„За гърдите с любов: защо прегледите при мамолог могат да спасят живота ти.“

Октомври беше световният месец за борба с рака на гърдата, но сякаш само тогава напомняме за редовни прегледи. Защо те са толкова важни?

Лечението на рака на гърдата е променено коренно през последните 10 – 15 години. Днес ранното му диагностициране увеличава многократно шансовете за пълно излекуване. В ранните си стадии, ракът на гърдата рядко има изявени симптоми. Ето защо е добре жените да бъдат активни и отговорни към своето здраве. Важно е жените да знаят, че трябва ежегодно да посещават специалист за профилактичен мамологичен преглед, защото при тези прегледи ракът на гърдата може да бъде открит в ранен стадий, дори когато все още не се проявяват никакви симптоми.

В дейността на Фондация „Една от 8“ влизат ли и кампании, с които напомняте за годишните прегледи или помагате за по-голямата им достъпност?

За нас, като фондация за жени с рак на гърдата, е от съществено значение да напомняме на жените колко е важна грижата за собственото им здраве. Затова вече шеста година с мобилния дом на фондацията – Розовият кемпер на „Една от 8“ –посещаваме различни населени места в цялата страна и предлагаме безплатни профилактични прегледи от водещ специалист в областта. Тези кампании реализираме с подкрепата на наши дългогодишни партньори. По време на посещенията ни из страната разговаряме със здрави жени, информираме ги за нуждата от профилактични прегледи, насърчаваме ги да бъдат отговорни към здравето си. На всяка дама, след прегледа даваме и брошура, в която са разяснени не само самопрегледите – как трябва да се правят, кога и колко често, но и профилактичните прегледи – колко често да се случват и какви са симптомите, за които трябва да се следят. Това повишава неминуемо здравната култура на дамите, което от друга страна ги прави и по-отговорни към здравето им. Това всъщност е и нашата цел.

Чували сме всички, че открит навреме, ракът на гърдата е напълно лечим. Какво обаче означава „навреме“?

Ранната диагностика на рака на гърдата помага за откриването на находки под 1 сантиметър и без метастази в лимфните възли. Това увеличава шанса за пълно оздравяване и намалява смъртността.

Прегледите при мамолог могат ли наистина да спасят живота ти?

Това наистина е така, защото диагностициран навреме, ракът на гърдата е напълно лечим. Важно е това да си го напомняме често и да превърнем профилактичните прегледи в своя рутинна практика. Чрез грижата за себе си, увеличаваме шансовете да предотвратим сериозни усложнения на здравето, да не говорим, че това наистина може да спаси живота ни. Редовните прегледи са единственият и най-сигурен начин за ранна диагностика, когато лечението може да бъде максимално ефективно. Ето защо, тези прегледи при мамолога са толкова важни и не трябва да ги пропускаме.

Колко често трябва да правим самопреглед и за какво да внимаваме?

Самопрегледът на гърдите е добре да се прави ежемесечно. По принцип, всички жени след 20-годишна възраст, е желателно в седмицата след цикъл – когато гърдите им са най-спокойни, в право и в легнало положение, както и когато са под душа, сами да проверяват гърдите си за уплътнения, за секрет от зърното, за кожни промени и уголемени лимфни възли. Така те ще добият детайлна представа за собствените си гърди и лесно ще забележат, ако има настъпили промени. Ако забележат обаче промени, е наложително да потърсят консултация с лекар мамолог. В повечето случаи ракът на гърдата няма никакви клинични симптоми и заради това ранното откриване чрез мамография и ултразвук са особено важни.

Вие самата колко често посещавахте мамолог? Как беше поставена вашата диагноза?

Започнах прегледите на 28-29-годишна възраст, веднага след раждането на дъщеря ми, като всяка година минавах на ехографско изследване на гърдите. Животът ме срещна очи в очи с болестта, когато бях на 39 години. Тогава направих и първата си мамография, която показа, че всичко при мен е наред. В същата година, дни след като се прибрахме щастливи от новогодишна екскурзия със семейството ми, си напипах малка бучка в гърдата. Реших да отида веднага на преглед, защото съм свикнала проблемите да ги решавам на момента.

Препоръчаният специалист, образен диагностик, при когото отидох, каза, че не е нещо опасно, че няма белези на малигненост т. е. злокачественост и ми препоръча да наблюдаваме бучката на 3 месеца, тъй като според изследванията е доброкачествено образувание – киста. След седмица потърсих второ мнение, при друг изтъкнат специалист, без да му споделям какво е казал първият. Становището му не се различаваше от предходното такова, но тъй като се познавам много добре, и знам, че това няма да ми даде мира, докато със 100% сигурност не разбера какво е, аз реших да махна бучката оперативно, и си записах час при хирург. Отидох на операция с нагласата за лека интервенция. Такава и беше, направена като по учебник, но без бърз гефрир, какъвто бе медицинският стандарт преди 10 години при тези интервенции, който да покаже дефакто с какво си имаме работа. Пропуск на лекаря, заради когото и днес се гневя. На десетия ден след операцията обаче, същият този хирург, при когото се оперирах, ми се обади по телефона и ми каза, че хистологичните резултати са показали, че образуванието е злокачествено.

