Синдромът на Бриджит Джоунс или защо се страхуваме от изоставяне

С началото на 2025 е време да си спомним за една култова блондинка, която неведнъж решава да промени живота си от 1 януари.

Ще спра да пуша, няма да пия, ще сваля 10 килограма, ще излизам само с почтени и свестни мъже… са част от обещанията, които си дава за следващите 365 дни.

Всички помним безнадеждната романтичка Бриджит Джоунс, която чака принца на бял кон. Героинята на Рене Зелуегър има огромни мечти за кариерно развитие, личностно израстване и създаване на семейство с мъжа на мечтите си.

А стъпките, които обикновено предприема, се изчерпват със записването на тези мечти в дневника ѝ, пушенето на цигари и давенето на мъката с алкохол на дивана.

В малкото случаи, в които животът среща героинята с някой интересен мъж, тя веднага се вкопчва за него и от една дива нощ, започва да мечтае за сватба, деца и така нататък.

А в момента, в който се окаже без мъж до себе си, Джоунс изпада в тежка депресия и оплаква жалкото си съществуване, отново затъвайки в пороците си.

Но не се ли крие по малко от Бриджит във всяка една от нас?

 

 

 

 

View this post on Instagram

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A post shared by Heartland Book Festival (@heartlandbookfest)

Специалистите определят състоянието на Бриджит с термина ануптафобия.

Героинята от хитовата комедия се оказва събирателен образ на едно общество от необвързани, които се страхуват да останат сами завинаги.

Независимо дали е по избор или защото все още не сте намерили подходящия човек, да си необвързан е по-разпространено състояние от всякога. Както и страхът да останеш сам. Според последните данни на Istat (Националния статистически институт на Италия), представени от италианския VOGUE, Италия е страна на необвързаните.

Има приблизително 8,4 милиона души, които живеят сами, което представлява 14% от населението, а именно, всяко трето семейство се състои само от един човек. Сред тях има приблизително 3,3 милиона безбрачни, докато завръщащите се необвързани – разделени и разведени – са 2,1 милиона.

Обсебващият страх да останеш завинаги без партньор се превръща в истинско психологическо неразположение и кара човек да преживява самотността като провал в живота и безкрайно нещастие.

Нарича се ануптафобия, но също и „Синдром на Бриджит Джоунс“, поради приликата с героинята от култовия филм от 90-те, която се отчайва, защото на 32 години се оказва необвързана и прекарва празниците сама.

Д-р Николета Супа, психолог, психотерапевт и сексолог, разкрива повече за това състояние, в специален материал на VOGUE Italia.

Какво означава ануптафобия?

Ануптафобията се отнася до страха от оставане сам, тя представлява истинска фобия, тъй като е широко разпространена и очевидно неоправдана. Определя се като фобия, тъй като предизвиква тревожни реакции поради изкривено възприемане на това, което човек преживява, с последващо развитие на физически и психологически симптоми.

И макар да го свързваме най-често с нежния пол, това е състояние, което засяга мъжете и жените, като в повечето случаи се проявява при жени.

Защо се нарича още „Синдром на Бриджит Джоунс“?

„Изведнъж осъзнах, че ако нещо не се промени бързо, щях да живея живот, в който най-важната връзка щеше да е тази с бутилка вино и накрая щях да умра дебела и сама и след три седмици щяха да ме намерят изядена от елзаски кучета.“

Тази фраза на главната героиня очертава страха от самотата. Филмът е трактат за самотата и живота със себе си, стандартите на отношенията и умопомрачението, които карат човек да приеме всякаква връзка, само за да бъде с някого.

Снимка: iStock

Това очевидно „просветление“, породено от отчаяние често ни тласка да започнем да търсим партньор от страх да не останем сами и да приемем любовното „поражение“:

Какви ефекти има ануптафобията?

Особеността на това състояние е, че тя не е физиологично желание за връзка, а по-скоро обсебваща и преследваща мисъл, свързана с търсенето на връзка. Всъщност би изглеждало подобно на това, което се преживява при зависимостите, при което човек непрекъснато мисли за това, което би искал, с гледната точка, че никога няма да го има.

Защо е важно да разберем, че да си необвързан не означава да си сам?

Да си необвързан е състояние, което може да възникне по избор или липса на възможност. Това обаче не е същото като да си сам, което представлява емоционално преживяване.

Всъщност можем да се чувстваме самотни, дори и като част от двойка.

Човекът, който страда от ануптафобия, изпитва дълбоко чувство на самота, което смята, че може да задоволи само като влезе във връзка. Въпреки това, дори във връзката чувството за самота продължава, до такава степен, че създава зависима привързаност към партньора, тъй като връзката не се чувства сигурна.

Чувството за самота е дълбоко и се опитваме да го компенсираме, вместо да се изправим пред него.

Снимка: iStock

Кой страда най-много от страха да остане сам?

Ниското самочувствие е един от преобладаващите елементи, присъстващи при хората, страдащи от ануптафобия. Става дума за това да не вярваш във възможността да бъдеш избран, харесван и желан.

Истинската връзка в една двойка често се възприема от тези хора като нещо, до което нямат достъп, сякаш е невъзможно дори да си го представят. Това означава, че когато човек влезе във връзка, тя се преживява като спасителен пояс, това създава връзки на зависимост.

Чувството за несигурност нахлува във всички области, така че човек няма достатъчно увереност в своите способности, особено в онези ситуации, в които влиза в контакт с други хора.

Сравняването с другите генерира безпокойство – човек с ануптафобия се изживява като „различен“ и е склонен да гледа на другите със завист, тъй като си ги представя способни и ефективни, особено в изграждането на взаимоотношения.

Какви са причините за ануптафобията?

Причините могат да се търсят в стила на привързаност, който се оформя още в детството чрез взаимоотношения със значими хора. Лицето, страдащо от ануптафобия, може да е развило несигурен стил на привързване, дотолкова, че да не вярва на връзката между двама, сякаш е недостъпна.

Самотата се преживява като опасност, развивайки симптоми на тревожност и паника, или като черна дупка, от която човек не може да избяга, развивайки симптоми на депресия. Сред възможните причини може да бъде и травматично преживяване на изоставяне и раздяла, при които човек се е чувствал като жертва на решенията на други хора.

Снимка: iStock

Как да се измъкнем от това състояние?

Важно е да работите върху себе си в посока към повишаване на самочувствието и способността да се чувствате добре и сами. В ежедневието е важно да започнете да се наслаждавате и да се вслушвате в емоциите си.

Грижата за други взаимоотношения, като например приятелските, също е фундаментална до степента, в която те обикновено се преживяват като по-малко важни от връзката на една двойка.

Започнете с малки стъпки и не забравяйте, че най-напред е важно да обичаме себе си, а след това да се опитаме да се променим в положителна и градивна посока.

Например да станем по-отговорни, да не закъсняваме за срещи, да ставаме по-рано, да се посветим на нещо, което харесваме, да се борим за кариерното си развитие, умственото и духовно израстване.

За още съвети за по-добър живот последвайте Tialoto в Instagram и харесайте страницата ни във Facebook