Той имаше момчешка усмивка, непокорна прическа и ливърпулски акцент. Неговият гений се простира отвъд музиката, а отпечатъкът му върху света ще остане видим завинаги. Докато вълнуваше и вдъхновяваше тийнейджърите, той плашеше родители и пастори и беше мишена на ФБР от ерата на Никсън. 

Кой е бил този британски феномен? Е, това е бил неподражаемият Джон Ленън, който днес щеше да навърши 80 години.

Преди Бийтълс

С бомби, падащи около болницата, Джон Ленън е роден на 9 октомври 1940 година в разгара на Втората световна война. Майка му Джулия му дава бащиното име Уинстън в чест на британския лидер по това време. Баща му – Алфред, е бил търговски моряк и е отсъствал при раждането на Джон, както и през по-голямата част от детството му. 

Липсата на бащина фигура е изключително натоварващо бреме както за Ленън, така и за майка му. Когато навършва 4 години той вече не живее с Джулия, а се мести при бездетните си чичо и леля – Джордж и Мими. Двамата оказват строго, но любящо влияние върху Ленън през цялото му детство, въпреки че Мими е правила всичко възможно, за да откаже момчето от музиката. 

Снимка: БГНЕС

Тя е била от онези хора, които са му казвали: „Китарата е хубаво нещо, Джон, но никога няма да се изхранваш от нея“. Колко много е грешала. Майката на Ленън е подкрепяла повече музикалния му интерес. Всъщност Джулия е тази, която му купува първата китара. 

Въпреки че Ленън не живее заедно с майка си, двамата остават доста близки, като момчето редовно посещава къщата ѝ. Там те слушат записи на Елвис Пресли, свирят на банджо, укулеле и китара. Джулия пък е била чест посетител на сестра си, където е прекарвала сутрините в пиене на чай с Мими и разговаряйки със сина си. 

След едно от тези спокойни посещения се случва огромна трагедия. Докато Джулия един ден пресича улицата, за да се прибере вкъщи, тя е ударена и убита от преминаваща кола. Джон е бил на 16 години, когато майка му почива и носи тази тежест в себе си до края на живота.

По времето, когато Джулия умира, Ленън вече има проблеми в училище. Той е бил умен, но остроумието и отношението са му създавали проблеми с учителите. Джон е създавал комикси за случващото се в училището, носещи името „Ежедневният вой“. Списъците с наказания от гимназията показват, че Ленън е получил три забележки за един ден, както и наказания заради бой в клас, саботиране на часовете и липса на всякакъв интерес към урока.

Снимка: БГНЕС

Докато се забавлява в училище, Ленън обръщал голямо внимание на музиката си. Той е свирел в групата „Quarry Men“, чийто концерт в крайна сметка ще доведе до създаването на Бийтълс. На 6 юли 1957 година групата участва във фестивал на предградието „Уултън“ в Ливърпул, когато един от колегите на Джон решава да го запознае със свой приятел.

Кой е бил този приятел? Е, може би сте чували за него – едно момче на име Пол Маккартни. Той е с две години по-малък от Джон, но по никакъв начин не се притеснява от това. Маккартни дори учи Ленън как да настрои китарата си и го впечатлява с изпълнението на песента „Twenty Flight Rock“. Атмосферата на деня завинаги се запечатва в ума на Пол, дори и ако точната година не го прави.

„На празника на Уултън го срещнах. Бях дебел ученик и когато той облегна ръка на рамото ми, разбрах, че е пиян. Тогава бяхме деца, но въпреки пречките веднага станахме приятели“, казва Маккартни.

Графит, изобразяващ Джон Ленън и Пол Маккартни. Снимка: БГНЕС

Само след две седмици Пол е помолен да се присъедини към „Quarry Men“ и той се съгласява с удоволствие. Малко след това Маккартни запознава Джон и останалите членове на бандата с Джордж Харисън. Годината е 1958-а, а трима от четиримата Бийтълс вече се бяха намерили.

