Медийните заглавия на 20 декември 2009 година не изглеждат реални. На първите страници на вестници и списания по цял свят пише, че Британи Мърфи, която е едва на 32 години, е намерена безжизнена в дома си. Според статиите, актрисата е припаднала в къщата си в Западен Холивуд и е обявена за мъртва в 10:04 в неделя сутрин. Според аутопсията, смъртта е настъпила по естествен начин.

След като тъжната новина стига до целия свят, феновете на Британи започват да се чудят дали няма нещо сбъркано в аутопсията и дали смъртта наистина не е предизвикана от външни фактори. Започват да се измислят всякакви конспирации, включително за убийство. Нещата се заплитат, когато на 4 февруари 2010 година нов доклад от аутопсията разкрива, че актрисата е страдала от анемия и причина за смъртта е злоупотреба с предписани лекарства.

Това обаче е само началото на мистерията.

Коя е Британи Мърфи?

Британи Мърфи е родена на 10 ноември 1977 година в Аланта, Джорджия. Родителите ѝ са Шарън Мърфи и Анджело Бертолоти. На пръв поглед семейството изглежда съвсем нормално, но всъщност тримата крият голяма тайна. Анджело е престъпник и работи с италианската мафия. Позволява на дъщеря си да вземе фамилията на майка си, за да няма проблеми. Самият Бертолоти прекарва по-голямата част от живота си в затвора. Родителите на актрисата се разделят, когато тя е на две години.

Мърфи и майка ѝ се местят в Ню Джърси малко след развода. Именно по това време момичето започва да изпитва интерес към актьорството и да показва своя талант на сцена. За да ѝ помогне да се реализира, Шарън записва дъщеря си в Театрална и танцувална академия в Ню Джърси, когато Британи е само на пет години. Именно там тя започва да се учи да пее и да танцува.

Детето чудо

Още като малка Мърфи е знаела, че ще стане звезда. Една вечер през 80-те години тя и семейството ѝ се намират в ресторант, където вечерят звездите Бърт Рейнолдс и Джордж Сегал. Тогава момиченцето, което е само на пет години, отива до мъжете и им заявява, че съвсем скоро ще стане звезда. Пророчеството ѝ се оказва напълно вярно.

Когато е на 8 години Британи започва да моли майка си да ѝ помогне по пътя към славата. Шарън е нагърбена със задачата да намери добър фотограф, мениджър и да закара детето си до Манхатън за прослушвания. За съжаление на Мърфи, тя ще трябва да се помоли още 4 години, тъй като майка ѝ се съгласява, когато момичето е на 12.

Британи Мърфи и майка ѝ Шарън. Снимка: Getty Images

Почти веднага, след като пуска биографията си, Британи получава покани за телевизионни реклами. Оттам тя се появява за малко в ситкоми като „Murphy Brown“ и „Boy Meets World“. Благодарение на успеха ѝ, Мърфи и майка ѝ се местят в Лос Анджелис през 1991 година. Тогава актрисата е на 14 години. Връзката между двете дами е доста силна, като Британи споделя, че майка ѝ прави всичко възможно, за да може тя да успее.

„Когато исках да се преместим в Калифорния, мама продаде всичко и стегна багажа. Тя е човекът, който винаги е вярвал в мен“

Прави големия си пробив на следващата година, когато е избрана за постоянен герой в ситкома „Drexell's Class“. Когато не е на снимачната площадка, Британи продължава образованието си в гимназия „John Burroughs“ в Калифорния.

През 1995 година Мърфи влиза в светлината на прожекторите с популярния филм „Clueless“, където си партнира с Алисия Силвърстоун. Филмът е модерен прочит на романа „Emma“ от Джейн Остин и се представя доста добре. Печалбите му достигат до 11 млн. долара само в първия уикенд от премиерата. Британи Мърфи пък се превръща в звезда.

Снимка: Getty Images

След невероятния успех на „Clueless“, 18-годишната актриса е засипана от оферти. Тя приема роля в „Interrupted“, където играе с Уинона Райдър и Анджелина Джоли, в „8 Mile“ с рапъра Еминем и в „Sin City“ със звездния актьорски състав, който включва Брус Уилис, Джесика Алба и Мики Рурк. Към това можем да добавим и дългогодишно озвучаване на героинята Луан Платер в анимацията „King of the Hill“. През 2006 година Мърфи получава още една гласова роля на големия екран. Тя е избрана да озвучава герой от „Happy Feet“.

