Може би най-известната любовна история във Великобритания е тази между кралица Виктория и принц Алберт. Тя е изпълнена с щастие и тъга, известна доза кръвосмешение и много, много писма. Виктория е запомнена от множеството като тъжната вдовица, която жадува за компанията на любимия си. Но как двамата се срещат и как се влюбват? Винаги ли е имало разбирателство между тях?
„Скъпият ми любим Алберт... и неговата неизмерима любов и внимание ми осигуриха райско щастие и удоволствие“, пише кралицата в сватбената си нощ. Тя допълва, че церемонията е била най-щастливият момент в живота ѝ. Тези думи са доказателство, че любовта между Алберт и Виктория е била истинска.
Кралицата, която сяда на трона през 1837 година, винаги е твърдяла, че никога няма да се омъжи. Кандидати за ръката ѝ не липсвали, но тя така и не се съгласила на нито едно предложение. Докато един ден съдбата не я среща с Алберт и всичко се променя. Историята им е доказателство за това, че бракът между двамата е бил единствено и само по любов, а не по задължение.
Алберт е принц на Сакс-Кобург и Гота, чиито територии днес попадат в провинциите Бавария и Тюрингия в Германия. Той е първият братовчед на Виктория и е син на Ърнест I – херцог на Сакс-Кобург и Гота и брат на херцогиня Виктория фон Сакс-Кобург – майка на бъдещата кралица.
Въпреки че са изродени от същата акушерка в рамките на три месеца един от друг, двойката е имала слаб контакт по време на детството си. Двамата обаче много добре знаят за намерението на семействата им някой ден да ги оженят. Докато младата принцеса растяла, майка ѝ се наговаря с брат си Леополд, за да венчаят децата си. Това би защитило властта на Великобритания и би осигурило редица по-малки европейски държави да останат под шапката на кралицата.
Леополд, който бил женен за дъщерята на Джордж IV, урежда Алберт и по-големия му брат Ернст да посетят замъка Уиндзор през май 1836 година, надявайки се да се запознаят с братовчедите и да предизвикат романс на рождения ден на принцесата. Чичото на Виктория – Уилям IV обаче смята това за неподходяща двойка, предпочитайки принц Александър от Холандия.
Срещата между Алберт и Виктория обаче проработва. След като прекарва малко време с принца, бъдещата кралица пише в дневника си, че се радва на неговата компания и го описва като „изключително красив с тъмна коса, приблизително същия цвят като моята, очите му са големи и сини, има красив нос, сладка уста и фини зъби“. Добавя, че е очарована от лицето му и изражението, което излъчва, е възхитително. Историята разказва, че Виктория е плакала, когато Алберт си тръгва от двореца.
За разлика от това, тя описва външния вид на принц Александър като много вял и неподходящ.
Виктория пише на чичо си Леополд, като му благодари, че е представил синовете си и че ѝ е предоставил възможност за голямо щастие. „Той притежава всяко качество, което може да ме направи щастлива. Той е толкова разумен, толкова мил, толкова добър и също толкова любезен“, пише тя за братовчед си.
По това време годежът не е бил на първо място, тъй като и двамата са били само на 17 години. Въпреки това семейството е очаквало с нетърпение връзката им да процъфти и да премине в нещо по-сериозно.
Само година по-късно Уилям IV умира и Виктория става кралица през юни 1837 година. Въпреки че новата кралица е решила да направи Бъкингамския дворец своя лична резиденция, майка ѝ я следва. Това отчасти е било свързано със обществената конвенция, че неомъжената жена трябва да живее с родителите си. Освен това херцогинята е искала да държи дъщеря си под око.
Тогава обаче Виктория е на власт и може да прави каквото си иска. Затова тя дава на майка си отдалечен апартамент, далече от нейния в двореца, за да се спаси от нейното присъствие.
След като Алберт се завръща в Европа, двойката продължава да си разменя писма. Принцът посещава университета в Бон, където учи право, политическа икономика, философия и история на изкуството. Бил е отличен спортист – особено опитен във фехтовката и ездата. Кралицата винаги се е интересувала от образованието на любимия си, тъй като тя не е имала възможност да се докосне до университет и колеги.
Двойката се събира отново при второто посещение на Алберт във Великобритания през октомври 1839 година. Връзката, развита чрез писмата им, трябва да е била доста силна, защото само пет дни по-късно Виктория предлага брак на принца. Поради нейния ранг на кралица, не е било прието Алберт да ѝ поиска ръката.
Само четири месеца по-късно, на 10 февруари 1840 година, двойката се венчае. Кралицата носи бяло и цветя в косите си, създавайки традиция, която ще се следва от всички кралски булки. Принцът пък е изглеждал елегантно в своята фелдмаршалска униформа.
Дванадесет малки шаферки носят воала на булката, а на роклята си Виктория носи брошка от сапфир. Бижуто ѝ е било подарено от Алберт предишната вечер, а пра-правнучката на Виктория – кралица Елизабет II, все още я носи. Кралицата е носела и венец от портокалови цветове – символ на плодородието, което явно проработва. Тя и съпругът ѝ имат девет деца.
