Михаела Маевска е едно от златните момичета на българската художествена гимнастика. Родена е на 4 октомври 1990 година в София, а спортът е в кръвта ѝ.
Тренира от 7-годишна, а неин първи и личен треньор е Станимира Толева. След добро представяне на световното първенство в Монпелие, Франция, печели квота за участие на Олимпийските игри в Лондон през 2012 година.
Маевска е бронзова медалистка и от тазгодишните игри в Рио. Известна е като капитан на Националния отбор, а от тази година преминава към треньорския щаб на ансамбъла ни.
Днес застава пред Tialoto.bg с едно специално интервю за трудностите, маските и успехите.
Като капитан на отбора как оценявате представянето на ансамбъла от Лондон насам?
Бяхме една година в дупка, но след това всичко тръгна както си трябва и започнахме да жънем успехи.
За хората остава скрито, но кои са най-големите трудности, през които преминава всеки един състезател? Кои са били за вас най-тежките моменти?
Имала съм много трудни моменти – 3 операции, след които всеки път съм се чудела дали ще намеря място пак в отбора.
Имало ли е случай да си казвате – край, приключвам със спорта?
Много пъти, но винаги нещо ме е задържало и може би точно тази цел-мечта!
Как влияят на личния ви живот професионалните ангажименти с отбора, особено с дългите лагери?
Определено не ни е било лесно, но някак си успявахме да ги съчетаваме.
Имат ли потенциал вашите заместнички да подобрят класирането ни в Токио 2020?
Имат, разбира се... Предстои им много работа и им пожелавам да ги подобрят!
Кои са най-големите митове и легенди свързани с диетите, на които са подложени гимнастичките?
Митовете са от миналото, в настоящето вече е много по-различно!
На подиума винаги изглеждате перфектно и с усмивка. Какво се крие зад това и кога маската пада?
Стараем се да не показваме всъщност колко ни е страх да не изпуснем на терена, маската пада след всяко състезание.
Ставате помощник-треньор на ансамбъла. Какви са вашите амбиции и цели?
Като за начало трябва да вляза в час и в момента повече наблюдавам! Много по-различно е от другата страна, ще ми бъде трудно, но ще дам всичко от себе си да се получат нещата.
Предстои сбогуване на отбора с публиката. Какво да очаква публиката от шоуто и как искате да ви запомнят?
Надяваме се да зарадваме публиката с това, което готвим и се надяваме да ни запомнят с това, което сме като хора, а не толкова за това, което сме направили!