IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Snimka Posoka Boec

Професия модел: Жак от Тел Авив, през Несебър и Хонконг в името на модата

15 ноември 2019 17 30

От млада надежда в "Левски" до модната индустрия

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

Не можеш да не забележиш Жак. Дори и да стои далеч сред тълпа, той се откроява. За едни е познат като една от големите надежди във футбола, а за други – защото са го гледали все в някоя реклама.

Той е на 25 години, дълго време живял в Несебър, но роден в Тел Авив, носи в себе си едновременно български, италиански и испански черти. Усмихнат, много общителен и с чувство за хумор, Жак се срещна с нас, за да ни разкаже повече за това какво е да си мъж модел в България, за всички пътувания по света и за приятелката си, Вики, с която ви срещнахме миналата седмица.

Ако и вие се чудите какво е общото между футбол, „Право“ и работата като модел на Ивет Фешън – вижте тук.

Роден си в Тел Авив, живял си в Несебър, в момента в София. Определено не е стандартна история.

Майка ми и баща ми 90-те години са решили да избягат от ситуацията тук, отишли са там, работили са всякакви неща, включително и на плажа да продават царевица. Вероятно от тях съм наследил тази любов към пътуването. Били сме в Тел Авив, докато навърша 4-годишна възраст и след това сме се върнали обратно в България, защото са започнали бомбандировки, станало е по-опасно и майка ми е решила, че не иска да рискува.

Имаш ли някакви спомени от Тел Авив?

Ами имам само откъси.

Подлежиш на казарма там, нали?

Да, подлежа, но ако се върна. Ходил съм там, но с българския паспорт и не е имало проблем. Единствено са започвали да ме подпитват заради името.

Жак2

Как е цялото ти име?

Жак Салвадор Коен. В роднините имаме испанци, италианци. Майка ми е българка, а от баща ми идва името и еврейско-испанско потекло.

Ходенето ти в Тел Авив с каква цел беше?

Дълга история. Бях дълго време футболист, играл съм в Левски в България. Бях 16-годишен при мъжете, по времето на Гара Дембеле. Бях в Тотнъм и в Ливърпул на проби.

Големи надежди се възлагаха на теб. Какво се случи?

Майка ми учителка, баща ми бивш учител. Аз съм от Несебър и идвам в София на 14-годишна възраст, започвам да играя, развивам се, започва да се шуми около мен и идват мениджъри, директори – всеки да се опитва да изкара някой лев от теб на момента. В Тотнъм предлагаха някаква сума при бъдещ трансфер, но тук отказаха, защото поискаха да бъде на момента. Така се завъртяха нещата, че започнаха интриги, контузих се, извадих си рамото, операции и малко по малко нещата тръгнаха надолу. Заминах за Израел, после се върнах обратно в България, понеже там нямах късмет. На втората седмица казаха, че сменят изцяло управата, чужденци не искат, свиват бюджета и това е. Аз обаче останах още малко, защото имах договор за още 7 – 8 месеца. Прибрах се и започна тук ходенето по мъките – Враца, по селски отбори, вече „Б“ и „В“ групи. Всеки те забравя за 7-8 месеца и започват да се правят, че не те познават. Две години останах там и тези хора ме отказаха от най-голямата ми любов – футбола. Всеки ден ставах и лягах с топката, но в един момент се огледах около мен - хората на по 32 години, вече с деца, седят и чакат по 500 лева. Не ти плащат два месеца, по три месеца съм ял съм само яйца и ориз, защото нямаше какво да ям, понеже не ми плащаха.

Отказах се от футбола, записах се да уча.

Футболът беше голямо разочарование, но когато виждаш, че нещата не се случват, няма за какво. Гледам наборите ми къде играят – не е сериозно. Бях си казал, че или ще играя наистина футбол, или изобщо няма да играя. Аз виждах, че съм добър, имаше интерес към мен от чужди отбори. Но не можеш да се конкурираш лесно, хората навън на 23 години вече имат 300 мача зад гърба си.

Жак8

Как става този трансфер от футбол към право и успоредно да работиш като модел?

Когато реших да спра с футбола ми беше много тежко, плакал съм много. Обадих се на баща ми и му казах, че не знам какво да уча.Той ми каза да си избирам сам. Тъй като родителите ми имат вече преводаческа агенция, работят с адвокати и нотариуси и реших да се насоча в тази посока.. Бях много объркан, защото когато играеш футбол и искаш да се развиваш, буквално оставяш всичко останало настрана. Не мислиш какво ще учиш, какво ще работиш, само тренираш, следобяд ходиш на кафе и на другия ден - същото. Реших „Право“, защото е специалност, която не те ограничава.

За моделството – винаги съм имал афинитет към модата, винаги ми е било интересно и реших на шега да си пусна снимки в Ивет Фешън и те се свързаха с мен. Отидох на кастинг, минах едно обучение и един от букърите много ме хареса и реши да се занимава с мен. Отидох да правя мускули, да ставам здрав. И тогава един от букърите ми каза, че трябва да сваля поне 10 килограма – за една седмица ги свалих. Това е другата ми страст – здравословното хранене, спорт и здравословен начин на живот. Имам такива навици от ранна възраст, защото спортът те учи на всички тези неща.

Жак10

В изграждането на дисциплина ли ти помогна най-много фуболът?

Аз тренирам от 5-годишен – тогава баща ми ме записа на карате и не си спомням да имам ден, в който да нямам тренировка или да не съм активен.

В момента какво спортуваш?

Фитнес, карам колело, плувам, катерене по планини, всичко, което иска движение и активност. Чувствам се тъжен, ако два дни се застоя на едно място.