Младоженците прекарват тридневен меден месец в замъка Уиндзор, където се срещат за първи път. Причината е, че кралицата не може да отсъства дълго време от задълженията си. Тя нарича сватбения си ден „най-щастливият в живота ми“ и определя брачната си нощ като „най-радостната“.
Въпреки че се радвала на любовните игри, Виктория е мразела бременността и раждането. Тя страдала от постродилна депресия при всяко от деветте си деца. Съпругът ѝ обаче е бил мъж, обичащ семейството, а прислужницата го описва като необичайно мил и търпелив. Той се грижи за образованието на децата и с радост се включва в семейните игри, но Виктория не следва примера му. Кралицата смятала най-големия си син – Алберт, за грозно момче с болезнено малка и тясна глава.
Алберт имал известни затруднения да се приспособи към ролята си на съпруг на кралицата, но в крайна сметка намерил своя път. Той започнал да популяризира благотворителни каузи и да действа като секретар на Виктория. През 1857 година получава титлата „принц Консорт“ – първа в британската история.
Съпрузите били толкова отдадени един на друг, че често били описвани като лоши родители, защото се интересували само от себе си. Връзката им обаче освен страстна е била и доста турбулентна. Виктория мразела начина, по който Алберт е бил толкова морален и често коментирал поведението ѝ. Принцът пък искал тя да бъде по-активна в управлението на страната.
Тъй като Виктория често забременявала, Алберт поемал голяма част от нейните правомощия. Това накарало кралицата да се почувства раздвоена – от една страна била доволна, че съпругът ѝ показва своите способности пред Великобритания, но от друга се притеснявала, че той краде властта.
Въпросът за споделянето на властта е бил постоянен трън в брака. Алберт бил с дълбоки интереси към изкуствата, науката и новите технологии. Той използва влиянието си като съпруг на Виктория, за да доразвие някои от страстите си, като добави към титлите си и президент на Обществото за изчезване на робството и канцлер на университета в Кеймбридж.
Зад затворените врати на двореца обаче внимателно изработеният публичен образ на перфектното семейство показва признаци на напрежение. Заключени в безкрайна борба за власт, между влюбените избухват ужасни скандали. Алберт се уплашил от истеричните изблици на Виктория, страхувайки се, че тя е наследила лудостта на дядо си Джордж III, чието 60-годишно управление е било затрупано с периоди на влошено психично здраве.
Посъветван да не спори със съпругата си, в случай че страховете му се окажат верни, Алберт бил принуден да общува с нея чрез бележки по време на нейните периоди на ярост. Той поставял бележки под вратата ѝ, с които си говорил с нея без да се виждат.
Най-големият син на двойката също предизвиква напрежение в семейството и бил разочарование за родителите си. Нито надарен в интелектуално отношение, нито особено красив, той се разбунтувал срещу големите очаквания на кралицата и принца. Младежът се отдава на живот на удоволствията и лесните жени. Именно това кара Алберт да вземе нещата в свои ръце.
Двамата поемат на дълга разходка в градината на замъка Уиндзор, за да си поговорят по мъжки. Въпреки огромната болка в краката си, принцът не се отказва от срещата със сина си. Това е и последният път, в който баща и син разговарят. След завръщането си в двореца, принц Алберт изнемощява и само няколко седмици по-късно умира. Бил е само на 42 години.
Виктория така и не се възстановява напълно от смъртта на съпруга си. До края на живота си тя се облича в черно и рядко се появява на публично място. Заобикаля се с вещи, които да ѝ напомнят за любимия ѝ и всяка вечер е взимала халата му в леглото си. Освен това тя е карала прислужниците да носят гореща вода за бръснене, както Алберт е искал докато е бил жив.
Принцът е бил всичко за кралицата – довереник, съпруг, любовник и най-близък съветник. Смъртта му нанася опустошителен удар на Виктория и британската монархия. След това кралицата забравя за пукнатините в брака и описва съпруга си като светец.














Димитровден ни носи дъжд и оранжев код за опасно време
Поверия и обичаи на Димитровден
Успехи за четири зодии на 26 октомври
Рецепта за яйца със спанак по турски
Определиха химичния състав на кометата Понс – Брукс
Учените съставиха най-големия в историята каталог на галактическите купове
Русия ще достави на Луната първите елементи за лунна станция до 2034 г.
„Най-евтиният в света“ хуманоиден робот струва само 1370 долара (видео)
ЦСКА ще поваля Берое за старт на победна серия
Спортът по телевизията днес, 26 октомври
Мачовете по телевизията днес, 26 октомври
Не направихме основни неща в играта, ядосва се Слот след загубата
Мъдър бюджет: 6 съвета как да спестим за празниците отрано
5 храни, които задължително да премахнете при раздразнен стомах
Нумерологична прогноза за 26 октомври
Протеинови барчета с шоколад и фъстъчено масло
Болест на котешкото одраскване
XII национален конгрес по интервенционална кардиология – научни достижения, иновации и обмен на опит с терапевтична работа на живо
ИСУЛ обявява безплатни прегледи за рак на простатата през ноември
Пирогов провежда още един курс по първа долекарска помощ при инциденти с възрастни
Остави коментар