няма да ни поднесе всичко на тепсия, но волята ни не бива да бъде сломена дори и от най-трудните обстоятелства. През годините сме ставали свидетели на хиляди истории, които ни вдъхновяват и ни карат да повярваме в себе си и да започнем да се борим за това, което искаме.

Именно такова вдъхновение носи и животът на Тери Фокс. Момчето, което не се предава пред нищо и доказва, че волята може да победи дори най-коварната болест. Атлетът прави всичко възможно, за да привлече вниманието на света, но не към себе си, а към борбата с рака. Той иска да накара всички да помислят за другите, които страдат от тази неизличима досега болест и да научат, че има много по-важни неща от славата.

Раждането на един герой

Тери Стенли Фокс е роден на 28 юли 1958 година в Унипег, провинция Манитоба в Канада. Населението е над 600 хиляди жители, но в средата на лятото преди 62 години на бял свят се появява момче, което ще блесне пред всички. Фокс има двама братя – Фред и Дарел, както и една сестра – Джудит. Още като дете той проявява качества, които ще му помогнат по пътя към успеха в по-късен етап от живота. 

Майката на Тери, Бети, си спомня, че като малък той е подреждал неуморно дървени кубчета. Ако те се срутят, той ще опита отново и отново, докато не ги закрепи на едно място. По този начин Фокс развива и своето търпение. Като дете е обичал да играе игри, които продължавали дълго време. Момчето нямало нужда от голяма компания, защото много малко деца са проявявали неговото постоянство в игрите. 

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by The Terry Fox Foundation (@terryfoxfoundation) on

Семейството се мести на два пъти, преди да се установи в Порт Кокитлам през 1968 година. Родителите на Фокс са били изцяло отдадени на децата си, а майка му се е грижила изключително добре за всички. Именно от нея Тери наследява упоритостта си да завърши всяка задача, с която се заема. Баща му си спомня, че е бил толкова нахъсан за победа, че не спирал да върши нещо докато не спечели.

Трагедията

На 12 ноември 1976 година Тери се прибирал в семейния дом, когато се разсейва от строеж на крайпътен мост. Минутата невнимание причинява катастрофа, като автомобилът на Фокс се забива в пикап. Докато колата е напълно потрошена, момчето се измъква само с възпалено дясно коляно. През декември обаче той отново чувства болка, която решава да игнорира до края на баскетболния сезон в университета. 

До март 1977 година болката се усилва толкова много, че Тери е принуден да отиде в болница, където му е поставена диагнозата „остеосарком“ – форма на рак, която често започва близо до коленете. Според Фокс, автомобилната катастрофа е отслабила коляното му и го е направила уязвим за болестта, въпреки че лекарите твърдят, че двете неща нямат нищо общо. 

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by The Terry Fox Foundation (@terryfoxfoundation) on

Кракът на Тери трябва да бъде ампутиран и ще се наложи химиотерапия. Напредъкът на медицината през 80-те години на миналия век е бил достигнал дотам, че е осигурявал на Фокс само 50% шанс за оцеляване. Добрата новина за него била, че само преди две години този процент е бил 15. Именно това го е впечатлило и по-късно ще го подтикне да набира средства за подпомагане на изследванията за борба с рака. 

С помощта на изкуствен крак Фокс успява да проходи три седмици след ампутацията. След това той дори играе голф с баща си. Лекарите били впечатлени от положителните резултати, които Тери показвал. Той преминава през химиотерапия, която трае 16 месеца и споделя, че времето в болницата е било изключително трудно, тъй като е наблюдавал как други пациенти с рак страдат и умират от болестта. 

Фокс завършва лечението си с нова цел – да помогне на другите да намерят смелост и да се борят с коварната болест. През лятото на 1977 година Рик Хансен – част от канадската спортна асоциация за хора в неравностойно положение, кани Тери да се присъедини към баскетболния отбор. Въпреки че по това време той е бил на химиотерапия, енергията на Фокс е впечатлила треньора. 

По-малко от два месеца след като се научава да играе баскетбол с инвалидна количка, Фокс е определен за член на отбора за националното първенство в Едмънтън. Успява да спечели три титли с тима и е обявен за най-добрият играч през 1980 година. 

Силата на волята

Вечерта преди операцията Фокс намира статия за Дик Траум – първият човек с ампутиран крак, който успява да завърши маратона в Ню Йорк. Материалът го вдъхновява и тази вечер той започва да мечтае как ще пробяга цяла Канада. Две години след операцията си, Фокс започва да тренира, за да постигне мечтата си и да събере пари за изследвания за борба с рака. 

Тери споделя плановете си със семейството и започва 14-месечна тренировъчна програма, която ще му помогне по пътя към целта. Измисля план, с който възнамерява да пробяга дължината на Канада, за да привлече вниманието на всички към борбата с рака – цел, която първоначално разкрил само на най-близкия си приятел Дъглас Алвард. 

