Малките странности

Химикалка в цвета на кориците на тефтера.

Чехли, които да се съчетават по цвят с килима в хола.

Куфар със същите шарки като чадъра (карето на Бърбъри върви дори на чорапи).

Чорапи в комплект с шапката на детето.

Само червени и жълти плодове, за да си отиват на стените в кухнята.

Други си имат музика за слънчево и за дъждовно време, пият мартинито винаги с минерална вода и сякаш светът ще свърши, ако това се промени.

Сигурна съм, че можете да продължите списъка до безкрай, странностите ни нямат край.

Естествено, ако бъдат споделени на глас, ще звучат повече от налудничаво, в някои случаи – направо психично и всички дружно ще се сетим за Моника от „Приятели“, която всички подиграваха за това, че е вманиачена в чистотата.

Всички тези малки странности, чиито резултат обаче е повече хармония и радост за очите, ни карат да се чувстваме с една идея по-добре.

Сигурно някой някъде е обяснил научно защо това е така, макар да не е толкова важно, щом работи.

Единственото, от което трябва да се пазите, е да не се превръщат малките ни радости в зависимост, психоза или фатализъм от рода на „щом не съм измила плочките тази вечер, нещо лошо ще се случи“.

Само книгите не трябва да се избират по цветовете на корицата. Макар че тайничко някои от нас го правят...

А вашите странности какви са?