Но музиката не може да бъде единственият фокус на Джон. Въпреки че се проваля на изпитите си, лелята на Ленън и бившият му директор успяват да използват връзките си, за да може той да влезе в колежа по изкуства в Ливърпул. Влиза в училището през 1957 година, но не показва кой знае колко добри резултати. 

Там обаче среща първата си съпруга – Синтия Пауъл. Ленън никога не е имал подходящо оборудване за своите класове и винаги е вземал назаем инструментите на Пауъл. Освен това тя е трябвало да му помогне за изпитите, въпреки че той в крайна сметка отново се проваля. 

Снимка: БГНЕС

Въпреки цялата помощ, която му оказва, Ленън не бил мил и любвеобилен приятел. Всъщност той понякога е бил агресивен и по-късно признава за това. „Две години бях в сляп гняв. Постоянно или бях пиян, или се биех. Бях по същия начин и с другите си приятелки. Имаше нещо сбъркано в мен“, казва музикантът.

Връзката им обаче продължава и през 1962 година Пауъл разбира, че е бременна. В съответствие с времето, в което са живели, двамата се венчаят на обикновена гражданска церемония в Ливърпул. Музикалната кариера на Ленън вече е била на първо място и двойката пропуска медения си месец, за да може той да участва в концерт, състоял се в сватбената нощ.

Синтия ражда Джулиан Ленън през 1963 година, но заради продължаващия си музикален възход, Джон не обръща голямо внимание на сина си. Всъщност връзката между двамата не е била по-добра от тази със съпругата му – нещо, за което Джулиан публично говори по-късно през годините.

„Татко можеше да говори за мир и любов пред света, но никога не показваше тези чувства пред хората, които уж значиха най-много за него. Как можеш да говориш за мир и любов и да имаш разбито семейство?“

Джон е бил единственият женен член на Бийтълс и единственият, който е бил баща. Мениджърът на групата упорито се е опитвал да скрие този факт от света. Момичетата искаха идолите им да бъдат самотни и сладки. 

Бийтълс

Пътят на Бийтълс към славата започва в клуб „Cavern“, но е осеян с участия в Германия. Заедно с Ленън, Маккартни и Харисън, колегите Стю Сътклиф и Пийт Бест (двамата остават в групата само две години, след което са заменени от Ринго Стар) съставят групата за известния им престой в Хамбург. Момчетата, на не повече от 22 години, а Джордж само на 17, живеели в ужасни условия и оцелявали на хапчета и алкохол по време на престоя си.

Публиката обаче ги обича, особено сценичните лудории на Ленън. Една вечер той трябвало да бъде на сцената, но вместо това се забавлявал с жена и двамата са се разделили едва когато член на клуба изсипва студена вода върху тях. Вместо да се облече, за да излезе сух на сцената, Ленън грабнал китарата си и се присъединил към колегите си само по бельо и тоалетна седалка на врата.

„Трябва да си гад, за да успееш и това е факт. А Бийтълс са най-големите гадове на света“.

Когато групата се завръща в Ливърпул и продължават да свирят в „Cavern“, те привличат вниманието на млад собственик на звукозаписен магазин в района. Познавайки групата от посещенията в магазина му, Брайън Ъпстейн отива на едно от изпълненията им и вижда в тях потенциал, който го кара да стане техен мениджър. Той им осигурява договор и е до тях до смъртта си през 1967 година.

Ъпстейн е бил гей, а хомосексуалноста все още е била незаконна в Англия през 60-те години. През годините се говори, че Ленън и Ъпстейн са имали връзка, които до голяма степен произтичат от общата им почивка в Испания през 1963-а. Джон обаче опровергава тези слухове.

„Бях на почивка с Брайън Ъпстейн в Испания, където се носеха слухове, че двамата с него имаме любовна връзка. Е, това беше почти любовна връзка, но не съвсем. Никога не е била консумирана. Но пък си беше доста интензивна връзка“.