Фокс е тичал по необичаен начин, тъй като от него се изисква да подскача на здравия си крак, за да осигури нужното време на пружините в протезата да се наместят след всяка стъпка. Тренировките са били болезнени, тъй като допълнителният натиск върху здравия му крак води до натъртвания на костите, появата на мехури и силна болка. Фокс обаче не се отказва и осъзнава, че след 20-минутно бягане е свикнал с болката и тичането става по-лесно.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by The Terry Fox Foundation (@terryfoxfoundation) on

На 2 септември Тери се състезава в 27-километрова надпревара и завършва на последно място, на десет минути зад предпоследния състезател. Усилията му обаче са посрещнати с аплодисменти от останалите участници. След маратона той разкрива целия план пред семейството си. Майка му първоначално не е съгласна, но след това се присъединява към проекта на сина си. 

„Той ми каза, че ме е смятал за първия човек, който ще повярва в него. А аз не бях. Бях първият човек, който го подведе“, спомня си Бети. Първоначалната цел на Фокс е да събере 1 млн. долара, след това числото скача на 10 млн., а най-накрая достига до 1 долар за всеки от 24-те милиона жители на Канада.

Маратонът на надеждата

На 15 октомври 1979 година Фокс изпраща писмо до Канадския център за борба с рака, в което обявява целта си и апелира за финансова помощ. Той заявява, че ще победи болестта си и обещава да завърши бягането, дори ако трябва да пълзи до финала. Обяснявайки защо иска да събере пари за изследвания, той описва личния си опит с рака. 

Той казва, че усилията му може и да не намерят лек за болестта, но споделя, че хората с подобна съдба трябва да повярват в чудеса. Центърът е скептичен към целите на Фокс, но се съгласява да го финансира, ако намери спонсори и го задължава да си извади медицинско свидетелство, което да удостовери, че е подходящ за маратона. 

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by The Terry Fox Foundation (@terryfoxfoundation) on

На Фокс е поставена диагноза „хипертрофия на лявата камера“ или иначе казано разширено сърце – състояние, често свързано със спортисти. Лекарите го предупреждават за потенциалните рискове, но не смятат болестта му за сериозна. Позволяват на Тери да участва в маратона, но го карат да им обещае, че ще спре незабавно, ако започне да изпитва някакви сърдечни проблеми. 

Маратонът на надеждата започва на 12 април 1980 година. Фокс символично потапя протезата си в Атлантическия океан и се надява в края на приключението тя да докосне и водата в Тихия океан. Въпреки странното си бягане, Тери не се отказва и изминава по 40 км. на ден. По пътя си той събира средства, които ще бъдат дарени за лечението на хора с онкологични заболявания и ще подпомогнат изследванията за намиране на лек срещу рака. 

Множество зрители започват да даряват средства, вдъхновени от волята на момчето. Жителите на Нюфаундленд събират 10 хиляди долара, мъж от Хамилтън пък дарява 912 долара за маратона. Провинция с население от 8000 души събират повече от 14 хиляди долара. Музикант, който няма възможност да дари средства, подарява китарата си за 500 долара. Докато стига до Монреал, Тери събира повече от 20 хиляди долара. 

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by The Terry Fox Foundation (@terryfoxfoundation) on

По време на своето бягане и дори месеци преди това Тери пренебрегвал медицинските прегледи. Никой не можел да го принуди да отиде на контролен преглед. Казвал е, че не вярва в завръщането на рака. Продължава да тича без да си вземе дори и ден почивка. Болката в крака му се увеличава и причинява сериозен световъртеж. Последният етап от маратона Фокс е изцяло на болкоуспокояващи, но продължава с мисията си.

На 1 септември 1980 година обаче Тери е принуден да спре. Оказва се, че ракът не само се е върнал, но вече е засегнал и белите му дробове. До този момент той вече е пробягал 5000 км. и е събрал над 2 млн. долара. Успява да го постигне само за 143 дни. В следващите 10 месеца Фокс се борил с болестта. В някои от дните се чувствал добре, но в други болката е била истински кошмар. 

Краят на един герой

Въпреки множеството химиотерапии, болестта се разпространявала изключително бързо. Състоянието на Фокс се влошавало, а канадците започнали да се надяват за чудо. Към тях се присъединил и папа Йоан Павел II, който изпраща телеграма, в която казва, че се моли за маратонеца. Лекарите опитали експериментално лечение с интерферон, но Тери получава нежелана реакция, което спира лечението. 

На 19 юни 1981 година той отново е приет в болница с пневмония. Изпада в кома и на 28 юни умира, само месец преди да навърши 23 години. Правителството на Канада сваля наполовина всички знамена в страната, в знак на уважение. „Много рядко се случва смелият дух на един човек да обедини цяла нация, която да тъгува за смъртта му“, казват политиците. 

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by The Terry Fox Foundation (@terryfoxfoundation) on

Смъртта на Тери обаче не слага край на мечтата му. Първият маратон в негова чест е организиран през септември 1981 година. В него се включват над 300 хиляди души, които бягат, ходят или карат колела. Всички участници успяват да съберат 3,5 млн. долара за изследвания за борба с рака. 

„Тери не загуби битката си. Може би е свършил всичко, за което е бил изпратен на земята. Той е като метеор, преминаващ в небето. Този, чиято светлина не виждаме, но въпреки това свети дори в най-тъмната нощ“.

Автор - снимка
Автор на статията:
Дарена Найденова

КоментариКоментари