Може би най-известната любовна история във Великобритания е тази между кралица Виктория и принц Алберт. Тя е изпълнена с щастие и тъга, известна доза кръвосмешение и много, много писма. Виктория е запомнена от множеството като тъжната вдовица, която жадува за компанията на любимия си. Но как двамата се срещат и как се влюбват? Винаги ли е имало разбирателство между тях?
„Скъпият ми любим Алберт... и неговата неизмерима любов и внимание ми осигуриха райско щастие и удоволствие“, пише кралицата в сватбената си нощ. Тя допълва, че церемонията е била най-щастливият момент в живота ѝ. Тези думи са доказателство, че любовта между Алберт и Виктория е била истинска.
Кралицата, която сяда на трона през 1837 година, винаги е твърдяла, че никога няма да се омъжи. Кандидати за ръката ѝ не липсвали, но тя така и не се съгласила на нито едно предложение. Докато един ден съдбата не я среща с Алберт и всичко се променя. Историята им е доказателство за това, че бракът между двамата е бил единствено и само по любов, а не по задължение.
Алберт е принц на Сакс-Кобург и Гота, чиито територии днес попадат в провинциите Бавария и Тюрингия в Германия. Той е първият братовчед на Виктория и е син на Ърнест I – херцог на Сакс-Кобург и Гота и брат на херцогиня Виктория фон Сакс-Кобург – майка на бъдещата кралица.
Въпреки че са изродени от същата акушерка в рамките на три месеца един от друг, двойката е имала слаб контакт по време на детството си. Двамата обаче много добре знаят за намерението на семействата им някой ден да ги оженят. Докато младата принцеса растяла, майка ѝ се наговаря с брат си Леополд, за да венчаят децата си. Това би защитило властта на Великобритания и би осигурило редица по-малки европейски държави да останат под шапката на кралицата.
Леополд, който бил женен за дъщерята на Джордж IV, урежда Алберт и по-големия му брат Ернст да посетят замъка Уиндзор през май 1836 година, надявайки се да се запознаят с братовчедите и да предизвикат романс на рождения ден на принцесата. Чичото на Виктория – Уилям IV обаче смята това за неподходяща двойка, предпочитайки принц Александър от Холандия.
Срещата между Алберт и Виктория обаче проработва. След като прекарва малко време с принца, бъдещата кралица пише в дневника си, че се радва на неговата компания и го описва като „изключително красив с тъмна коса, приблизително същия цвят като моята, очите му са големи и сини, има красив нос, сладка уста и фини зъби“. Добавя, че е очарована от лицето му и изражението, което излъчва, е възхитително. Историята разказва, че Виктория е плакала, когато Алберт си тръгва от двореца.
За разлика от това, тя описва външния вид на принц Александър като много вял и неподходящ.
Виктория пише на чичо си Леополд, като му благодари, че е представил синовете си и че ѝ е предоставил възможност за голямо щастие. „Той притежава всяко качество, което може да ме направи щастлива. Той е толкова разумен, толкова мил, толкова добър и също толкова любезен“, пише тя за братовчед си.
По това време годежът не е бил на първо място, тъй като и двамата са били само на 17 години. Въпреки това семейството е очаквало с нетърпение връзката им да процъфти и да премине в нещо по-сериозно.
Само година по-късно Уилям IV умира и Виктория става кралица през юни 1837 година. Въпреки че новата кралица е решила да направи Бъкингамския дворец своя лична резиденция, майка ѝ я следва. Това отчасти е било свързано със обществената конвенция, че неомъжената жена трябва да живее с родителите си. Освен това херцогинята е искала да държи дъщеря си под око.
Тогава обаче Виктория е на власт и може да прави каквото си иска. Затова тя дава на майка си отдалечен апартамент, далече от нейния в двореца, за да се спаси от нейното присъствие.
След като Алберт се завръща в Европа, двойката продължава да си разменя писма. Принцът посещава университета в Бон, където учи право, политическа икономика, философия и история на изкуството. Бил е отличен спортист – особено опитен във фехтовката и ездата. Кралицата винаги се е интересувала от образованието на любимия си, тъй като тя не е имала възможност да се докосне до университет и колеги.
Двойката се събира отново при второто посещение на Алберт във Великобритания през октомври 1839 година. Връзката, развита чрез писмата им, трябва да е била доста силна, защото само пет дни по-късно Виктория предлага брак на принца. Поради нейния ранг на кралица, не е било прието Алберт да ѝ поиска ръката.
Само четири месеца по-късно, на 10 февруари 1840 година, двойката се венчае. Кралицата носи бяло и цветя в косите си, създавайки традиция, която ще се следва от всички кралски булки. Принцът пък е изглеждал елегантно в своята фелдмаршалска униформа.