(Не)Щастие в Рая

Постепенно с нарастването на славата се появяват и различни слухове за Британи. Тя започва връзка с Аштън Къчър през 2002 година, но отношенията им не довеждат до нищо сериозно. Видимото отслабване поражда съмнения в публиката, че актрисата използва наркотици. Мърфи категорично отрича твърденията и заявява, че никога не е докосвала хероин.

Държи се настрана от пороците, защото твърди, че обича живота и иска да живее колкото се може по-дълго. „Искам да стана много, много, много стара. Надявам се, че технологиите ще се развият толкова много, че ще има възможност животът да се продължава за неопределен период“. Въпреки големите успехи в началото на десетилетието, кариерата на Мърфи започва да запада.

Британи Мърфи и съпругът ѝ Саймън Монджак. Снимка: Getty Images

След участието си в „Sin City“ феновете все по-рядко виждат актрисата на голям екран, а филмите с нея не достигат кината и директно излизат на диск. Проблемите в работата се пренасят и в личния живот. Британи се сгодява за Джеф Кватинец, но двамата не стигат до сватба. Операцията се повтаря и с Джо Макалузо, с когото остават годеници само за година. 

Все пак щастието каца на рамото на актрисата, когато тя среща Саймън Монджак. Двамата се женят през 2007 година и заживяват заедно с майка ѝ в семейната къща в Калифорния.

Мистериозната смърт

През ноември 2009 година Мърфи пътува до Сан Хуан, Пуерто Рико, за да заснеме филма „The Caller“. Съпругът ѝ Саймън и майка ѝ Шарън отиват с нея. Още с кацането обаче нещата се объркват. Британи е уволнена на първия ден от снимките, а като причина се посочва пияното състояние на съпруга ѝ, който я придружава на снимачната площадка.

Въпреки уволнението, семейството остава да почива в Пуерто Рико, което се оказва доста грешно решение. Шарън и Саймън се заразяват със стафилококи. По време на полета обратно до Лос Анджелис, Мърфи е принудена да направи сърдечен масаж на съпруга си, след като той е получил лек инфаркт.

Снимка: Getty Images

В крайна сметка Британи също се заразява със стафилококи, а болестта я удря доста сериозно. Към средата на декември актрисата получава ужасен ларингит и преминава през втория си цикъл само за един месец, който причинява анемия. В продължение на шест седмици Мърфи е смятала, че може да победи болестта и не търси медицинска помощ. Все пак, в петък, тя решава да звънне на личния си лекар и да си запише час за понеделник. За съжаление, актрисата така и не стига до кабинета.

Въпреки че се опитва да се справи със собственото си заболяване, Мърфи се е грижела за майка си, която се е борила с невропатия и за съпруга си, който има гърчове и сънна апнея. Единствената мисъл, която поддържа актрисата жива, е нов старт в Ню Йорк. Тя е смятала, че ако семейството ѝ се върне на Източното крайбрежие, Монджак ще може да си намери работа като сценарист и режисьор и да прави независими филми.

Снимка: Getty Images 

Всички мечти обаче се изпаряват в декемврийската нощ на 2009 година. Тогава Британи започва да се задъхва, а устните ѝ са посинели от липсата на кислород, докато дробовете ѝ се пълнят с течност. „Тя беше взела антибиотик, хапчета за мигрена, лекарства против кашлица и спрей за нос. В деня, в който почина Мърфи, изпи и антидепресивно лекарство, лекарство против припадъци, противовъзпалително средство и бета-блокер“, пише семейният приятел Алекс Блок.

Малко по-късно Мърфи пада на пода в банята. Майка ѝ стига до нея, но само успява да чуе думите „Умирам. Ще умра. Мамо, обичам те“. Шарън се обажда на 911, но вече е твърде късно.

Конспирациите

Въпросите продължават да се появяват години след смъртта на Британи. През ноември 2013 година баща ѝ – Анджело Бертолоти, твърди, че дъщеря му е убита. „Да, тя е била отровена“, казва той. Поръчва допълнителни токсикологични доклади и заявява, че изследванията показват наличието на 10 тежки метала.

Шарън бързо отрича твърденията на бившия си съпруг. Тя заявява, че това по-скоро е обида, отколкото прозрение за това, което наистина се е случило. Анджело Бертолоти умира на 92 години през 2019-а. Документалният филм „Brittany Murphy: An ID Mystery“  от 2020 година се опитва да проникне в истината, но просто повдига още повече въпроси за случилото се, които остават и до днес.