Когато Латифа Бин Мохамед ал Мактум – принцеса на Дубай, бяга от родината си през февруари 2018 година, за да се качи на яхта на френски богаташ, баща ѝ шейх Мохамед бин Рашид ал Мактум бързо сформира екип, който да я проследи. След броени дни тя беше принудително върната у дома.

Цялата сага щеше да остане в тайна, ако не се беше появило 39-минутно видео, което принцесата е записала преди да избяга и което изтече след задържането ѝ. „Ако гледате това видео, значи нещо не е наред“, предупреждава Латифа и моли зрителите да ѝ помогнат. „Или съм мъртва, или съм в много, много, много лоша ситуация“.

 

 

 

 

View this post on Instagram

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A post shared by mmm8 fans ❤️ (@al_maktoum_world) on Jan 29, 2020 at 5:08am PST

Ужасните прогнози на принцеса Латифа изглежда се сбъднаха. Смята се, че семейството ѝ я държи заключена у дома, не ѝ позволява да излиза без придружител и няма право на телефон и други средства за комуникация. Но самият опит за бягство също заслужава внимание. Заедно с подробностите за неуспешната свобода, видеоклипът предлага рядък поглед върху тайния живот на принцесите в арабския свят и другите „привилегировани“ жени. Фокусира светлината върху поразяващата пропаст между разказите и тяхната истинска история.

Повечето жени в арабския свят са в безправно положение. Традиционните семейства обикновено поставят строги ограничения върху жените. В зависимост от произхода им, някои от тях са принуждавани да се омъжват за мъже, които не познават, ограничава им се свободата извън къщата, дали могат да използват социални мрежи, дали могат да пътуват и къде, дали могат да работят, какво могат да учат и кой може да вижда лицата им.

Съгласно системата за настойничество на Саудитска Арабия, роднина от мъжки пол – съпруг, баща или син в някои случаи – има пълна власт да взима критични решения за жена от нейното раждане до смъртта ѝ. Тази власт се разпростира върху публичните институции извън дома на семейството. Доскоро например, спонсорираният от правителството университет на Обединените арабски емирства забраняваше на студентките да носят мобилен телефон с камера.

Кампусът за жени е ограден от стена, облицована с бодлива тел, а портите му се пазят. Университетът все още е разделен и студентките могат да напускат територията му с някой друг, само ако техните настойници са съгласни. Те са уведомявани със съобщение, когато дадената жена напусне сградата. 

 

 

 

 

View this post on Instagram

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A post shared by Andrew ??☦️ (@andrew_nebraska) on Mar 5, 2020 at 10:52pm PST

„Използват различни формулировки, но системата за настойничество е налице. Просто тук не е толкова крайна като в Саудитска Арабия“, казва Хиба Заядин, член на организацията „Human Rights Watch“. Според нея, в ОАЕ няма закон срещу домашното насилие над жената. Брачното изнасилване не е престъпление, а жените, които работят без съгласието на съпрузите си, се считат за „непокорни“.

За да заобиколят тези ограничения, много арабски жени практикуват измама – използват фалшиви имена онлайн, покриват лицата си, за да прикрият самоличността си на публично място, крият мобилни телефони от роднините си и разработват сложни планове да се измъкнат от дома си. Наказанието за уловените зависи от това кое правило е нарушено.

Ако се установи, че една жена е замесена с мъж, това ще активизира най-тежкото наказание, включително убийство, затвор или убийство от чест. В Саудитска Арабия затворът, наречен Дар Ал Рея, е известен със своите изтезания, дълги присъди и обричане на самота. На 9-годишна възраст активистката за права на саудитските жени Амани ал-Ахмади е била предупредена в местното училище в Янбу, че момичетата, които не се държат добре, ще се окажат в затвора.

Привилегированите жени на арабския свят – независимо дали са членове на кралски, или високопоставени в политиката семейства, в много отношения изживяват най-лошото от всичко. „За тях това е непоносимо“, казва Хала ал-Досари, известен саудитски учен и активист. Тя допълва, че жените имат средствата да живеят по-различно от съгражданките си, но това не означава, че животът им е по-приятен.

Богатите жени не са лишени от медии, които изобразяват живота на дами в Запада и често имат пряк контакт с тях. Извън двореца взаимодействията с чужденци са чести, случващи се в частни училища и при семейни посещения в други страни. Но това само служи за напомняне за живота, който никога няма да водят. За много от тези привилегировани жени богатството едва ли е утеха за невъзможността да направят избора, който желаят. 

