Детските дрешки са малко по-големи от кукленскита такива и обличането на малкото човече е като игра с жива кукла. Май някъде имаше дори конкурс за бебешка красота, което е малко прекалено.
Цялата цветна феерия обаче се превръща в малък кошмар, когато дойде време за пране. Сигурни сме, че майките могат да ни помогнат много, ако решим да издадем многотомна поредица „Как се махат петна от бебешките дрешки“.
Всички плодови нектари, зеленото на тревата, най-лепкавата кал в квартала, всичко се озовава върху дрешките за ужас на майките и за радост на производителите на прахове за пране.
В същото време, когато се избира диван да речем или ламинат за пода в хола, всички си казват „да не е светло, защото се цапа лесно“.
Струва ни се напълно логично за детските дрешки да се мисли по същия начин.
Вероятно мисълта за „бебе в черно“ първоначално изглежда стряскаща, странна и навява мисли за семейство Адамс.
Ако успеете да се абстрахирате от първоначалните асоциации обаче, черното дава предимството, че не се цапа толкова лесно. По-точно казано – не си личи толкова много, че е мръсно.
Единственият проблем е с уличната прах, но тя така или иначе се изпира лесно.
А и гарантирано детето ви ще се забелязва отдалече сред шарените тениски на другите деца.
Вероятно е само въпрос на възприемане на цветовете по нов начин...