5 погрешни схващания за храненето, развенчани от диетолог (1 част)

Здравословното хранене се е превърнало в предизвикателство, меко казано. Причината не е само в огромния брой възможности, които срещаме в магазина за хранителни стоки, макар че цяла пътека само с нарязан хляб не помага. Това е информационното претоварване, което идва заедно с тези възможности. На лицевата страна на почти всяка опаковка на храна се твърди, че тя има впечатляващи здравословни ползи, но етикетът с хранителните стойности отзад често показва друга картина.

Влиятелните личности в социалните мрежи, които се кълнат в различни диетични съвети всяка втора седмица, не улесняват нещата. Нито пък новинарските емисии, които съобщават за някоя непозната „суперхрана“, която трябва да добавим към диетата си.

В днешно време съвети за хранене идват отвсякъде и което е още по-лошо, информацията често си противоречи.

„Компаниите, произвеждащи храни, рядко имат предвид нашите интереси“, казва Маг Аяд, диетолог, специализирал в областта на контрола на теглото в Хюстън Методист. „Това често води до маркетингови послания, които ни карат да вярваме, че има определени видове храни, които трябва да консумираме, както и такива, които не трябва да консумираме.“

Биопродукти, без холестерол, каквато и да е модна диета, която е най-популярна в наши дни – лесно е да се вманиачим в мисленето, че нещо е здравословно (или нездравословно), а всъщност не е. За да отсеете кое наистина е полезно за вас, Аяд развенчава пет от погрешните схващания за храненето, които чува най-често.

Заблуда № 1: Захарта е вредна за вас

Захарта се ползва с лоша слава, но не всички критики са оправдани.

Нека започнем с естествените захари, които се съдържат в плодовете, млечните продукти и други подобни. Да, вярно е – можете да ядете или пиете твърде много от всичко, включително плодове и мляко. Но храните, съдържащи естествени захари, имат допълнителното предимство, че съдържат такива неща като фибри, протеини, витамини, минерали и антиоксиданти. Тези хранителни вещества са полезни за нашия организъм. Приемането на достатъчно количество от тях със сигурност не е нещо лошо, особено в света на ултрапреработените храни, в който живеем.

Но какво ще кажете за захарите, за които се сещаме най-често, когато чуем тази дума – гранулирана захар, кафява захар, мед, трите помпички ванилов сироп в кафето ви? Тяхната история, историята на рафинираните захари, които добавяме към храните и напитките, е малко по-сложна, но Аяд казва, че консумацията на добавена захар не е автоматично вредна за вас.

„Ако сте здрав човек – нямате диабет, нямате проблеми с контрола на теглото – и искате да подсладите нещо или да си вземете бонбон, не е нужно да се лишавате изцяло от захар“, казва Аяд.

Има обаче и последствия от това да си хапвате колкото си искате и когато си поискате. Увеличаването на теглото е най-очевидното.

Официалната препоръка е да се ограничи консумацията на добавена захар до:

- 24 грама на ден, ако сте жена;

- 36 грама на ден, ако сте мъж;

„Прекомерният прием на захар води до по-силно възпаление в организма“, обяснява Аяд. „Здравият организъм е в състояние да се възстанови по естествен начин от това, стига да не консумирате постоянно захар в големи количества.“

Ето защо изкуствените подсладители могат да имат място в диетата на всеки, а не само на хората, които се опитват да контролират диабета или теглото си.

„Едно пакетче захар е около 4 грама“, казва Аяд. „Ако сложите едно пакетче в кафето си, за да го подсладите, и след това получите малко повече захар тук и там, но не сте надхвърлили лимита си в края на деня, това е нормално. Но ако слагате три-четири пакетчета захар в кафето си и пиете по няколко чаши всеки ден, вероятно вече сте преминали границата – и то без да се вземат предвид другите източници, които може да консумирате през останалата част от деня. Именно тогава искаме да започнем да търсим начин да заменим част от тази захар с изкуствен подсладител.“

Друг пример за това колко бързо може да се натрупа добавена захар: газираните напитки. Една кутия съдържа 39 грама добавена захар, което означава, че само една газирана напитка може да надхвърли дневния лимит.

Заблуда № 2: Биологичните продукти са по-здравословни от небиологичните

В наши дни биологичните продукти и говеждото, свинското и птичето месо, хранени с трева, имат собствени коридори и секции. Но какво изобщо означава „органичен“? Министерството на земеделието на САЩ (USDA) го определя като продукт, който е произведен в съответствие със стандартите за биологично производство на агенцията, които включват методи, спомагащи за насърчаване на екологичното равновесие, опазване на биологичното разнообразие и намаляване на използването на синтетични химикали. Как това се отразява на това, което всъщност ядете?

„Огромен брой проучвания и метаанализи показват, че количеството пестициди, което намалявате чрез биологичното земеделие, е съвсем незначително, след като попадне в червата ни“, казва Аяд. „Освен това телата ни са много ефикасни в детоксикацията на нещата, които идват от храната ни, и ние все още сме в състояние да водим по-здравословен начин на живот.“

Той добавя, че „органичен“ не означава също, че хранителният продукт осигурява повече хранителни вещества, витамини или минерали.

„Тази храна се продава като нещо, което е „по-здравословно“ за нас, но няма проучвания, които да показват, че органичните храни са по-добри по отношение на това, че водят до по-добри здравни показатели“, обяснява Аяд. „Проблемът е, че сега хората смятат, че трябва да консумират този уж по-добър продукт, който, между другото, е по-скъп от конвенционалните продукти.“