Всъщност, съвсем неочаквано за мен, чух най-страшната вест „Имате рак!“. Това ме изхвърли от действителността и така се озовах в една друга вселена, в която се почувствах загубена и ужасена. Разплаках се, не чувах какво ми се говори, не знаех какво да правя, нямах идея какво ми се случва, още по-малко защо…

Разпаднах се на съставните си части и единственото, което ми хрумна да направя беше да позвъня на съпруга ми… Благодарение на семейството и близките ми подходих към болестта си като към проблем, който трябва да се реши с план, стратегия, незабавни и ефикасни действия. Трябваше да се „сглобявам“ в движение, нямаше време за изчакване…

Преминах през втора операция, а впоследствие и през непълен курс на химиотерапия /само 3 курса, от предписани 6, заради повишена токсичност на организма/, лъчетерапия, 9-годишна хормонална терапия… През цялото това време моето семейство ме подкрепяше безрезервно и ми помагаше да намирам сили да продължа, първо заради себе си и след това заради тях и заради всичко, което ни предстоеше да изживеем занапред заедно. Пътят го изминах на малки крачки, но уверена, че ще се справя. Държах съзнанието си ангажирано с мечти за бъдещето и планове за реализацията им. Не се оставих да потъна в блатото на самосъжалението, страха и безнадеждността.

Какво следва след първоначалния шок от диагнозата? Как жените разбират за стъпките, които им предстоят?

Обикновено жените, получили диагноза рак на гърдата, първоначално са в шок и не знаят по кой път да поемат, не знаят с какво да започнат, към кого да се обърнат. Тук е мястото, където се появяваме ние, като фондация, за да ги подкрепим и да запълним липсващата информация по пътя им като пациенти. Информираме ги, че първата стъпка е да намерят експерта (лекаря), който да ги преведе през всичките стъпки на последващото стадиране на болестта и нейното лечение. След получаване на диагнозата, първият въпрос, който обикновено жените си задават, е: „На какъв етап е болестта?“. Въпреки че отговорът може да е прост, има много фактори, които влизат в определянето на стадия, в който е открита болестта. Всичко започва с правилно поставената диагноза, след направена биопсия и хистология в център за лечение на рак на гърдата. Този процес се нарича стадиране. В крайна сметка, получените резултати от имуно-хистологичното изследване, както и от стадирането на болестта, дават възможност на мултидисциплинарния екип от лекари, които участват в онкологичната комисия, да препоръчат най-ефективния план за лечение за конкретния случай на всяка диагностицирана жена.

Вие ежедневно консултирате дами, диагностицирани с рак на гърдата – можете ли да споделите каква част от тях са били наистина редовни за своите прегледи? Има ли доза самообвинение, ако не са били?

Много от дамите са ходили на профилактични прегледи, но рядко ежегодно, а не би трябвало да е така. Също така има дами, които преди поставянето на диагнозата никога не са ходили на профилактичен преглед, с обяснението, че нямали фамилна обремененост и нямало защо да го правят, други казват, че нямали време, трети, че нямали средства за такива прегледи и т. н. В повечето случаи, след като вече са получили диагнозата, си задават и самообвинителния въпрос: „Щеше ли това да ми се случи, ако бях по-отговорна към здравето си?“. Но това е вече закъсняла реакция и тя не може да промени случилото се.

Като човек, който вече се е сблъскал с диагнозата, какво бихте посъветвали дамите, които понякога пренебрегват годишните прегледи?

Съветът ми към тях е да се грижат за себе си, да не пренебрегват годишните си профилактични прегледи и да подхождат с отговорност към здравето си.

Фондацията вече 9 години работи в помощ на дамите с рак на гърдата в България, както и за подобряване на осведомеността за болестта като цяло. Виждате ли позитивна промяна?

През годините всячески продължаваме да насочваме вниманието на широката общественост към нуждите на пациентите с рак на гърдата в България. Иска ни се да вдъхновим хората да се почувстват част от общност, загрижена за пациентите с рак на гърдата, и да имат разбирането към нуждите на тези жени и желанието да ги подкрепят всеки ден, дори и с минимални средства и усилия.

Когато обществото разбере, че всички ние, като хора, по някакъв начин сме свързани и че страданието, както и радостта, дори на един човек се отразява на всички в това общество, макар и по индиректен начин, може би тогава ще усетим тази свързаност не като тежест, а като възможност да подадат ръка на хората в нужда! Защото тази нужда в утрешния ден може да стане и тяхна.