Целият този ентусиазъм е прекрасен, но помислете за ушите си преди всичко. Разликата в налягането може да доведе до сериозни травми на ушите и в някои случаи дори до загуба на слуха.
Налягането във водата се повишава с един бар ( единицата за налягане, а не питейното заведение) на всеки десет метра.
Трябва да знаете обаче, че още на третия метър налягането е достатъчно високо, за да повреди сериозно ушите ви.
Специалистите съветват след излизане от водата да регулирате налягането във вътрешното ухо като стиснете носа си и се опитате внимателно да издишате.
Понеже носът ви, както стана ясно, е запушен, въздухът ще премине през евстахиевата тръба и ще изравни налягането в средното ухо.
Ако в ушите ви влезе вода и не желае да излезе оттам, можете да приложите няколко трика.
Единият е да се опитате да я “изтръскате” от ухото си като наклоните главата си на една страна и я разтърсите няколко пъти.
Другият вариант, който всъщност е най-препоръчителен, е да отидете на лекар-специалист УНГ ( уши – нос – гърло), който да ви спаси от водата.
В никакъв случай не си мислете, че щом плувците си запушват носовете с онези малки смешни щипчици, вие можете да направите същото с ушите.
Тапите за уши, когато не се използват по предназначение, увеличават риска от увреждане на тъпанчето.
А решите ли да се занимавате професионално с гмуркане или със скокове във вода, трябва задължително да минете през обстоен медицински преглед, който ще покаже дали организмът ви ще понесе натоварването.