Малко хора обаче знаят, че тестове за бременност са използвани още от древните египтянки. За тях се говори в папирус, датиращ от 1350 г. пр. н.е. Описва се тест, при който жена, която иска да разбере дали е бременна, полива с урината си семена от жито и ечемик в продължение на 7 дни.
Ако покълне житото, жената ще роди момиче, ако покълне ечемика - момче, ако нито едно от семената не покълне - не е бременна.
Текст от 1552 г. свидетелства за използването на друг тест през Средновековието. При него урината се смесвала с вино и така се установявала бременността.
През 19-ти век се появяват множество теории, които свързват наличието на определени кристали или бактерии в урината на жената с бременността, но тъй като учените не разполагат с достатъчно добри методи за диагностика, основният начин за откриването на бременността за жените си оставало наблюдаването на физиологическите промени в организма (най-сигурния знак било сутрешното повръщане).
Едва в края на века Ернест Старлинг открива хормоните в човешкия организъм и това е първата стъпка към изобретяването на съвременния тест.
Работата на учените продължава и съвсем скоро, през 1903 г., е открит хормон, който подпомага репродукцията. Той е наречен прогестерон (от англ. promoted gestation). След редица изследвания учените осъзнават, че има специфичен хормон, който може да се намери само при бременните жени и който точно доказва бременността. Днес този хормон е известен с инициалите hCG (human chorionic gonadotropin).
Между 20-те и 50-те години на 20 в са използвани редица „тестове“, в които основна роля играели жаби, зайци и плъхове. Те отнемали около една седмица, не били никак надеждни и отношението към животните било откровено жестоко.
През 1960 г. е създаден първият тест за бременност, базиран на взаймодействието на антитела и хормона hCG. Този тест е доста по-бърз и евтин в сравнение с всички други методи, използвани преди това.
Десет години по-късно трима учени - Вайатукайтис, Браунстейн и Рос, откриват и публикуват технология, която окончателно отделя hCG от другите подобни по състав хормони.
В резултат на новото откритие през 1976 г. се появява “Early Pregnancy Test” (“Тест за ранна бременност”) - първият тест, подходящ за употреба в домашни условия. Той показва резултат за два часа и е с 97% точност за положителен и 80% точност за отрицателен резултат.
Две години след това (1978 г.) започва и продажбата му, първо на американския пазар. За кратко време любимите списания на американките изобилстват от статии и реклами за теста. Той е на страниците на “Мадмоазел”, “Вог”, “Дамски журнал” и др.
На съвременната жена днес са познати три типа тестове за бременност - ленти с/без легенче, тест за бременност тип “касета” и тип “писалка”. Съвременният тест за бременност работи по всяко време на денонощието и може да отчете сигурен резултат още на първия ден от закъснението на цикъла.
Днес тестът за бременност е толкова разпространен и широко използван, колкото и изследването на нивото на хемоглобин в медицинските лаборатории.