В началото на 1964 година Бийтълс достигат и Америка. На 7 февруари самолетът им каца на летище Кенеди в Ню Йорк. Тълпи от тийнейджъри ги посрещат и ги поздравяват. Докато си проправят път през хората, Ленън забавлява медиите с доза остроумие. Когато репортер го пита защо всички толкова много обичат Бийтълс, той отговаря: „Ако знаехме, щяхме да създадем друга група и да ѝ бъдем мениджъри“.

Два дни по-късно момчетата от Ливърпул правят първото си участие в шоуто на Ед Съливан. Докато публиката в студиото крещи и 73 млн. американци гледат от вкъщи, Бийтълс изпълняват пет песни. По време на предаването името на всеки от групата се появява на екраните. Това на Ленън обаче има допълнение – то гласи „Извинете, дами, той е женен“. Криенето на съпругата и детето било невъзможно за мъж, който ще стане един от най-разпознаваемите в света.

Снимка: БГНЕС

През 1964 година излизат както филмът, така и албумът „A Hard Day's Night“, отбелязващ нахлуването на четиримата от Бийтълс във филмовата индустрия. По-късно Ленън ще се появи в сатиричен филм, наречен „Как спечелих войната“. За да не бъде ограничен само до две артистични сфери, Джон публикува и книгата „In His Own Writ“.

Тъй като шейсетте продължават, Бийтълс остават на върха в света на поп културата и този висок профил означава, че устата на Ленън може лесно да вкара него и групата в беда. През 1966 година той казва пред репортер, че групата е по-известна от Исус. Когато материалът е публикуван, той предизвиква вълна от критики. 

Започва инициатива „Изгорете Бийтълс“, която се провежда в САЩ. По време на нея тийнейджъри и техните родители изгаряли албуми, снимки и други сувенири на групата. 

„Християнството ще си отиде. То ще изчезне и ще се свие. Няма нужда да спорите за това. Прав съм и ще го докажа. Сега сме по-популярни от Исус. Не знам кое ще си отиде първо – християнството или рокендролът“.

През 1967 година Бийтълс издига рокендрола до нови висоти с излизането на „Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band“ – психеделичен концептуален албум, който включва колаж от исторически и известни личности на корицата си. Първоначално Исус е трябвало да бъде сред тях, но след коментара на Ленън той е премахнат.

За една от песните в албума – „Lucy in the sky with diamonds“, отдавна се смята, че е свързана с наркотици, тъй като основните думи в заглавието създават съкращението на LSD. Въпреки това, Ленън казва, че вдъхновението за песента идва от едно от любимите му литературни произведения – „Алиса в страната на чудесата“. 

Снимка: БГНЕС

През този период Ленън започнал да се движи в авангардни артистични среди, главно поради новата си връзка с Йоко Оно. Двамата се срещат по време на една от нейните изложби, а срещата им се състои единствено в това, че тя му подава картичка, на която не пише нищо друго, освен „дишай“. 

Въпреки че Ленън все още е женен за Синтия, той и Оно започнали да прекарват времето си заедно и дори записват общ албум, наречен „Две девици“, а на корицата са застанали те двамата и са напълно голи. Джон и Синтия се развеждат официално през 1968 година.

Година по-късно Ленън и Оно се венчаят на церемония, състояла се на Гибралтарската скала. Събитието е възпято и в песента „Баладата на Джон и Йоко“. Докато сватбата им е била относително лична, двамата приветстват света на медения си месец. Двойката устройва лагер в хотел „Хилтън“ в Амстердам, за да насърчат световния мир. Те лежат на легло, напълно облечени, в продължение на седмица. 

Джон и Йоко в хотел „Хилтън“ в Амстердам. Снимка: БГНЕС

Повтарят действието си две седмици по-късно в Монреал, където записват и „Give Peace a Chance“, заобиколени от членове на пресата, приятели и последователи. По това време Ленън е бил напълно посветен на живота си с Оно и всеки от Бийтълс е започнал да се движи в свои води.

