Спомняте ли си за анимацията „Принцеса Анастасия“, която излиза през 1997 година? Филмчето е базирано на едноименния филм от 1956-а. Историята е свързана с градска легенда, според която Анастасия всъщност оцелява след жесток разстрел на семейството си. 

Във филма от 1956-а, Ингрид Бергман изиграва принцесата, която страда от амнезия и не помни истинското си потекло. Там тя започва да се нарича Ана и среща мошеник на име Сергей Бони, който се опитва да се добере до богатството на семейството ѝ. Принцесата си спомня истинското си потекло, когато се среща с баба си. 

Вместо обаче да заеме полагащата ѝ се роля на императрица, Анастасия избира да се омъжи за Сергей и да заживее щастлив живот. И докато финала на филма е истинска холивудска приказка, то в реалния живот не става точно така. 

Кои са семейство Романови?

Романови са били най-силното семейство в Русия в продължение на 300 години. Те са се справяли доста добре в политически и икономически аспект. Придобивайки властта през 1613 година, династията управлява до март 1917 година, когато цар Николай II е убит. Той е бил свързан с много големи благородни семейства в цяла Европа. 

Николай и царица Александра имат пет деца – Олга, Татяна, Мария, Анастасия и Алексей. Единственото момче страда от хемофилия, което означава, че често не му е позволявано да извършва същите дейности като сестрите си, защото всякакъв вид порязване или натъртване би застрашило здравето му. 

Отдадеността на Александра към Руската православна църква я свързва с Григорий Распутин – човек, който твърди, че има мистични лечебни сили. Царицата често се е обръщала към него, за да помогне за излекуването на Алексей. 

Принцеса Анастасия

Анастасия се ражда на 18 юни 1901 година и е най-малката от трите момичета. Заедно с брат си и сестрите си, принцесата е отгледана по строги правила. Въпреки статута на семейството, децата често са спали на обикновени легла и са вършели повече от домакинските задължения сами. 

Според Анна Вирубова, близка приятелка на семейство Романови, Анастасия е била „будно и умно дете“, което обичало да прави номера на останалите деца. Петимата са били обучавани от частни учители, което било напълно обичайно за царското потомство. Анастасия споделяла стая с Мария и двете били много близки по време на детството си.

„Голямата двойка“ е бил прякорът на Олга и Татяна, а Анастасия и Мария са били наричани „Малката двойка“. Освен Алексей, сестрите Романови също страдали от различни заболявания. Анастасия имала слаб мускул в гърба и болки в сливиците, които понякога се отразявали на енергията ѝ.

Мария се подложила на операция за премахване на сливиците, която причинила кръвоизлив, който за малко не убил принцесата. 

Февруарската революция

По време на Първата световна война, царицата и двете ѝ по-големи дъщери стават доброволки като медицински сестри в Червения кръст. Анастасия и Мария били твърде малки, за да се присъединят към редиците и затова те посещавали ранените войници в болницата в Санкт Петербург. 

През февруари 1917 година избухва Руската революция, като мафиоти протестират срещу дажбата на храна, която съществува от началото на войната. През осемте дни на сблъсъци и безредици, членове на руската армия дезертират и се присъединяват към революционните сили. Исканията са за прекратяване на императорското управление и кралското семейство е поставено под домашен арест.

На 2 март Николай абдикира от свое и от името на Алексей, предлагайки за свой наследник брат си Михаил. Той обаче бързо осъзнава, че няма да има подкрепа от страна на правителството и отказва предложението, оставяйки Русия без монарх за първи път, което води до създаването на временно правителство.

Затвор

Когато революционерите наближават царския дворец, временното правителство отстранява семейство Романови и ги изпраща в Тоболск, Сибир. През 1917 година те пристигат в града с влак и заедно със слугите си са заключени в къщата на бившия губернатор. Там семейството не е било малтретирано по никакъв начин.

Децата продължават с уроците си, преподавани от баща им. Царица Александра, въпреки влошеното си здраве, продължава да прави ръкоделия и да се занимава с музика. Когато болшевиките превземат Русия, семейството отново е преместено в къща в Екатеринбург. 

Въпреки статута си на затворници, Анастасия и останалите деца се опитват да живеят максимално нормално. Все пак ситуацията започва да оказва своето влияние. Александра все по-често и по-дълго боледува, а състоянието на Алексей се влошава. Самата Анастасия започва да се чувства като в капан. Един ден тя отваря прозореца на горния етаж, за да подиша чист въздух. Тогава страж стреля срещу нея, пропускайки я със сантиметри. 

Екзекуцията

През октомври 1917 година в Русия започва гражданска война. Болшевишките похитители на семейство Романови, известни като „Червените“, преговарят за размяна с антиболшевишката страна, известна като „Белите“. Преговорите обаче се провалят. Когато „Белите“ достигат до Екатеринбург, кралското семейство изчезва и плъзва слух, че те вече са били убити.

Яков Михайлович, болшевишки революционер, пише разказ за смъртта на фамилията Романови. Той казва, че на 17 юли 1918 година, в нощта на убийството, всички са били събудени и инструктирани да се облекат набързо. На Николай и Александра им е казано, че сутринта ще бъдат преместени на сигурно място, в случай че Бялата армия дойде за тях.

Цялото семейство е отведено в малка стая в мазето на къщата в Екатеринбург. Михайлович и цялата охрана влизат вътре, информират царя, че трябва да го екзекутират и започват да стрелят. Николай и Александра загиват първи от дъжда от куршуми, а след това са убити децата и всички слуги. Според Яков, Анастасия и Мария са били притиснати до стена, ранени, и са били убити с щиковете на охраната.

Десетилетия на конспиративни теории

В годините след екзекуцията, започват да се появяват различни конспиративни теории. В началото на 1920 година много жени твърдят, че са принцеса Анастасия и всъщност са оцелели след атаката. Една от тях, Евгения Смит, дори пише „мемоарите си“ като Анастасия, включвайки подробно описание как е избягала от похитителите си.

Друга жена, Надежда Василиева, се появява в Сибир и е затворена от болшевишките власти. Тя умира в психиатрична клиника през 1971 година. Анна Андерсън обаче е най-известната от всички. Тя твърди, че е Анастасия и е била ранена, но оцелява и е спасена от охранител, който съчувствал на семейството.

От 1938 до 1970 година Андерсън се бори да бъде призната като единствената оцеляла от екзекуцията. Съдилищата в Германия обаче постоянно установяват, че тя не представя конкретни доказателства, че наистина е принцеса Анастасия. Андерсън умира през 1984 година. Десет години по-късно ДНК експертиза показва, че тя по никакъв начин не е свързана със семейство Романови. 

През годините се появяват и други самозванци, които твърдят, че са Олга, Татяна, Мария или Алексей. През 1991 година в гората извън Екатеринбург е открит гроб, а ДНК от телата в него показва, че те са на семейство Романови. 

Интересното е, че две от телата липсват – тези на Алексей и една от сестрите му. През 2007-а руски строител открил изгорени останки на горско място, което съответства на описанието, дадено от Михайлович. Той подробно описва къде охранителите са оставили телата на Романови.

Година по-късно ДНК показва, че това са останалите две тела. Експертизата заключава, че семейството наистина е избито през 1918 година. През 2000 година Руската православна църква канонизира фамилия Романови.