Дванадесет малки шаферки носят воала на булката, а на роклята си Виктория носи брошка от сапфир. Бижуто ѝ е било подарено от Алберт предишната вечер, а пра-правнучката на Виктория – кралица Елизабет II, все още я носи. Кралицата е носела и венец от портокалови цветове – символ на плодородието, което явно проработва. Тя и съпругът ѝ имат девет деца.
Младоженците прекарват тридневен меден месец в замъка Уиндзор, където се срещат за първи път. Причината е, че кралицата не може да отсъства дълго време от задълженията си. Тя нарича сватбения си ден „най-щастливият в живота ми“ и определя брачната си нощ като „най-радостната“.
Въпреки че се радвала на любовните игри, Виктория е мразела бременността и раждането. Тя страдала от постродилна депресия при всяко от деветте си деца. Съпругът ѝ обаче е бил мъж, обичащ семейството, а прислужницата го описва като необичайно мил и търпелив. Той се грижи за образованието на децата и с радост се включва в семейните игри, но Виктория не следва примера му. Кралицата смятала най-големия си син – Алберт, за грозно момче с болезнено малка и тясна глава.
Алберт имал известни затруднения да се приспособи към ролята си на съпруг на кралицата, но в крайна сметка намерил своя път. Той започнал да популяризира благотворителни каузи и да действа като секретар на Виктория. През 1857 година получава титлата „принц Консорт“ – първа в британската история.
Съпрузите били толкова отдадени един на друг, че често били описвани като лоши родители, защото се интересували само от себе си. Връзката им обаче освен страстна е била и доста турбулентна. Виктория мразела начина, по който Алберт е бил толкова морален и често коментирал поведението ѝ. Принцът пък искал тя да бъде по-активна в управлението на страната.
Тъй като Виктория често забременявала, Алберт поемал голяма част от нейните правомощия. Това накарало кралицата да се почувства раздвоена – от една страна била доволна, че съпругът ѝ показва своите способности пред Великобритания, но от друга се притеснявала, че той краде властта.
Въпросът за споделянето на властта е бил постоянен трън в брака. Алберт бил с дълбоки интереси към изкуствата, науката и новите технологии. Той използва влиянието си като съпруг на Виктория, за да доразвие някои от страстите си, като добави към титлите си и президент на Обществото за изчезване на робството и канцлер на университета в Кеймбридж.
Зад затворените врати на двореца обаче внимателно изработеният публичен образ на перфектното семейство показва признаци на напрежение. Заключени в безкрайна борба за власт, между влюбените избухват ужасни скандали. Алберт се уплашил от истеричните изблици на Виктория, страхувайки се, че тя е наследила лудостта на дядо си Джордж III, чието 60-годишно управление е било затрупано с периоди на влошено психично здраве.
Посъветван да не спори със съпругата си, в случай че страховете му се окажат верни, Алберт бил принуден да общува с нея чрез бележки по време на нейните периоди на ярост. Той поставял бележки под вратата ѝ, с които си говорил с нея без да се виждат.
Най-големият син на двойката също предизвиква напрежение в семейството и бил разочарование за родителите си. Нито надарен в интелектуално отношение, нито особено красив, той се разбунтувал срещу големите очаквания на кралицата и принца. Младежът се отдава на живот на удоволствията и лесните жени. Именно това кара Алберт да вземе нещата в свои ръце.
Двамата поемат на дълга разходка в градината на замъка Уиндзор, за да си поговорят по мъжки. Въпреки огромната болка в краката си, принцът не се отказва от срещата със сина си. Това е и последният път, в който баща и син разговарят. След завръщането си в двореца, принц Алберт изнемощява и само няколко седмици по-късно умира. Бил е само на 42 години.
Виктория така и не се възстановява напълно от смъртта на съпруга си. До края на живота си тя се облича в черно и рядко се появява на публично място. Заобикаля се с вещи, които да ѝ напомнят за любимия ѝ и всяка вечер е взимала халата му в леглото си. Освен това тя е карала прислужниците да носят гореща вода за бръснене, както Алберт е искал докато е бил жив.
Принцът е бил всичко за кралицата – довереник, съпруг, любовник и най-близък съветник. Смъртта му нанася опустошителен удар на Виктория и британската монархия. След това кралицата забравя за пукнатините в брака и описва съпруга си като светец.
3 зодии, които обожават да ходят по срещи 
Лий-Ан Пинок по секси бански в Мароко 
Карди Би като секси ученичка 
Членството на Турция в ЕС било основен приоритет 
Улица в румънския град Сланик пропадна 
Зодиите, които обожават да ходят по срещи 
5 прически за жени над 50 години 
Етерични масла срещу негативна енергия 
Женски хороскоп за май 
Коментари
Остави коментар