Любов без граници - сбъднатата мечта на българин и филипинка

Казват, че за истинската любов няма граници. Независимо дали сме готови за нея или не, тя ни намира. И въпреки че сме я чакали толкова много, понякога не можем да я познаем. Тя изпепелява сърцето, оставя ни без дъх, без сили и здрав разум… Написани са хиляди истории за това невероятно чувство, но малцина вярват в това, че са истински.  

Тяхната история е толкова банална и същевременно чиста и вдъхновяваща - мен, вас, онези, които нямат сила да се борят за чувствата си. Тяхната връзка е почти невъзможна, но благодарение на любовта, е факт. Те са Пламен и Дженабел – българин и филипинка, които напук на всички пречки не се отказват един от друг. Те са семейство Тодорови, които за първи път посрещат заедно Коледно–Новогодишните празници. 

Началото

10, 9, 8, 7… 3, 2, 1… Преди да чуе „Честита Нова година!“ и види зрелищната заря в родния си град Казанлък, Пламен ще се усмихне и си каже, че ако не е била смелостта му - да отиде до Филипините и поиска ръката на своята любима, сега нямаше да я държи в прегръдките си. 

Разочарован от поредната връзка, българинът „среща“ Дженабел през май 2017 г. Тогава той е на 32, а тя на 24. В началото просто си пишат във Фейсбук през свободното време, без никакви очаквания, но постепенно нещата прерастват в много повече.

„Всъщност ни запозна една нейна братовчедка - Хелена Тараьо, която познавах от една игра. Като всяко ново начало всичко беше трудно – тя не беше често на линия, отговаряше през няколко дена, но с времето интересът и чувствата се засилваха.  Когато тя пишеше, гледах да съм максимално бърз с отговорите, дори имахме видео разговори. Така след 3-4 месеца вече си казвахме „обичам те” и с интерес си разказвахме как е минал денят“, спомня си Пламен. 

„Поддържането на връзка онлайн, от дистанция, е трудно, особено от към доверието. Ние трябваше да преминем през доста предизвикателства, трудности и спорове понякога, но той не спря да ме обича. Той винаги намираше начин да ми обърне внимание – независимо колко е зает на работа. Намери начин да поддържа отношенията ни, въпреки че бе на хиляди километри от мен“, разказва Джен, която в един момент осъзнава, че намеренията на българина са сериозни. 

„Ще бъдеш ли моя жена?“

Един ден, когато за пореден път си говорят по месинджъра, младото момиче чува неговото предложение за брак.
 
„Първо си помисли, че се шегувам, но беше леко шокирана и после като осъзна какво я питам, изкрещя от радост и каза „ДА“. Естествено, когато вече отидох при нея във Филипините, й направих истинско предложение - на живо, както си му е редът. Тогава пак реагира по същия начин, понеже не очакваше“, разказва Пламен, който не взима решението много лесно. Трябва му близо година общуване с филипинката, за да направи тази сериозна крачка и поеме последствията от нея. 

Обяснявайки на родителите си, че иска да се омъжи за българин, Джен разбира, че те приемат новината с известно притеснение. Нито тя, нито роднините й знаят за България: 

„Когато най-накрая Пламен пристигна във Филипините, те видяха колко мил, грижовен, любящ и всеотдаен човек е. Така постепенно приеха факта, че ще се омъжа за този, когото желая“, обяснява тя.

Как се взема булка от чужда страна?

Пламен решава да отиде на място и поиска ръката на Джен. Купува си билет и за около месец подготвя всички документи, за да може да сключи брак във Филипините. На 08 февруари 2019 г. заминава и най-сетне се запознава на живо със своята любима. 

„Когато го видях на летището за първи път, бях много шокирана. Мислех си, че това не може да се случва. Не можех да повярвам, че най-сетне го виждам. Прегърнах го и го целунах все едно на първа среща. Казах му с радостни сълзи: Най-сетне мога да те прегърна и целуна. Липсваше ми, мое бебче“, спомня си Джен. 

Сватбата

И докато за роднините му е зима, Пламен пристига в топлия град Калбаьог и започва приготовленията за гражданския брак, защото за църковен няма достатъчно документи. Дори се запознава с кмета на града – Роналдо Акино, който приема поканата му да им стане кум. 

На 26 февруари Пламен и Дженабел се обричат във вечна вярност, танцувайки на песента „Baby I Love You“ на Тифани Алворд. 

„Филипинците са топли хора с отворени сърца, мили, приветстващи всеки който иска да се докосне до тяхната култура. Сватбата беше страхотна. Поканихме около 100 човека. В ресторанта беше весело, всички пяха, танцуваха и се забавляваха“, разказва казанлъчанинът.

Малко по-късно се налага съпрузите да бъдат разделени, но с търпение дочакват отново момента, в който отново ще са заедно, този път в България.

Хляб и сол за добре дошла

Девет месеца след сватбата, Джен каца на българска земя и се запознава с роднините на Пламен, които я очакват с нетърпение в село Долно Сахране – с хляб и сол, както традицията повелява. Всички плачат от вълнение. 

„Родителите ми са много радостни и напълно ме подкрепят. Посрещането беше много вълнуващо за всички. Бяхме уредили малка изненада с кмета Димитър Димитров, за което искам да изкажа огромни благодарности“, разказва Пламен. 

^{Снимки: Личен архив}

За един месец от престоя си в Казанлъшкия край, освен „обичам те“,  съпругата му казва „здравей“, „добър ден“, „Честита Коледа“ , знае и още няколко израза, които е научила, за да общува по-лесно с българите. Води си записки и се опитва да учи езика ни чрез специална програма и куп помагала. 

„Първото ми впечатление е, че България е красива страна. Особено Казанлък е много спокоен град, няма голям трафик, а сградите са много добре организирани“, обяснява филипинката, която често споделя видеа от Казанлък и местата, които посещава със съпруга си, за да може роднините й да добият по-ясна представа за държавата, в която вече живее. 

I love kebapche!

Освен че трябва много бързо да обнови гардероба си с топли дрехи, Джен се сблъсква и с традиционната българска кухня, която се различава от филипинската. Кебапчетата и родните гозби определено й допадат, като тя не спира да споделя във Фейсбук с какво се храни. 

„Относно кухнята, има малко сходства с нашата, но българската е много по-чиста и добра. Аз определено обичам кебапчета“, споделя филипинката с усмивка. Покрай Бъдни вечер, Коледа и серията именни дни, които празнува семейството на Пламен, тя научава, че у нас почти всеки ден има поводи за празник, как се правят руска и млечна салата, както и без кои вкусотии българите не сядат на масата. 

„Всичко ми е толкова вкусно. Постоянно опитвам нещо“, смее се тя. 

Нова година – нов късмет

Джен и Пламен все още се напасват като младо семейство. Говорят си предимно на английски, а тя с родителите му с - на български (доколкото знае) и чрез знаци. Подготвят се за посрещането на Новата 2020 г. и си пожелават да са здрави, за да вдигнат още една сватба – по нашите обичаи. 

За момента планират да живеят в Казанлък, като когато имат възможност, ще посещават роднините във Калбаьог. 

„Мечтаем да имаме спокоен и нормален живот като семейство - без значение различията в език и култура … Все пак всички сме хора. Благодарим на нашите родители и роднини. Без тяхната подкрепа и помощ сега нямаше да сме заедно“, споделя Пламен Тодоров, държейки съпругата си за ръка. По думите му, за тях изминалата 2019 г. наистина е запомняща се, защото заради тяхната безгранична любов, те се радват на своята сбъдната мечта.