Крайностите в климата увеличават токсините в храната ни

Борейки се да се справят с увеличаващите се екстремни климатични явления, редица култури произвеждат повече химически съединения, които могат да причинят здравословни проблеми при хората и животните, хранещи се с тях, предупреждават учени, цитирани от Ройтерс.

Нов доклад на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) показва, че насаждения като пшеница и царевица произвеждат повече токсини като защитна реакция срещу климатичните крайности.

Въпросните съединения обаче са вредни за хората и добитъка, ако бъдат консумирани продължително, отбелязват авторите на доклада.

„Културите реагират на сушата и повишението на температурите подобно на хората в стресова ситуация“, казва Джаклин Макглейд от Програмата на ООН за околната среда.

При нормални условия растенията преобразуват абсорбираните нитрати в хранителни аминокиселини и протеини. Продължителната суша обаче забавя или предотвратява преобразуването, в резултат на което в културите се натрупват повече опасни нитрати. Приемът чрез храната на твърде голямо количество от тях нарушава способността на червените кръвни клетки да транспортират кислород в човешкото тяло.

Сред растенията, склонни да натрупват твърде много нитрати по време на стрес, са царевицата, пшеницата, ечемикът, соята, просото.

Някои реагиращи на суша растения като маниока, лен, царевица и сорго натрупват циановодород, когато внезапно бъдат изложени на големи количества валежи. Циановодородът също предизвиква смущения в преноса на кислород при хората. Дори краткотрайното излагане на действието му може да е опасно за човека.

Случаи на натравяне с нитрати или циановодород са съобщени във Филипините през 2005 г. и Кения през 2013 г.

Афлатоксините – поразяващи растенията плесени, които повишават риска от чернодробни проблеми, рак и слепота и възпрепятстват развитието на зародишите и бебетата, също се разпространяват до повече региони в резултат на променящите се климатични модели вследствие на глобалното затопляне.

Около 4,5 милиарда души в развиващите се страни ежегодно са подложени на действието на афлатоксини.

Според доклада на Програмата на ООН за околната среда, ако глобалните температури продължат да се повишават, Европа също ще бъде изложена на повишен риск от афлатоксини в отглежданите на територията на континента култури. Опасността е при покачване на температурите с 2 градуса Целзий. Според учените обаче светът е на път към повишение на глобалните температури с над 3 градуса Целзий.

Увеличението на токсините в културните насаждения може да окаже сериозен ефект върху глобалната здравна система, която и без това е изправена пред проблеми с хранителната безопасност, предупреждават учените.