Гледайки филми от миналото и четейки книги отпреди век и повече, се благодарим, че като жени живеем в XXI век. Защото правата на жените са били доста по-ограничени преди години. За съжаление, в някой държави и житейски сфери и до ден днешен представителките на нежния пол са третирани като „човек втора ръка“. На места по света жените са просто притурка на мъжа – негова собственост.
И макар наричани „слабия“ пол, дамите не са толкова слаби. Те се борят за своите права и за нормално съществуване (като „нормално“ е субективно понятие, но включва базови неща, като правото на избор, правото на глас, правото да определяш сам съдбата си).
Кампания на ООН, насочена именно към правата на жените, показва, че сексизмът не е умрял през миналия век и половата дискриминация все още съществува. Дори на места като либералната онлайн трибуна, той е жив и се набива в очите.
Жените не могат да шофират! На тях не може да им се има доверие! Жените не могат да говорят в църква!
Написвайки в Google фрази като „жените трябва“, „жените не трябва“, жените не могат“ ще се шокирате как тези наченки на изречение получават своята „грозна опашка“. А за да бъдат още по-внушителни, постерите на ООН представят лицата на жени от различни краища на света, чието право на глас е отнето – вместо уста на снимките се виждат резултатите от Google.
Жените трябва да бъдат поставени на мястото им! Жените трябва да си научат мястото! Жените трябва да бъдат контролирани! Жените трябва да бъдат дисциплинирани!
Е, още ли се гордеем, че живеем в XXI век? И кога фактът, че сме жени ще спре ограниченията за пола ни?
Жените трябва да си стоят у дома! Жените трябва да бъдат роби! Мястото на жените е в кухнята!
Снимки: UNWOMEN