Мария Кюри – откривателката на радий и полоний, е била жена на страстта. Популярната версия за нейния живот е приказка за силата на характера и откритието, което променя света на химията.
След като пристига във Франция като бедна полска студентка, тя се превръща в доминираща личност във френската наука в началото на 19-и век. Кюри е отличена с две Нобелови награди, открива два химични елемента, изобретява по същество концепцията за радиоактивност и основава научна династия. Нейната дъщеря Ирен и зет ѝ Фредерик Жолио-Кюри си поделят Нобелова награда през тридесетте години на миналия век. Мария е първата, а Ирен е едва втората жена, печелила престижното отличие.
И все пак, страстите на мадам Кюри не се ограничават само до нейния професионален и научен живот. През 1910 година, около четири години след като съпругът ѝ Пиер загива при пътен инцидент, 43-годишната вдовица се впуска в бурна любовна афера с Пол Ланжвен. Той е френски физик и е създател на теорията на диамагнетизма и парамагнетизма. Кюри и Ланжвен, който е пет години по-малък от нея, дори наемат апартамент близо до Сорбоната, за да се срещат тайно.
Защо тайно? Въпреки че Мария е свободна жена, същото не може да се каже за Пол. Той е женен и е баща на четири деца. Съпругата му открива любовните писма, които Кюри му е изпращала и ги препраща към парижкия еквивалент на News of the World. По това време слуховете за афера между двамата вече са започнали да се разпространяват из научните среди.
Публикуването на писмата скандализира Франция. Това очевидно не е било само физическо увлечение. Мария е разсъждавала по въпроса за женитба с Ленжвен и е настоявала той да се разведе със съпругата си, за да се ожени за нея. Интересното е, че физикът явно не е захвърлил напълно брака си. Съпругата му ражда четвъртото им дете няколко седмици преди той да започне афера с Кюри.
След като новината за аферата излиза наяве, Шведската академия на науките се опитва да разубеди Мария относно визитата ѝ в Стокхолм, където трябва да получи Нобеловата си награда. Причината – шведите не искат прелюбодейката да се ръкува с техния крал. Пол Ланжвен се чувства длъжен да защити любимата срещу журналистите, които я нападат. Той уредил законна раздяла със съпругата си, но въпреки настояванията на Мария, отказал да поиска развод.
Мария Кюри също не се отказва от наградите и не смята, че любовната ѝ история трябва да помрачи успехите ѝ в науката. Когато Сванте Арениус – член на Шведската академия на науките, ѝ пише след разобличаването на аферата, тя отговаря:
„Наградата е присъдена за откриването на полоний и радий. Вярвам, че няма връзка между научната ми работа и фактите от личния ми живот. Не мога да приема, че оценката на стойността на научна работа трябва да бъде повлияна от клевета по отношения на личния живот“.
Репутацията на полската учена не е възстановена напълно докато тя не се впуска да помогне на ранените френски войници по време на Първата световна война. Появяват се слухове, че аферата между Кюри и Ланжвен е започнала още докато Пиер Кюри е бил жив. Според някои, физикът нарочно е катастрофирал, защото сърцето му е било разбито.
При завръщането си във Франция, Кюри открива ядосана тълпа, събрала се пред дома й в град Со, който е предградие на Париж. Хората отвън тероризират двете ѝ дъщери – Ирен на 14 години и Ев на 7 години. Мария и децата са принудени да се преместят при свои приятели в Париж, за да избегнат агресивното общество.
Въпреки че законово се разделя със съпругата си, Ланжвен иска да уреди нещата и с мъжа, който публикува новината за аферата. Той предизвиква Гюстав Тери на дуел, защото журналистът го нарича „глупак и страхливец“. Ланжвен не приема добре обидата и иска двубой с пистолети, в който спорът да бъде разрешен.
Въпреки сложните приготовления преди дуела, до стрелба така и не се стига. Тери отказва да участва с мотива, че не иска да лиши Франция от един от най-големите умове. Ланжвен пък заявява, че не е убиец и също сваля оръжието си. Публичността фактически слага край на аферата. Пол и съпругата му успяват да уредят различията си извън съда и по-късно се помиряват.
След като скандалът замира, светът отново се фокусира върху научните успехи на мадам Кюри. В крайна сметка тя умира, работейки за света. Поради продължителното излагане на радиоактивни материали, Мария развива множество болести и загива на 4 юли 1934 година. Тогава тя е на 66 години.
Дори сега, 86 години по-късно, тетрадките на Мария Кюри са твърде радиоактивни, за да бъдат взети в ръка.