Депресията е изненадващо често срещано състояние. Обвиняваме съвременния начин на живот и ежедневното напрежение. Понякога не можем да преборим стреса, а в същото време не сме застрашени от физическа опасност, за да изразходваме целия натрупал се адреналин в нас. Може би, ако ни се налагаше да тичаме, нямаше да страдаме толкова често от депресия, но днес животът ни е друг...
Свързваме депресията с продължително изпитване на тъга. Но истината е, че невинаги депресираният може да се разпознае само по този критерий. Понякога и зад усмивката на някого също може да се крие неразпозната депресия.
Не бива и да окачествяваме всяка тъга за депресия. Как да различим двете състояния, за да можем да помогнем тогава, когато е нужно адекватно, а не по лошия начин.
Тъгата е естествена човешка емоция, която изпитва всеки и може да се породи от ред събития в живота ни, като загуба на близък, развод, загуба на работа, финансови проблеми, неприятна атмосфера у дома...
Понякога усещането според обстоятелствата може да продължи по-дълго – например, когато ни отнема месеци да намерим работа или се наниже поредица от разочароващи събития.
Чувството на тъга олеква, когато проблемът се сподели и отминава след време.
Когато обаче състоянието продължи повече от 2 седмици и започне да се проявява неспособност да се изпълняват обичайните ежедневни задължения, тогава вече е добре да се запитаме дали тъгата не е израз на депресия.
Повече по темата четете на Puls.bg