На теб бързо са ти се развили нещата за 3 години, откакто си модел. На колко места извън България си бил до момента?

Барселона, Истанбул, Хонгконг, Банкок в Тайланд – май засега е това. Като в Тайланд и в Хонгконг съм оставал по 3 месеца. Общо взето 6 месеца в Азия.

Жак11

Какви бяха ангажиментите ти там?

Главно рекламни, аз съм commercial типаж – бельо, бански, костюми. Това е сфера, в която за всички типажи има работа. Ако си правилният характер и можеш да лавираш между клиенти, да им се харесаш, това е голям плюс. Не винаги най-добре изглеждащите работят най-много. Има хора, които изглеждат страхотно и има такива, които не са чак толкова, но знаят как да си намират работа и как да се конкурират.

Общото схващане в модната индустрия е, че най-важното е визията и по-скоро няма значение характерът ти.

Това е, което аз съм видял и имам като опит. Освен това тези неща са факт за мъжете, при жените конкуренцията е убийствена. При жените наистина трябва да влизаш в рамки, но и характера е важен. Основно умението да комуникираш с всички – да направиш комплимент, да се опитваш да се харесаш, за да те наемат. То е като навсякъде. Това е като всеки друг бизнес.

Жак4

Какво е да си мъж в професия, преобладаваща от жени? Търсят ли се много мъже или все още основно дами?

Търсят се много мъже в момента. В днешно време всеки иска да е модел, светът е отворен, няма граници, пазарите са глобални. Има адски голям наплив за тази професия.

С какви стереотипи си се срещал в професията?

Не мога да кажа, че съм имал такъв сблъсък. Няма рамки – търсят се буквално всякакви лица. С обеци, без, с татуировки, без, с всякакви цветове коси.

Най-интересният ангажимент?

Повечето до момента са били много интересни и на екзотични дестинации. Може би най-много ми допада да снимам реклами в момента, защото там се иска и актьорско майсторство, а аз обичам да играя. На моменти даже повече, отколкото да се снимам. Занимава ми се много неща.

Много хора от модата се прехвърлят от модата в киното – ти имаш ли такива цели?

Да, това е основната ми цел, да отида в САЩ. За момента обаче искам да попътувам още малко, да видя колкото може повече места по този свят. Пътуавнето променя, отваря мирогледа, изкарва те извън зоната ти на комфорт.

Кое е най-интересното ти преживяване от Азия?

Ами първото ми е да влезна в Google и да видя къде има джунгли, пътеки, водопади, нещо екстремно – да ходя и да грабя от живота. Най-екстремното ми пътуване е в Банкок, когато си направих план, нямах Интернет, начертал съм си всичко на листче. Отивам на автогара, откъдето трябва да хвана малко бусче, което е буквално за малки хора. Влизам вътре и стърча над всички, пътувам 3 часа към Северен Тайланд. Оттам трябваше да стигна до друг град, да се кача в още едно автобусче. И се надявах да съм хванал правилния бус. Започнаха едни страхотни гледки, водопади и стигнах до един Национален парк, където има 7 водопада на различни нива и пътеката започва от ниско към високо през водопадите. Запазих си нощувка, всичко беше наред. През нощта се разви страхотна буря, реките излезнаха от коритата, цялата джунгла се наводни, но аз бях решил да отида. Стигнах до третия водопад без проблем, но нагоре всичко залято, пътеките изцяло във вода. Обаче аз си мисля как съм пътувал, измъчил съм се 6 часа преходи и накрая реши да си сваля обувките. Останах по потник и шорти и продължих нагоре. По пътя ме нажилиха пчели, попаднах на някакъв кошер и цялата ми ръка бе нажилена. Аз от баба знам, че в такъв случай трябва да се намажеш с кал – намазах се и изведнъж се появиха туристи от Китай, които дойдоха и започнаха да ме снимат. Те екипирани за джунгла, а аз бос и се мажа с кал.

Изкачих се до 7-мия водопад, който беше 60-70 метра, страхотно изживяване.

Жак12

Това звучи страхотно, но и като кошмара на всеки родител. Как приемат вашите тези неща?

Ами майка ми е много притеснителна, но в един момент свикна. Тази история ѝ разказах малко по-късно. В началото и на двамата им беше много трудно, но ми имат доверие, ние сме много сплотено семейство. Аз не съм такъв, да седна и цял ден да съм над книжките. Трябва ми екшън на мен. Искам да имам много истории да разказвам от всякакви неща.

Бил си на доста ангажименти, много по-различно ли се случват нещата извън България в сравнение с тук?

Не сме много назад, но просто тук за мъжете няма толкова работа. Имаме адски добри снимачни екипи, имаме страхотни фотографи и стилисти, но просто работата е по-малко. Извън България е пълно, има много брандове.

Най-нестандартното нещо, което си рекламирал?

Ами наскоро снимах реклама за ориз, например. Правя основно костюми, бански, не е нещо толкова нестандартно.

Жак3

Каква е твоята представа за успех?

За мен лично е ако мога да работя повече на директно. Това означава да не минаваш кастинг и не се бориш с още 200 души. Директното е да те харесат на сайта на агенцията и да искат конкретно и единствено теб.

Да пътувам много, това също е за момента представата ми за успех.

Видяхме се с приятелката ти миналата седмица, няма как да не ти зададем и на теб този въпрос – ревнуваш ли я?

Не. Никаква ревност, защото съм сигурен в себе си като мъж, тя не ми е дала никога един повод. Имаме си много доверие един на друг и разбираме, че работата си е работа. Азия много ме пречупи, станах много по-доверчив към хората, стремя се да разбирам хората, да съм смирен.

Жак6

Автор - снимка
Автор на статията:
Криси Табачка

КоментариКоментари