Ток Хе: Трагичната съдба на последната корейска принцеса

Историята на последната корейска принцеса от династията Ли в никакъв случай не звучи като приказка. Политическите игри, предателството и самотата са били неин спътник през целия ѝ живот.

Незаконната дъщеря на император Коджон твърде рано се сблъсква с проблемите на възрастните.

Детство

През май 1912 г. в семейството на император Коджонг и неговата наложница Ян Гуй-Ин се ражда дъщеря, която е кръстена Ток Хе. Майка ѝ получава официалното звание Бокниен, но това не променя по никакъв начин отношението на народа към принцесата – просто е игнорирана. Пет години името на момичето дори не присъства в списъка на императорското семейство.

Още от малка тя започва да се среща с враждебността на света. Вместо уважително отношение принцесата получава подигравки от връстниците си и снизходителност от старейшините. Всичко е било свързано с нейния произход – корейският народ обичал кралица Минг, починала по-рано, и не бил готов да приеме полупринцесата, пише историята ѝ MarieClaire.

Едва през 1917 г. император Коджон получава официално признание за титлата принцеса за дъщеря си и успял да убеди генералния губернатор на империята да впише името ѝ в официалния регистър, което означава признаване на нейното раждане за законно.

Ток Хе расте затворена – тя почти нямала контакт с връстници. Баща ѝ обаче намерил решение за своята любимка – основал в двореца Чандокун – детска градина за момичета на нейната възраст от благородни семейства, с които принцесата можела да общува и да прекарва време. Идеята на императора се оказала успешна и Ток Хе започнала да се сприятелява и забавлява. Но не задълго.

Проваленият брак и смъртта на императора

На 7-годишна възраст детството на принцесата приключва – отношенията между Корея и Япония се влошават и императорът, опасявайки се от японската намеса, решил да защити малката си дъщеря. Той намерил младоженец за Ток Хе, брак, който ще ѝ позволи да избегне натиск от японските власти. Въпреки това, планът на император Коджонг не сработил – годежът неочаквано пропаднал, благодарение на усилията на японски служители.

Няколко месеца по-късно се разболява и бащата на Ток Хе и въпреки опитите на лекарите да спасят живота му – на 21 януари 1919 г. той умира в своя дворец. Тръгнали слухове, че императорът не е умрял, а е бил отровен от японски конспиратори, но тази версия не е получила официално потвърждение. Тази смърт се превръща в лична драма не само на принцесата, но и на цялата страна – в Корея започва да цари хаос, граждански раздори и отчаяна борба за власт.

Живот далеч от дома

Трудната вътрешнополитическа ситуация в Корейската империя служи като повод за японците да засилят влиянието си. Новата политика се оказва кошмар за народа на Корея – наказанията за протести и съпротива срещу властта са затегнати, печатни медии спрели работата си, гражданите били принудени да сменят корейските имена на японски, а също и да изоставят вярата и културата си. Мъжете били повикани за служба в японската армия.

През 1925 г. големият страх на император Коджон се случва – любимата му дъщеря насилствено е изпратена в Япония. Ток Хе започва обучението си в едно от престижните местни училища, като ѝ забраняват да посещава Корея и да се вижда с майка си.

Пет години по-късно Ток Хе отново преживява загуба – почива майка ѝ, бившата императорска наложница и най-близкият до нея човек. На принцесата ѝ позволили по изключение да се прибере в Корея за погребението, но в дома ѝ не ѝ позволили да си вземе последно сбогом с майка си. Под предлог, че облеклото ѝ не отговаряло на дрескода.

През пролетта на 1930 г. лекари откриват, че принцесата страда от сомнамбулизъм – става посред нощ и се скита из къщата, блъскайки се в предмети. Медиците поставили плашеща диагноза – ранна деменция (шизофрения). Заболяването се проявява във факта, че Ток Хе забравя да прави основни и жизненоважни неща – да яде, пие, да ходи до тоалетната. Като лечение лекарите предложили чести разходки на чист въздух.

Животът в двореца обаче неочаквано добре повлиял на състоянието на принцесата. Може би това се дължи на факта, че Ток Хе е била до близките, след около година живот в двореца в Токио, принцесата успява да се върне към сравнително нормален начин на живот.

Политически брак

През 1931 г. императрицата на Япония Теймей решава да омъжи последната принцеса от династията Ли и избира Токуюки Со, представител на японската аристокрация.

Сватбата на корейската принцеса и аристократът е отложена с няколко месеца поради лошото здраве на Ток Хе. Церемонията все пак минава, а по-късно се ражда и първото им дете – дъщеря. Отвън изглежда, че животът на принцесата се е подобрил – тя вече е омъжена и има дете. Но в действителност всичко е било различно.

Между съпрузите нямало любов. Такеюки се опитва да насади на жена си ценностите на японската култура, но за принцесата било неприемливо.

Тя упорито не искала да се подчинява и непрекъснато повтаряла, че е корейка, а не японка. Не само че не следва японските традиции, но тя дава на дъщеря си корейско име – Чинг Хай.

Само две години след сватбата заболяването на Ток Хе се обостря, принцесата започнала пак да ходи насън и да забравя за елементарните нужди на тялото си. Единственият близък приятел на Ток Хе в двореца бил нейният слуга Найн, който се опитал да ѝ помогне. Скоро обаче е решено принцесата да бъде поставена в психиатрична клиника, където лекарите могат да осигурят необходимата ѝ грижа, а Нейн е изгонен от двореца.

Живот в психиатрична болница

Общо Ток Хе прекарва около петнайсет години в психиатрична клиника. През цялото това време тя е лишена от комуникация със съпруга и дъщеря си.

Момичето постепенно пораснало и се смятало за японка. За разлика от майка си тя никога не е искала да познава корейската култура.

Нов удар на съдбата и завръщане у дома

След края на Втората световна война Япония губи контрол над Корея. В същото време бракът на Ток Хе и Такеюки също се изчерпал. Но подават официално молба за развод едва през 1953 година. Бившият съпруг на принцесата скоро се оженил отново, а Ток Хе била оставена сама в непозната и омразна страна. Три години след раздялата на Ток Хе и Такеюки единствената им дъщеря се самоубива, неспособна да потисне емоциите след разпадането на семейството и кризата на самоидентификация.

Смъртта на детето предизвиква нов прилив на психическо разстройство – Ток Хе не само забравя за основните нужди на тялото си, но и не разпознава никого. През 1962 г. принцесата се завръща в родината си, Корея, с помощта на южнокорейски репортер. Болната жена, която от няколко години не проявява никакви емоции и не реагира на хората около нея, избухва в сълзи и дори се опитва да си спомни придворния етикет, приветствайки корейския народ. Най-съкровеното желание на принцесата е изпълнено след кошмарни години – най-накрая била у дома.

Принцесата живяла в двореца в Сеул. Ток Хе почива през 1989 г., заобиколена от роднини. Погребана е близо до Сеул, в гробище в град Намяндзю.

Дълго време хората от Корея не помнят последната принцеса от династията Ли, докато през 2016 г. южнокорейският режисьор Хо Джин Хо не направи филм, посветен на живота ѝ – „Последната принцеса“.