Присъствието на Йоко в звукозаписното студио и нейният принос към музиката раздразнил членовете на групата и всички останали започнали да изследват различни артистични стилове. Това дава началото на разпадането на най-известната група в света. 

Ленън е първият, който съобщава, че напуска и го прави през септември 1969 година. Пол Маккартни обаче е този, който публично обявява новината пред света и Бийтълс официално се разделят на 10 април 1970 година.

След Бийтълс

Въпреки че беше оставил Бийтълс в миналото, Ленън не се отказва от музиката. Първият му солов албум излиза през 1970-а, като много от песните са вдъхновени от първичната терапия с писък, която той започва да практикува като метод за справяне с травмата, преживяна в детството си. Песента, която може би най-много демонстрира влиянието на терапията, е „Майка“.

По времето, когато Ленън издава следващия си албум, той и Оно живеят в САЩ и се настаняват в луксозна жилищна сграда в Ню Йорк. Именно там Джон написва емблематичната си песен „Imagine“. Песента и албумът се превръщат в огромен хит и близо 40 години след смъртта на Ленън все още са популярни сред малки и големи.

Властите в САЩ обаче не харесвали влиянието на Ленън върху младите, който пее за злото на войната и призовава към мир. Това превръща изпълнителя в заплаха за преизбирането на Ричард Никсън и през 1972 година правителството отменя визата на Ленън. Заплашват го с депортиране, но за да не бъде разделен с Оно, изпълнителят спира с антиправителствените си акции. 

Снимка: БГНЕС

Това обаче не решило проблемите му и Ленън трябва да наеме адвокати, които да му помогнат да остане в САЩ. Чак през 1976 година, когато властта на Никсън се разпада заради скандала „Уотъргейт“, Джон получава зелена карта. 

По време на борбата с американското правителство, Ленън се е борил и за връзката си с Йоко Оно. Двамата се разделят за повече от година и музикантът дори се мести в Калифорния, за да живее с бившата секретарка Мей Панг, с която Оно го насърчила да започне връзка. По-късно Ленън нарича този период „Изгубеният уикенд“, тъй като се подхранва с алкохол и наркотици и бележи връх на агресивното му поведение. Веднъж дори се опитва да удуши Панг.

В отсъствието на съпруга си Оно осъзнава, че има нужда от него. В крайна сметка тя вини обществения натиск за проблемите им и казва пред Playboy, че Джон е добър човек, но хората са били твърде агресивни към тях. Когато двамата се събират, Оно бързо забременява. Ражда Шон Ленън на 9 октомври 1975 година, когато Джон навършва 35.

С раждането на Шон настъпва и сериозна промяна в поведението на музиканта. Ако преди е бил отсъстващият баща на Джулиан, сега Ленън се отказва от музиката си, за да прекара повече време със семейството. През 70-те години Джулиан се събира отново с Джон и двамата дори свирят на китара. 

В продължение на пет години Ленън се фокусира  върху домашния живот, но през 1980-а отново усеща привличането към музиката. Започва да пише песни, записва албум и официално отново излиза на сцената. Издава „Double Fantasy“, с което се бележи началото на втория тур от кариерата му.

Смъртта на Джон Ленън

Но завръщането му продължава съвсем малко. Два месеца след пускането на албума, Ленън и Оно се насочват към звукозаписното студио, за да работят по нови песни, които той е написал. По пътя обаче ги спира Марк Дейвид Чапман, който иска автограф от Ленън. 

Марк Дейвид Чапман. Снимка: БГНЕС

В края на деня, малко преди 23:00 часа, Чапман все още чака пред студиото. Докато Ленън и Оно минават покрай него, той вади пистолет и стреля пет пъти към музиканта. Йоко започва да вика за помощ, обажда се на линейка, която откарва Ленън в болница „Рузвелт“. За съжаление, усилията на лекарите са безуспешни. 

Джон Ленън е обявен за мъртъв на 8 декември 1980 година в 23:00 часа. 

Снимка: БГНЕС