 

 

 

 

View this post on Instagram

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A post shared by Mr D (@brotherinthehood) on Jan 13, 2020 at 11:52pm PST

Много от тези семейства предпочитат да се представят пред външния свят като либерални и светски. Принцеса Латифа, например, е дъщеря на един от най-отворените арабски владетели на Персийския залив, често беше виждан с бившата си съпруга принцеса Хая бинт ал Хусейн и дъщерите си, които не носиха никакви лицеви покрития. Шейх Мохамед дори се изказа срещу домашното насилие и настоя за по-голяма защита на непълнолетните в страната.

Отношението към дъщерите му обаче противоречи на този международен имидж. Това е така, защото той трябва да бъде възприет от поданиците си като придържащ се към традициите и ценностите на културата. Всички жени, които заплашват патриархалния образ на семейството или неговия патриархален ред, са считани за врагове – независимо дали у дома, или в държавата. 

Не е необичайно жените да се сблъскват с домашен арест по подобие на този, наложен на принцеса Латифа. Именно затова опитите за бягство от арабските принцеси не са нищо ново. Това дори не е първият опит на принцеса Латифа. През 2020 година, когато е на 16 години, тя се опита да премине в Оман, но по-късно беше затворена, измъчвана без право на медицинска помощ.

И както самата тя обясни във видеото си, първоначално се почувствала мотивирана да избяга, след като по-голямата ѝ сестра – принцеса Шамса, прави неуспешен опит за бягство. След това тя е настанена в дворцов затвор в продължение на няколко години. 

Проблемът се простира и извън границите на Дубай. Яхя Асири, директор на лондонската група за защита на човешките права, която работи в подкрепа на арабските жени, които искат да избягат от потисничеството, заяви, че през 2013 година са се свързали с четири дъщери на покойния крал Абдула, които са били заинтересовани да избягат от страната.

Четирите били поставени под домашен арест, разделени по две. След като полубратът на Абдула, Салман, сяда на трона, Асири губи всички контакти с две от момичетата и майка им, която им помагала за бягството. „Последното ми съобщение до майката беше да я попитам дали е в състояние да разреши проблема, или е заплашена от нещо“, казва Асири. Въпросът обаче остава без отговор.

Въпреки изчезването на момичетата, Яхя продължава да получава обаждания от други принцеси от саудитското кралско семейство с молба за помощта му да напуснат страната. Най-голямото предизвикателство е, че мъжките им настойници вече са им взели паспортите. „Не можем да направим нищо, ако нямат паспорти“, казва той. 

Въпреки че бягството на принцеса Латифа се провали, това не е спирало другите жени в региона да избягат, оставяйки след себе си богатството и кралските привилегии за шанс за свобода на Запад. Рахаф Мохамед, дъщеря на губернатора на Сулейми в Северна Саудитска Арабия, получи убежище в Канада, след като я грозеше опасност да бъде депортирана обратно у дома от Тайланд. 

Тя търсеше помощ по всякакъв начин и историята ѝ доби огромна популярност в Туитър, където принцесата споделяше всичко за живота си в Саудитска Арабия. След като я задържат в Тайланд, тя яростно започва да пише съобщения в социалната мрежа, привличайки вниманието на всички. Тогава тя получава подкрепа от Канада, която ѝ предлага убежище и свобода. 

 

 

 

 

View this post on Instagram

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A post shared by ??????? ????????⁷?????? 앗마 자한? (@ajyourqueen) on Jan 17, 2019 at 5:08am PST

Подобно на принцеса Латифа, Рахаф бяга, защото се сблъсква с ограниченията по отношение на пътуване, образование, здравеопазване и няма възможност да съобщи за домашното насилие. На Мохамед ѝ е било казано, че не може да подстриже косата си, тъй като по-дългата коса е желана от много мъже. Тя обаче не се подчинява и в отговор на това семейството ѝ я държи под домашен арест докато косата ѝ порасне отново.

„Имах пари, но нямах свобода“, казва тя. 

Семейството ѝ в Саудитска Арабия вече се отрече от нея заради срама, който му е причинила. Ясно е, че историите на Рахаф и Латифа разтърсиха някои от семействата в страната, които затягат мерките, за да не загубят дъщерите си. От Канада Мохамед се е свързала с приятели и други жени, които са ѝ казали, че вече нямат паспорти и никога повече не могат да пътуват. Жените казват, че се страхуват.

Според Мохамед, това е напълно нормално. Тя смята, че спасението на тези жени се крие в други държави и в извеждането им от Саудитска Арабия.