Ежедневно консумираме закуска, обяд и вечеря и се храним и с множество бактерии, вируси и гъбички, които живеят във и върху нас. Те формират микробиом, който изпълнява различни функции, включително разграждане на храната, която организмът се затруднява да разгради. Много фактори се отразяват на микробиома, като хранителният режим не прави изключение и оказва огромно влияние върху здравето на червата.
Можем да контролираме баланса на микробите и да подобрим чревното здраве, като подбираме по-внимателно храната в менюто си. Диетичните фибри, които могат да се открият в плодове, зеленчуци, ядки, бобови растения и пълнозърнести храни, се считат за най-доброто гориво за чревните бактерии.
Фибрите образуват късоверижни мастни киселини, които подхранват чревната бариера, подобряват функция та на имунната система и са от полза срещу възпаленията, като по този начин намалява рискът от развитие на рак. Следователно, колкото повече фибри консумираме, толкова по-голямо е количеството бактерии в червата, усвояващи фибрите.
Хранителният режим с ниско съдържание на фибри, който се състои основно от преработени храни, означава по-малко „гориво“ за чревните бактерии и води до намаляване на броя им. Това вреди на разнообразието на бактерии в микробиома.
Храните с високо съдържание на мазнини, като пълномасленото мляко и подсладените газирани напитки, се свързват с намаляване на разнообразието на бактериите.
Ферментиралите храни, включително кисело зеле, кимичи и комбуча, съдържат пробиотични бактерии. Те подпомагат чревното здраве и храносмилането.