Работният му ден започва час преди този на другите.
Все бърза за среща, гледа си часовника, не отлепя поглед от смартфона дори на обяд, вечер стои до късно, води служебни разговори дори на срещи с приятели, а служебните мейли, изпратени за ден,е оттук до Луната .
Когато обаче стане въпрос за резултатите, които този човек е постигнал, излиза, че голяма част от дейността му е като тичането на хамстера в колелото – много изморително, но абсолютно ненужно.
Такива хора често са неудовлетворени от себе си, защото полагат усилия, а не постигат очакваните от тях резултати.
Липсата на резултат от своя страна води до разочарование, до стоене на едно място в службата, а понякога и до уволнение.
Едно такова напразно хабене на енергия не е добро за никого, особено ако в ролята на хамстера сме самите ние.
За това имаме и няколко съвета по темата, взети назаем от книгата „4-часова работна седмица“.
Авторът й Тим Ферис съветва: Забавете темпото и не забравяйте: трябва да се работи умно, а не здраво“.
Най-важното от всичко е да имате план за деня. Да знаете кои са важните задачи, които трябва да бъдат свършени на всяка цена.
Правете само по едно нещо и го довеждайте до край. Не скачайте от задача на задача, само защото някой се е обадил по телефона или ви е писал в скайпа с някаква внезапно хрумнала му идея.
Първо приключете текущата задача и чак след това обърнете внимание на следващата.
Задължително си почивайте на всеки два часа. Наистина е задължително, почивката е част от продуктивната работа.
Тя не е мързел или загуба на време, а необходимост за мозъка и здравия ви разум.
Можете да се разходите, да пиете чаша вода, да хапнете плод, да се чуете с близките си, да си измиете зъбите – но при всички случаи станете от компютъра.
След това се заемете с новата задача.
Не се разсейвайте със знаете-коя-социална-мрежа, не чатете с приятели, дори да пишете със скоростта на светлината.
Сами ще установите, че ако премахнете всички „крадци на време“, ще постигнете много по-добри резултати с по-малко усилия.
И в края на месеца доволни ще сте и вие и шефът, защото него го интересуват целите, а не средствата, а за вас пък е важно да не полудявате от работа.